събота, 11 юни 2016 г.

Ние даже за учители нямаме личности с развито съзнание за свобода, по тази причина как ще покълне изобщо свободата в нашенските родни условия?



Срещнах се вчера с един действащ директор на частна гимназия; сам пожела да разговаря с мен и ме покани, както се разбра в разговора ни, проучвал "списъка с евентуални кандидатури" за заемания от него пост, който скоро щял да оваканти - поради преминаване в пенсия. Ще разкажа, ще предам тук част от разговора ни, с което фактически сам задрасквам възможността моето име по-нататък да фигурира във въпросния списък. Сами ще разберете причината за това: идейно-ценностна несъвместимост на моите възгледи с досега господстващите в това училище. Интересно е обаче, че вероятно тия възгледи, които моя милост не споделя, нещо повече, решително отрича, са твърде разпространени у нас - щом се възприемат като "нормални" и то дори за една частна гимназия. Та ето сега въпросния откъслек от разговора ни, това всъщност е част от пространното изложение от страна на г-н директора на неговото "педагогическо верую"; той ми каза досущ следното:

- Г-н Грънчаров, попаднах на Вашите теории за "свободолюбиво" или либерално, а също така и за демократично образование и училище и по поръчение на собственика на училището Ви поканих на този разговор. Искам да Ви кажа обаче, че аз лично смятам, че Вашите възгледи за образованието и възпитанието са съвсем погрешни. Ето защо: младият човек е едно животно, което ние, учителите, трябва да опитомим; да, младите са дави животни, подлежащи на опитомяване, а животните не могат да бъдат опитомени със... свобода, не, те могат да бъдат опитомени, т.е. пречупени само чрез... страх и терор! Не почнат ли учениците да се боят от възпитателите си, възпитанието и образованието им не могат да се случат, няма да имат никакъв ефект, особено пък дълготраен. Няма да скрия от Вас, че в нашето училище се налага, с оглед на това, да се практикува дори и... боят, да, ние сме привърженици на стародавната традиция, че няма ли бой, няма и възпитание! Който не е бил бит, не е бил възпитан - така смятаме ние. Когато някой по-окумуш ученик се наложи да бъде набит (това става на четири очи, има си технология на добрия възпитателен бой!), той след това ще разкаже на приятелите си за случилото се, така овладелият го страх ще се разпростре и върху техните души. Така че не ни се налага да бием всички, а само ония, които един вид, така да се рече, са нещо като лидери на групата, пречупим ли тях, с останалите вече е лесно. Имаме чудесни резултати от прилагането на тази възпитателна технология. Няма да скрия, че родителите изцяло ни подкрепят в тия наши възпитателни подходи - защото са дълбоко убедени, че този е единствено правилният и ефективен начин за същинско възпитание. Вие вероятно сте противник на подхода ни. Да, ние сме авторитарни, но го правим защото знаем, че един ден нашите възпитаници ще са ни благодарни заради това, което сме направили от тях. От един "суров матр`ьял" ние извайваме прекрасни творения. Няма друг начин това да бъде постигнато. Вие способен ли сте да проявите разбиране и евентуално приемане на нашия възпитателно-образователен подход?

Отвърнах му, че не приемам този подход. Смятам го за отречен от практиката, историята и живота и за крещящо несъвременен, т.е. за несъвместим с потребностите на времето, в което живеем. Пълноценни личности - а това значи суверенни и свободни личности - по този начин не могат да се родят. По този начин се раждат образцови роби, страхливци, изпълнителни слуги, всичко друго, не суверенни човеци. Разбирам дисциплината като самодисциплина. Ония неща, които са постигнати благодарение на външен натиск или по принуда, нямат самостоятелна стойност или смисъл, само онова, което човек прави по свой избор и решение, само то има ценност и смисъл; отговорни личности не се раждат чрез диктат, принуда, насилие, терор. Казах му, че те прилагат методите на комунистическото възпитание, целящо да разруши личността, да я направи невъзможна. Така се фабрикуват комуноидни безличия. Не разбирам ако е такова едно частно училище, по какво то се отличава от държавните училища, които са именно фабрики за безличия, за безлични типови продукти, неспособни за самостоятелно осмисляне и вземане на решения.

Господин директорът ми каза, че в държавните училища имало анархия поради криворазбрания либерализъм, докато в тяхното училище имало автентичен дух на старото класическо буржоазно възпитание, щото само по този начин се раждали пълноценните личности: чрез опитомяване по насилствен път; животното не можело да стане човек без насилие. А младите били точно това: били диви животни. Без бой не може да се опитоми нито едно животно, страхът единствено има такъв ефект: да променя животното и да го прави човек.

В този дух си поговорихме доста и всяка от страните изложи подробно мнението си. Разбра се, че от мен няма как да стане добър и "правилен" директор на това училище. Но той все пак щял да докладва на собственика за нашия разговор; собственикът бил заинтересован да има и "алтернативни кандидатури", та да може да избира. Но той лично не смятал, че политиката да училището е възможно да бъде кардинално изменена и да се възприемат тези модернистични западни влияния, които по негова преценка били изцяло погрешни. Щото чрез анархия се раждали само анархисти, не стойностни личности. Ние сме си били имали предостатъчно много анархия и анархисти, а страната се нуждаела от здрав ред, от "твърда ръка" и от дисциплина!

Правете си сметката колко много са разпространени тия възгледи у нас сред родителството - щом тази частна гимназия, в която цари този дух на класическата казарма, е в цветущо положение! Правете си сметка и що у нас се разбира под личност - щом така масово се смята, че този е верният подход за формирането й.

Този човек (въпросният директор, чието име сега, разбира се, не мога да спомена, не е коректно да кажа името му) обаче беше така убеден, че този е верният и ефикасен подход, че на моменти започнах да се питам дали не допускам някаква грешка. Аз добре зная, че там, където има действително или истински свободни хора, там просто няма как да се породи анархия (анархията свидетелства, че тия хора, дето я произвеждат, хал-хабер си нямат от автентичната свобода!), да, обаче откъде да вземем тия хора с развито съзнание за свобода, че покрай тях да почнат да се раждат нови и нови предани на свободата млади хора?! Ние даже за учители нямаме личности с развито съзнание за свобода, по тази причина как ще покълне изобщо свободата в нашенските родни условия?

Как ще бъде разрушен този стереотип и манталитет на несвободата, който е господстващ у нас, при положение, че той е комай повсеместен?! Има ли надежда някога парадигмата на свободата да овладее достатъчно много и български съзнания, дотам, че преходът към свобода да стане неудържим? Как това може да бъде постигнато? На моменти, признавам си, се чувствам обезсърчен, обезнадежден. Дали пък не съм някакъв фантазьор, който вярва в невъзможни неща? Нима ние, българите, сме страна, обречена вечно на несвобода, тоест на комунизъм? Щото несвободата в наши условия е това, тя ражда постоянно комунизъм. Здраво буржоазно или капиталистическо общество не може да се породи на почвата на несвободата и на безличността, такъв фокус е невъзможен. У нас вечно ще се раждат какви ли не социални уродливости ако не променим господстващия манталитет, на който казаното от въпросния господин за мен е един толкова чист израз. Спирам дотук. Ще пиша още по тия въпроси съвсем скоро.

Но и в тази връзка пак се чувствам длъжен да ви напомня, че нашият български Картаген наистина е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Интересен текст. Има един германски мислител - Й. Хербарт, който е признат за "най-големия философ сред педагозите и най-големия педагог сред философите". Той въвежда и идеята за "принудителното възпитание" още през ХІХ век. Освен, че е безспорен теоретик на модерната дидактика, Хербарт участва в разработването на системата на най-доброто средно образование в света до наши дни - това на Германия. Наказанията, в т.ч. и физически, са част от педагогическите методи за заздравяване на дисциплината и превъзпитание - особено в най-добрите частни германски училища, в които доминира духът на хербартианството, което - при всички опити да бъде заменено с някакви по-авангардни педагогически практико-приложни идеи, остава като доказано най-доброто.

Безспорно целта на елитното буржоазно, класическо средно образование е да създаде общности от интелигентни, дисциплинирани и взаимноподкрепящи се граждани, които да могат да налагат своята обща воля и дух над масата от атомизирани и несвързани по между си "свободни" индивиди. За постигането на тази цел всичко е позволено и навярно затова училищната институция, родителите, а и учениците работят в пълен синхрон.

А иначе - няма напълно свободно образование, образование без принуда - предполагам, че дори и Вие понякога пишете двойки на Ваши ученици за да ги принудите да усвоят съответния образователен минимум?

Георги Хаджийски

Ангел Грънчаров каза...

Да, в Германия, предполагам (и в Прусия най-вече) сигурно е така, и там залагат на принудата. Аз тия дни имах възможността да слушам също така и изложение на гостуващ от Финландия директор на училище, той беше гост в нашето училище, та в неговото изложение той каза нещо важно (все не намирам време да пиша за това какво чух на срещата с него, но ще го сторя скоро, да се надяваме) за разликата между немския и финландския подход във възпитанието. Разказа как в тяхното училище идвала група немски учители и те били удивени за финландския подход: децата са оставяни да бъдат "недисциплинирани", всеки си прави каквото иска (примерно някои деца си играят свободно в час със своите електрони устройства), и въпреки това те все пак се вслушват в думите на учителя и показват чудесни резултати в ученето, не по-слаби, а и по-добри от немските ученици (където се залага и на външната принуда). Финландците са разбрали, че истински ценно е детето само да осъзнае какво му е истински необходимо и само, по вътрешно убеждение, да спазва правилата, с оглед да не вреди на другите. Значи става дума за една вътрешна регулация чрез свобода, благодарение на свободата, тази саморегулация по друг начин няма как да се постигне, а само чрез живот в условия на свобода. И то от най-ранна възраст прилагане.

За писането на двойки от мен. Някога пишех, сега оставям учениците сами да си пишат двойките. Въведох такава една странна свобода: аз не изпитвам, всеки ученик сам решава кога да се изяви, кога да се включи в обсъжданията, в дискусиите, да спомогне за решаването на проблемите. Учениците знаят, че има един период от 7-8 учебни часа, в които всеки трябва да прояви инициатива и да направи нещо, за да се изяви по предмета и да си получи съответната оценка. Който обаче в този период от време си мълчи и си стои неизявен, като мине това време, получава "автоматична двойка". И за този резултат той изцяло поема пълната отговорност. Видял е как другите са се предпазили от такъв провал. И почва да му просветва в главата какво е разумно да направи в тази ситуация на свобода. Стъпка по стъпка вървим към осъзнаването и ползването от свободата. И то в отчайващо лошите несвободни условия на днешното държавно-социалистическо командно училище. Този според мен е пътят. Този е верният подход. Интересно ми е как Ви звучи всичко това...

Анонимен каза...

Георги Хаджийски Безспорно обучението е двустранен процес и всеки учител трябва да намери своя собствен път към учениците си. Какви обаче са обективните показатели на Вашия, като например:

- Колко от Вашите ученици се явяват на олимпиади по предметна област "цикъл философия" и евентуално - какви оценки получават;

- Колко от Вашите ученици избират като втори държавен зрелостен изпит предметната област от "цикъл философия" и евентуално какви оценки получават;

- Колко от Вашите ученици продължават образованието си по специалност философия и пр.

Според мен доброто образование трябва са съчетава в себе си традициите и модерността - сами видяхме до какво доведе копирането на "авангардния чужд опит" - и по времето на комунизма, а и след това. И не бива да забравяме, че нашето елитно образование е с хилядолетни традиции - още от времето на приемането от княз Борис І на учениците на Св. Кирил и Св. Методий през ІХ век - нещо повече - то, заедно с църквата е институция, която се е съхранила и в най-мрачните епохи, когато сме нямали държава. Безспорно трябва да го преоткрием и приспособим към новите изисквания.

Георги Хаджийски

Ангел Грънчаров каза...

Мои ученици не участват във въпросните олимпиади по философия понеже са от техническо учебно заведение и понеже най-вече аз лично не желая да упражнявам никакъв натиск върху тях в тази посока - понеже не съм привърженик на подобни административни мероприятия, които едно към едно копират форми от недалечното социалистическо минало.

Не правя статистика за участието в матури по философия на мои ученици, щото значимите ефекти на истинското обучение по философия не могат да уловят и да се оценят чрез такива чисто формални административни методи.

Има мои ученици, които са се записали да учат философия, но и това не е критерий за плодотворността на моя подход. Други неща са интересни, но те, както казах, не подлежат на отчитане чрез количествени статистически методи. Нас ни вълнува само качествената и личностна (духовна) страна, тя не се поддава на улавяне чрез подобни формални регистрации.

Истинският ефект на едно плодотворно свободолюбиво, демократично и качествено различно, изцяло съвременно образование ще се усети и регистрира чрез един цялостен духовен подем на нацията ни, който непременно ще доведе и до повишаване на нейното благосъстояние. Това го доказаха страни, в които беше направена истинска реформа в образователната сфера. Няма просперитет без качествено образование. Ние неслучайно сме най-бедни - и в същото време с най-калпава и ретроградна образователна система, даваща най-некачествено образование. Тия неща в наше време са аксиоматични - но у нас, виждате сам, се налага дори и за тях да спорим.

Анонимен каза...

Разбирам. Имате своя теория и практика.

Георги Хаджийски