Последния си опит да покажа на дъщеря си Деня на Победата предприех преди четири години и още тогава това беше ад.
Вход на Червения площад само през металотърсачи и проверка на чантите. Затворено метро. Затворени подлези. Затворени улици. Затворено всичко. Навсякъде метални заграждения. Плътни редици на милицията и вътрешни войски. Александровската градина затворена и някакво църковно богослужение. Перфектен кич в оформлението на града. И тълпи, тълпи, тълпи от пейзани, щастливи от всичко това.
Усещането, че това вече не е твоят празник, че всичко това не е направено за теб, че тук си само нежелан елемент, от който се ограждат с ченгета, беше пълно.
Затова вече няколко години всеки път на Деня на Победата се старая да замина от Москва. Да гледам това вече ми стана съвсем невъзможно. За няколко дни страната, която и в останалото време не е с особено добро психическо и нравствено здраве, се превръща в пълна лудница. Започва поредният пик на изостряне на състоянието, което не може да бъде преборено с никакви медикаменти. Очите стават стъклени, речите – бълнуване, мирогледът – шизофреничен. Пяна на устата, дедите ни са воювали, и ние можем да го повторим, фашисти, бандеровци, ядрено изпепеляване, Крим е наш. Фалшиви униформи, фалшиви ордени, облечени с фалшиви куртки деца, фалшиви нашивки, фалшиви гвардейски лентички. Защо обличате децата си във военни униформи? Защо им окачвате ордени? Защо снимате клип за мъртво момче в телогрейка? Защо момиченце рисува за войната с праха на кремирания си дядо? Един дявол знае... Така е прието да се прави.
Точното определение е "победобесове". (Прочети ДОКРАЯ)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар