На простака у нас десетилетия му внушаваха, че без да работи, без да се образова, без да е по-кадърен и по-умен от другите може да е началник - стига да е верен на просташката власт. И сега му остава само да злобее и да мечтае пак за онова "славно" време, когато простаците командваха талантливите, умните и образованите. И още не може да вдене, че няма световна конспирация и че просто в нормалния свят се ценят умът, кадърността и талантът, а не верноподаничеството, подмазвачеството, доносничеството, подлостта и злобата - както беше в измисления свят на тоталитарните държави и пролетарските им диктатури.
Даниела Горчева
И днес в България е почти същото.
Michaela Tabakova
Кратък мой коментар: За жалост, у нас все още не е свършило времето, в което простаците и наглеците командват парада... ние все още съвсем не сме станали нормално общество.
Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар