Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 8 май 2016 г.

Българското освобождение от малодушието минава през събарянето на тия грозни символи на нашия срам и позор!



ДОКОГА ще търпим многотонния кич със съветски шпагин, извисен НАД знамето на българския парламент и стърчащ заплашително срещу Алма Матер? И който, разбира се, има своя аналог във всички по-големи български градове - за паметниците на окупаторите питам?

ДОКОГА? Нямаме ли грам национално достойнство?

Даниела Горчева

Кратък мой коментар: Паметниците на окупатора, на които пише най-голямата лъжа за "нашите оосвободители", са нашият най-голям национален позор! Докато ги търпим, докато не ги съборим - дотогава ще пребиваваме в позора, малодушието и недостойнството! Българското освобождение от малодушието минава през събарянето на тия грозни символи на нашия срам и позор!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Какви са тези десни, антикомунистически правителства в София, които 26 години все не успяват да съборят тези паметници? Защо самата Русия не настоява за тяхното събаряне, след като тя през 1944 под формата на СССР не е имала основание да влиза в България?