Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 20 март 2016 г.

Съчувствие към гражданите на Истанбул, към турските ни приятели




Това е сърцето на Истанбул - Пера (Бейолу), улица "Истиклал"... Бил съм там толкова много пъти, много обичам тази част на града. Ужасяваща новина! Бог да прости невинните жертви! Дано Турция по-бързо излезе от тази спирала на насилие и терор. Прегръщам силно всички мои приятели в Истанбул.

This is the heart of Istanbul - Pera (Beyoglu), Istiklal caddesi... I've been there so many times, I love this part of the city. A horrible piece of news! God forgive the innocent victims! I hope Turkey exits sooner this spiral of violence and terror. I hug all my friends in Istanbul.

Ognyan Minchev



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Тук много се бърза с осъждането, особено учудващо е това от Ваша страна, след като се пишете такъв голям привърженик на свободата. Защо? Ами защото ако това е акт все пак не на ислямска държава, а на кюрдите, той в крайна сметка е част от тяхната борба за свобода, независимост и самоопределение. ВМРО например също е смятана от турците и сърбите за терористична организация, но за българите ВМРО са герои и борци за свобода. Вашингтон от гледна точка на англичаните е бунтовник и сепаратист, но от гледна точка на американците е герой и борец за свобода и независимост. Асен и Петър от гледна точка на византийците са били узурпатори и т.н., такива примери има безброй. Сега кюрдите се бият среши турците за свободата си, също както българите някога. Каблешков (който е планирал да застреля султана!): Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.
Перифразирано: Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на кюрдската правда.



Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, много са Ви сбъркани представите за свободата, пък се опитвате и нечистоплътно да шикалкавите. Пак се мъчите да угодничите спрямо путинските пропагандни тези. Защо примерно не се произнесете за борбата на чеченците за свобода и независимост от Русия? Апропо, Вие сте привърженик на тероризма, така ли? Тоест одобрявате избиването на съвсем невинни мирни хора - уж в името на великата идея за свобода? Правилно ли разбирам Вашият тъй изтънчен "идеализъм", "хуманизъм" и също така "свободолюбието" Ви?

Анонимен каза...

Грешите, като ме свързвате с КГБ, нищо не може да бъде по-далеч истината. Не споменах чеченците, понеже примерите са безброй, но ето, можем да добавим и тях. (Друг въпрос че, че чеченската война беше инициирана от Кремъл със стратегически цели.) Но аз също така бих пледирал за свобода на Татарстан, респ. Волжска България, а и за независимост за Тибет, незаконно окупиран от Китай: „Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на тибетската правда.»

Колкото до това дали «одобрявам» тероризма, това е без особено значение, защото главната задача на философа е ДА РАЗБИРА, не толкова да одобрява ии отрича. Нещата не са еднозначни и именно това исках да покажа. Погледнато от едната страна, едно нещо може да изглежда като тероризъм, но от друга като борба са свобода. Това са много сложни морални въпроси и дилеми, на които няма еднозначен отговор. Напомням оново за Солунските атентатори например, които за българите са герои. Трябва да приемем света такъв, какъвто е, с всичките негови противоречия.

Например: «В следващите години Ванче Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те години на 20 век, активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос… Днес името на Иван Михайлов носят улици в София, Бургас, Благоевград, Габрово и други градове в България.“

Анонимен каза...

Йордан Попйорданов (Орце) - (1881 Велес - 1903 Солун), основател и ръководител на революционния кръжок на "гемиджиите", който подготвя и осъществява Солунските атентати през 1903 г. По време на атентатите взривява сградата на Отоманската банка, а на следващия ден хвърля няколко бомби от балкона на къщата си и се самоубива… „Първо място в съзаклятието се пада на Орцето. Той беше млад, на двадесет и две години, висок, сух, с кестеняви коси и мургаво лице, интелигентен, начетен и пропит с общочовешки чувства и крайни, присъщи на възрастта му и обясними с тежкия хамидовски ярем над родината му възгледи върху живота и света. Орце беше живо олицетворение на извънредно силна воля, упорита твърдост и непоко¬лебимо постоянство.

Както през време на подготвителния период на атентатите, така и при изпълнението им, Орце беше душата на съзаклятието. Само неговата пламенна вяра в правотата на избрания път, твърдостта му, неговият трезвен и практичен ум както и неизчерпае¬мата му енергия и желязна воля можаха да преодолеят невероятните пречки за успеха на започна¬тото дело… Няколко седмици преди атентатите родителите на Орце, тежко загрижени за милото си чедо, особено след убийството в Велес на по-големия му брат Милан, пак във връзка с революцията на поробените българи в Македония, изпратиха един доверен свой сродник да увещава Орцето, щото последният да се откаже от плановете си и да се смили над своите родители. Орце отклони всичко това с един внушителен жест заявявайки, че той не иска да живее робски живот."

Ангел Грънчаров каза...

Не приемам ценностния Ви релативизъм, "колега философ". Има абсолютна градация на ценностите, според която отнемането на живота на мирни хора е престъпление - независимо как някой ще благоволи да го нарече. От това, че наричаме нещата с благовидни думи, не следва, че те променят същината си. Това са елементарни моменти в разбирането, което е непростително да не се знаят от човек, претендиращ да е "философ"...

Анонимен каза...

Облечени са като арнаути, а Вутьо носи пушка и “шестак” (6-заряден револвер). Вътре няма никого. Двамата трошат вратите и раклите да търсят пари, но намират само 1400 гроша. Затова решават да чакат Денчо и да го притиснат за обещаната сума.

Но вместо чорбаджията влиза слугата, вижда Вутьо и надава вик: "Тичайте, хора!" Двамата се сборват, Левски се спуска да помага и пада в суматохата, а слугата го хваща за гърлото.

Левски си дава сметка, че крясъците са привлекли хора около къщата, ще дойде и полиция. За да усмири слугата и да го сплаши с оръжие, той вади кама и го бодва с нея. Но онзи почва да крещи повече и да стиска Левски още по-здраво. Следва втори, вече силен удар с камата. Младежът отпуска ръце, Левски се откопчва и двамата с Вутьо изскачат навън. Левски крещи нещо на турски и размахва окървавената кама. Насъбралата се тълпа се пръска и те се укриват, като създават и първоначалното впечатление, че са турски разбойници.

Престъпление, грешка, грях

Според някои изследователи това изглежда като убийство при самозащита. Левски се бори с младежа и гледа само да се отскубне, затова не използва оръжие. После прибягва до него, но не за да убие. Едва когато няма друг начин да се спаси, Левски нанася смъртоносен удар.

Слугата е невъоръжен, но пък и Левски не се е въоръжил с цел да убие именно него. Той от години се движи постоянно с пищов и кама. Така че предумишленото убийство се изключва. Слугата е 24-годишен здравеняк и е стискал силно гърлото на Левски. Въпреки това той не вади камата от страх да не бъде удушен. Но когато паниката на слугата се смесва с болката от първото пробождане, ръцете му стягат хватката. Вече уплашен за живота си, Левски удря повторно.

Този случай се квалифицира като убийство без или при евентуален умисъл, извършено в резултат на превишаване пределите на неизбежната самоотбрана. Повечето обстоятелства утежняват вината на извършителя: взлом, кражба и употреба на оръжие срещу слугата въпреки численото превъзходство.

Един-два фактора са в полза на Левски и смекчават вината му: Вутьо не помага с нищо, Апостола от един момент насетне се бори сам за живота си и също е в състояние на афект. Вторият му удар с камата е конвулсивен и поради това е непремерен, тъй като Левски от доста време не е можел да си поеме дъх.

ВАСИЛ ЛЕВСКИ

До края на живота си той е изтерзан от чувство за вина. Макар да е бил и в хайдушка чета, и в легията на Раковски, макар да е живял години наред в постоянна опасност за живота си и да е бил преследван, Левски не е убивал българин. Стойчо е единственият.