неделя, 27 март 2016 г.

Ето това е най-страшното: масово не се съзнава, че сме тежко болно общество, поразена е душата на българина!


Получих отговор от онази учителка по философия от далечен град, която ми писа преди няколко дни (виж публикацията със заглавие: Открит съм за всякакво сътрудничество в нелеката ни, но много нужна работа като учители по философия и гражданско образование). Ето какво ми пише тя и по-долу можете да прочетете как аз й отговарям (осъждаме нелични, а важни за много повече хора проблеми - български, човешки, духовни, както искате ги наречете):

Здравейте, господин Грънчаров,

Изключително благодарна съм Ви за мейла, а когато видях и часа, в който сте го писал (02:42, бел. моя, А.Г.), се впечатлих. Успях да се запозная подробно с блога Ви и ще ми бъде много полезен. Бих се възползвала от готовността Ви да подарите на училищната ни библиотека броеве от младежкото списание. Част от моята "борба" е да убедя учениците да четат на хартиен носител, а това би ме подкрепило. Умни са ни учениците, но учителската професионална деформация и носталгията по "едно време" образуват пропаст между двата субекта. Препоръчах на няколко колеги да прочетат материалите Ви за образованието и очаквам да станат дебати. Аз самата ги ползвам в момента защото пиша курсова работа на тема "Взаимоотношенията учител-ученик". Трябва да обясня, че съм във втори семестър задочна магистратура по "Приложна психология" в ПУ. Това е причината да търся материали и да попадна на блога. Сред колегите се чувствам като някакво "извънземно", но сега съм по-уверена, че съм на прав път.

Още веднъж много Ви благодаря! Лек и ползотворен ден!

С поздрави: П.С.

Здравейте, госпожо С.,

Напълно Ви разбирам, напълно са ми познати ситуациите, в които попадате - защото аз също всеки ден се намирам в аналогични, в съвсем същите ситуации. Та затова ще кажа: изцяло Ви разбирам за какво говорите! :-)

Изпращам Ви линк към публикация, в която обменям някои мисли с човек по съвсем същите или близки въпроси: Чистосърдечен апел, съдържащ словоизлиянието на един наистина ненормален и дори опасен човек.

Понеже и на Вас искам да кажа съвсем същото, моля да ме извините, прочетете писмото ми до него като все едно е писано до Вас самата. Става дума за предложението ми да помогнете за разпространението на списанието във Вашия град. Поне в библиотеката на града да отиде ще бъде нещо хубаво и полезно. (И за училищната библиотека бих изпратил книжки, стига да се ползват, но в градската библиотека вероятността да се ползват, съгласете се, е значително по-голяма.) Готов съм да даря и всички свои книги на градската библиотека във Вашия град, пак със същата цел: да стигнат до ръцете на читатели.

Щото ми е много мъчно, че книгите ми стоят арестувани по книжни борси и складове, непипнати от ръка на читател. Много е обидно това за човек, който вложил всичко, което има в тях, и душа, и време, и средства за отпечатването им, с една дума, вложил е в тях живота си. И в замяна получава само ето това: пълно безразличие!

Страшно е, че живеем в толкова бездуховна и отдадена на простотиите страна, госпожо С.! Да, много е страшно това! Много ще си патим за това, че сме допуснали да стигнем до това положение. И че търпим безучастно затъването ни в него!

Ето това е особено страшно, а най-страшното е това, че обезпокоените като мен от ситуацията, тия, които съзнаваме какво става, ни възприемат за... луди! Ето това е най-страшното: масово не се съзнава, че сме тежко болно общество, поразена е душата на българина!

Спирам, за да не Ви уплаша и да се оттеглите и Вие благоразумно: кой ли нормален човек ще допусне глупостта да се занимава с такива ненормалници като мен?! :-)

Всичко добро Ви желая! Бъдете здрава!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари: