Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

неделя, 17 април 2016 г.

Ако сме народ, имащ капка чувство за национално достойнство, трябва да последваме полския пример!




След 1989 г. в Полша бяха съборени стотици съветски паметници, издигнати след войната в знак на признателност към Червената армия. Сега полското правителство е решено да демонтира всички съветски паметници в страната.

Историкът Павел Укиелски от полския Институт за национална памет на драго сърце бе съборил най-големия символ от съветско време - Двореца на културата в центъра на Варшава. Извисяващата се на 231 метра сталинистка сграда от 1950-те години е най-високата в страната и е трън в очите на мнозина. Навремето и бившият външен министър Радослав Шикорски пледира за събарянето ѝ: "Така, вече и символично, комунизмът ще бъде погребан завинаги", твърдеше навремето той.

Привържениците на тази идея с готовност припомнят традициите за демонтиране на паметници от началото на 1920-те години. Тогава новооснованата полска държава разруши всички символи на царизма. Сред тях беше и омразната катедрала "Александър Невски" в центъра на Варшава, която беше взривена. Тази съдба обаче няма да сполети културния дворец, защото той се намира под закрила на Закона за опазване на паметниците на културата. Много други символи от съветско време обаче може скоро да изчезнат, ако полското правителство осъществи намеренията си. (Прочети ДО КРАЯ)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Е присетиха се поляците 25 години след падането на комунизма за съветските паметници. Разбира се, че е добре българите да последват примера им, но има една разлика: в Полша тези паметници са безброй, защото Полша наистина е „освободена“ от Червената армия с цената на 600 000 жертво от германска окупация. Друг въпрос е, че след това попада в нова комунистическа диктатура и несвобода. Затова може да се спори доколко тези паметници в Полша трябва се премахнат. По отношение на България обаче не може да има две мнения. България не е воювала срещу СССР и тук не е имало нищо за освобождаване, затова тези паметници трябва непременно да се премахнат. Пита се обаче защо след като комунизма уж падна през 1989 падна през 1989, това още не станало. Колко години точно ще са необходими за това: 25, 31, 74, 156, 545?