Разсъждение върху правдивата скандална теза, че грамадната част от нашите учители били... необразовани!

"... И ако все се чудите кои са виновни за кретенията, ще ви помогна. Първото място е на родителите. Необразовани и примитивни. Повечето. Учителите се нареждат до тях. Също необразовани, демотивирани, с ниски стандарти. Държавата заема третото място. Нейните институции не работят. Те са част от мафията."

Това е част от статия на О.Стефанов, към която насочих тази сутрин читателите на моя блог: Свинщината пред храма - и в душите. Искам тук да заостря вниманието ви към момента, в който са представени учителите: "необразовани, демотивирани, с ниски стандарти". Бих добавил: ниски са най-вече нравствените стандарти на учителите. Или по-правилно: изродени (фалшиви, лицемерни, неверни и дори безнравствени) са... нравствените стандарти на учителите (огромната част от тях, не всички до един, но за огромната част от тях тия думи, колкото и да са страшни, са за сметка на това справедливи).

Но за друго ми е думата сега. То е същинска находка. Забележете: учителите, дето се занимават с образованието на нашите деца, са... необразовани - според тъй сполучливата преценка на автора. Давате ли си сметка какво означава пък това? Аз напълно го споделям: образоваността на учителите (пак огромната част от тях) е твърде съмнителна - щом те произвеждат (или сеят) необразованост, щом възпитаниците им са лошо или слабо образовани, сиреч, са необразовани. Не може образован човек да произвежда необразовани, това е невъзможно. Образоваността поражда образованост, необразоваността - необразованост. Възпитаността поражда възпитаност, невъзпитаността - невъзпитаност. Простащината поражда простащина, интелигентността - интелигентност. Духовността - духовност. Бездуховността - бездуховност. Трябва да има онтологическо съответствие, иначе не стават нещата, няма как да станат подобни фокуси или мистики. Излиза, че нашите учители (в огромното си мнозинство) са също така и невъзпитани, неинтелигентни, недуховни, освен че са необразовани! Което е направо скандално! И е нетърпимо. А щом го търпим - знаете ли пък това за какво говори - и какво показва?! Ние (в огромното си мнозинство) даже няма да приемем за вярна такава една сурова констатация. Давате ли си пък сметка какво означава това, че няма да приемем за справедлива и вярна една такава констатация.

Нашите учители, излиза, са еманация на народа ни - те са същите като огромната част от същия този народ. А учителите по презумпция следва да са негови духовни първенци и водачи. Те трябва да бъдат образец - нравствен, личностен, човешки, духовен. Те обаче са деградирали до нивото на същия този народ. И затова толкова хубаво се разбират. И затова толкова се и обичат. Помните ли думите на нашия тъй проницателен и мъдър премиер: "Аз съм прост - и вие сте прости - и затова така хубаво се разбираме!". Е, същото е положението и с учителите на нацията ни. Те също се разбират прекрасно със своите възпитаници. Вилнеещите в неистови простотии и кълчещите се в кючеци пред храма аборигенти (тая нова дума нали я знаете вече?!) най-вероятно много се ревали заради това, че се разделят със своите любими учителки. Това пък какво говори и показва, давате ли си сметка и за него? Какво показва тоя рев? - за това питам.

Учителите ни са необразовани. Образоващите са необразовани. Аз отдавна повтарям, че у нас даже сме стигнали до положение, че изобщо не знаем що е образование. Масово не знаем и не разбираме тази дума, не си даваме сметка за нейния автентичен смисъл. Убягва ни смисъла й. Да кажа няколко думи и за това.

Да се образоваш - това означава да разкриеш, да постигнеш своя пределно личностен, оригинален, самобитен, чисто индивидуален, конкретен, неповторим образ, да разкриеш този образ, да го сътвориш, да го създадеш. Процеса на разкриване и творене на този образ се нарича образование. Образователната система у нас (воглаве със своите жреци - необразованите, безлични учители и (не)образователи) кове (тази дума е особено подходяща тук!) безличници, сиви, типови, масови, стандартни, немислещи и прочие продукти, т.е. тя е така устроена, че пречи за образоването на младите, спъва това образоване, вреди на това образоване, прави го невъзможно. Със всичко друго се занимават децата ни в училище, но само не с това да се образоват. Защото в нашите училища липсва първото условие за автентично образоване, т.е. за разкриване на личностния и духовния потенциал на младите, и това условие се нарича СВОБОДА. Без свобода няма образование, без свобода няма и човечност, камо ли пък да има личностност. Учителите ни са необразовани защото са типични продукти на нашата обезличностяваща образователна система, т.е. защото са не учители, а са чиновници, носители са на едно чисто административно и чиновническо отношение към младите, което не може да спомага за разкриване на техния личностен и духовен потенциал, напротив, блокира разкриването му. Затова и аз нарекох тази въпросната административно-командна и деперсонализираща система на "образование" не иначе, а НЕобразование. "Реформа на НЕобразованието" се нарича последната ми книга. Такова е нейното заглавие. ("Реформа", а не "риформа" е нейното заглавие, има огромна разлика между тия две думи!)

След две седмици в София, в зала "Армеец" ще се проведе национален учителски събор, иницииран от министърката на образованието и науката Меглена Кунева. 13 хиляди учители щели да бъдат там. Все достойни избраници на педагогическите колективи. А учителите у нас, дето работят в училищата (щото има и много безработни) са някъде около 80-85 хиляди. Този събор е изцяло казионно мероприятие, подкрепено от учителските синдикати-мафии. С него - дръжте се да не паднете от стола! - щяло да бъде отпразнувано началото на новите поредни епични "риформи" в сферата на многострадалното българско образование!

Не знам, на събора сигур ще се ядат, както се полага, и кебапчета, нищо чудно да поканят и Азис (или Слави Трифонов) да попее на учителките, дето ще изпълват залата. Б.Борисов стопроцентово ще произнесе вдъхновена реч за образованието! (Това само по себе си е много красноречив символ: Б.Борисов произнася реч за... образованието! Оти да не произнесе, та он е доктор на науките, верно пожарникарските, ама все пак пак са науки!)

Аз няма да бъда на този събор. Не съм избран от колектива. Не ме е предложило ръководството. Разсеяло се е, не се е сетило да ме предложи. Нищо че съм учител с толкова изявени реформаторски наклонности, и то изявени на дело, не на думи само, дотам, че официално и документално съм обявен за дисидент спрямо официалната система - необоримо потвърждение за което е опраскването, уволнението ми от нея (е, съдът ме върна на работа в училището, затова още съм там, сега чакам следващото си опраскване!). (Като са избирали "делегати за събора" аз отсъствах от този учителски съвет по уважителни лични причини: в отпуск бях за да гледам болната си майка.) А за неизбирането ми съм много благодарен на неизбралите ме. Благодаря им за поредното високо признание! Радвам се, че са оценили това, че аз поначало не мога да участвам в такова едно шоу. Или маскарад. Под достойнството ми е да участвам в такива неща. Не ми е там мястото, правилно са преценили колегите. За което им благодаря - за признанието, за високата оценка и за комплимента!

Правете си сметка що за "риформа" се замисля от това министерство щом такива дейци на реалното практическо реформиране (и дори революционизиране!) на българското образование там, на събора няма, разбира се, да присъстват. Хубаво е това, че даже и лицемерно не са се сетили да поканят там такива като мен. Е, най-вероятно ще поканят някои де. Но е интересно дали поканените ще отидат. Щото ако отидат това също много ще показва - и ще говори.

Както и да е. Спирам дотук. Няма смисъл повече да се говори и пише. Предстоят нови великолепни сеирища. Този път на образователното поприще. Ние сме една много весела страна и нация. Хубав ден и приятен уикенд ви желая! Освен това се чувствам длъжен отново да напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo