събота, 5 март 2016 г.

Владетелят, който обичаше България повече от всичко друго - и към когото се отнасяме с толкова грозна неблагодарност



Владетелят който завари една кална османска провинция пълна с руски провокатори и остави една европейска държава със самостоятелна политика.

Владетелят, който остави България по-голяма, отколкото я завари.

Владетелят който завари кални улици и сламени коптори и остави всички красиви сгради в България, които познаваме днес.

Владетелят, който завари държава без нито една културна институция и остави държава с театър, опера, музеи, зоопарк, университет, ж.п. линия...

Владетелят, който тъпка полумесеца с краката си и накара една световна империя да бяга. На когото съвсем малко не достигна за да забие отново кръста върху Света София след 5 века богохулна гавра.

Владетелят, който има силата да издържи срещу Русия 10 години пълна политическа изолация, безброй атентати и заговори и постоянна заплаха от военно нахлуване. Владетелят, чиито войски гониха и клаха казаците отвъд устието на Дунава.

Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Букурещ...

Владетелят, чиито войски влязоха с тържествен марш в Солун...

Владетелят, чиито войски влязоха на нож в Одрин....

Владетелят, който развя българския трикольор над двореца в Ниш и прие в него като гост Кайзер Вилхелм.

Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми Марица" в Скопие...

Владетелят, чиито войски влязоха с "Шуми марица" в Прищина... който обедини косовските сърби и албанци в паническо бягство през албанските планини...



Владетелят, чиято 1 дивизия (9-та плевенска) напълно унищожи 7 английски, 2 гръцки и 1 френска дивизии при Дойран.

Владетелят, който имаше странен характер и допускаше грешки...

Владетелят, който завари васална територия и направи България независимо царство.

Единственият период в новата ни история, при който България не беше пешка на дъската на силните, а самостоятелна сила, вдъхваща страх и респект и доминираща региона.

Единственият период в новата ни история, в който в България имаше действаща парламентарна демокрация и конституционен ред, по-демократична от повечето европейските страни.

Владетелят, който бе охулен, мразен и руган от собствения си народ повече от всеки друг. Народът, който беше влюбен в сина му защото ходеше с каскетче и здрависваше бабичките.

Владетелят, който имаше едно последно предсмъртно християнско желание - да бъде погребан в България.

Единственият владетел в новата ни история, който не е погребан в България.

Единственият български владетел, на когото няма кръстена улица...

Източник



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: