Тази сутрин почти нямам време да пиша в своя дневник - където описвам разни случки от житието-битието ми на учител по философия в едно пловдивско училище; а аз съм учител, който се опитва да прави нещо по-различно и то по посока на промяната в училищния живот, в отношенията в училище. Не ща да си бъда учител, който да е подвластен на сложилите се стереотипи за учене и училище, напротив, опитвам се да разклатя и да разбия тези стереотипи. С една дума казано, стремя се да бъда адекватен на нуждите на време учител, т.е. да бъда един наистина съвременен учител. Леле, как си се похвалих сам, страшна работа, пак ще скочат присмехулниците да ма заядат! Но нищо де, нима е толкова лошо човек да признае, че се опитва да бъде съвременен и адекватен? Откъде-накъде това да е "самохвалство"?! А вие защо не станете такива "самохвалковци", какво и на вас пречи да станете такива именно учители?! Или вече сте такива? Ами кажете какво правите вие де, да обменим мисли и идеи, казвайте, хайде, слушам ви.
Та времето ми е съвсем ограничено тази сутрин, щото го употребих за писане по други не по-малко важни теми (виж написаното тази сутрин в блога ми), като капак на всичко имам часове по-рано и след 10-15 минути трябва да ставам от компютъра, по тази причина ще бъда пределно кратък. Ето нещичко, което е интересно (виж:Децата в Русия се намират под постоянен натиск, а в Европа ученето е като весела, приятна, интересна игра!), попаднах неслучайно на него, защото ми изпрати линка за него моят приятел от Украйна професор Константин Райда. Той знае за моите борби за ново образование у нас, съчувства ми, подкрепя ме. Интересното е, че вчера в училище направих нещо тъкмо по посоката, за която говори дъщерята на Песков, която учи в Европа, излиза, че аз наистина съм започнал да се държа като европейски учител, което е голям комплимент (да си се похваля пак сам, щом е истина не е грозно!). Само с няколко думи ще кажа за една щура идея, която ми хрумна вчера и то съвсем спонтанно.
В един клас вчера се оказа, че нямаше нито един подготвен по темата, която трябваше да обсъждаме. И аз поставих проблема за това какво в начина на провеждане на часовете трябва да променим та работите да потръгнат. Дадох думата на учениците, те мълчат. Не знаят какво да предложат. Или знаят, но не смеят да го кажат, знам ли защо мълчат? Подпитвам, те мълчат. Питам ги: искате ли тогава да възстановим традиционния подход (преподаване-изпитване, учениците които не са подготвени и са изловени от учителя, получават двойки!), те дружно отговарят, че не искат връщане назад! Добре, казвам им, че подкрепям това тяхно желание, но ето че стигнахме до провал, дадената им, подарената им свобода сами да решават кога да се изявяват в часовете, доведе до плачевен резултат, няма никой желаещ! Проблемът трябва да се реши. Те ми казват, че трябвало да им давам индивидуални задачи; аз контрирам: а какво ви пречи вие сами да решавате и да си раздавате такива индивидуални задачи, защо аз трябва да се меся във вашите работи?! Те пак се замислиха и казват, че не могат да решат този проблем.
Какво да правим, как да излезем от затруднението? - питам аз настойчиво. Мълчат. Казвам им: очевидно, вие не щете даруваната ви свобода, не знаете що да правите с нея, може би дори сте на път да я намразите вече! Искате ли тогава, щом демокрацията ви е неприятна и безполезна, да се върнем към... диктатурата? Към тиранията? Те се споглеждат и казват: не. Един пита какво означава диктатура в училище, аз им казвам: ами това, което си го знаете, учителят само заповядва, вие само изпълнявате, който не изпълнява, бива наказан, пишат му двойки и т.н., свободата е ненужна, е излишен лукс. Не щели това. И в този момент аз се сетих нещо им го разказах: за това как Солон измислил демократични закони за Атина, ала понеже атиняните не знаели какво да правят със свободата си, се наложило да бъде въведена тирания, при която чрез принуда те били заставени да привикнат към благата на свободата, като привикнали, тогава тиранията станала излишна и отпаднала, пък Атина вече процъфтяла в истински демократични условия. Един ученик каза: Пиночет ли ни е нужен? (Което ме изненада че знае толкова много история!)
И тогава именно ми хрумна да им предложа да почнем да играем в час... тиранията, ама като на театър! И всеки да се старае да играе правдиво ролята си. Уж на театър, но двойките ще си бъдат съвсем истински - за ония, които не знаят и не изпълняват задачите. Решихме в един момент не аз да бъда тиранинът, дето издава заповеди, а на някой ученик да възложим тази роля. Учениците, видимо доволни, започнаха да предлагат кандидати, а в един момент, заливайки се от смях, предложиха едно момче, което видимо беше най-неспособно да бъде тиранин, да изпълнява тази роля. То обаче се съгласи, веселието в класа стана всеобщо. И ето, учениците чудесно се забавляваха когато играта вече започна: диктаторът почна да разпределя задачите за другия път, кой какво да подготви, да докладва и пр. Стана великолепно шоу, нямам време сега да ви разказвам! Забавляваха се чудесно, часът мина неусетно! Другият път ще видим какво ще се получи. Разбира се, още не са влезли в ролите си, но ще опитаме да видим дали ще успеят да го постигнат. Интересен казус, не мислите ли?
Чао и до скоро засега! Хубав ден ви желая! Закъснявам вече за работа! Скачам да бързам за автобуса!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Грънчаров нищо смислено не прави в часовете си и продължава да нарушава безобразно всички нормативи, документи, правилници, ДОИ, закони и каквото още се сетите. Време е административното ръководство на училището ни да започне нова процедура за уволнението му. Това повече не може да се търпи. Сплотеният колектив на нашето училище решително се разграничава от неговите клеветнически твърдения по нашето училище които развалят имиджа ни. Той няма място в нашия колектив!!!!!!!!!!!!!!!!!
Публикуване на коментар