Ние даже за учители нямаме личности с развито съзнание за свобода, по тази причина как ще покълне изобщо свободата в нашенските родни условия?

Срещнах се вчера с един действащ директор на частна гимназия; сам пожела да разговаря с мен и ме покани, както се разбра в разговора ни, проучвал "списъка с евентуални кандидатури" за заемания от него пост, който скоро щял да оваканти - поради преминаване в пенсия. Ще разкажа, ще предам тук част от разговора ни, с което фактически сам задрасквам възможността моето име по-нататък да фигурира във въпросния списък. Сами ще разберете причината за това: идейно-ценностна несъвместимост на моите възгледи с досега господстващите в това училище. Интересно е обаче, че вероятно тия възгледи, които моя милост не споделя, нещо повече, решително отрича, са твърде разпространени у нас - щом се възприемат като "нормални" и то дори за една частна гимназия. Та ето сега въпросния откъслек от разговора ни, това всъщност е част от пространното изложение от страна на г-н директора на неговото "педагогическо верую"; той ми каза досущ следното:

- Г-н Грънчаров, попаднах на Вашите теории за "свободолюбиво" или либерално, а също така и за демократично образование и училище и по поръчение на собственика на училището Ви поканих на този разговор. Искам да Ви кажа обаче, че аз лично смятам, че Вашите възгледи за образованието и възпитанието са съвсем погрешни. Ето защо: младият човек е едно животно, което ние, учителите, трябва да опитомим; да, младите са дави животни, подлежащи на опитомяване, а животните не могат да бъдат опитомени със... свобода, не, те могат да бъдат опитомени, т.е. пречупени само чрез... страх и терор! Не почнат ли учениците да се боят от възпитателите си, възпитанието и образованието им не могат да се случат, няма да имат никакъв ефект, особено пък дълготраен. Няма да скрия от Вас, че в нашето училище се налага, с оглед на това, да се практикува дори и... боят, да, ние сме привърженици на стародавната традиция, че няма ли бой, няма и възпитание! Който не е бил бит, не е бил възпитан - така смятаме ние. Когато някой по-окумуш ученик се наложи да бъде набит (това става на четири очи, има си технология на добрия възпитателен бой!), той след това ще разкаже на приятелите си за случилото се, така овладелият го страх ще се разпростре и върху техните души. Така че не ни се налага да бием всички, а само ония, които един вид, така да се рече, са нещо като лидери на групата, пречупим ли тях, с останалите вече е лесно. Имаме чудесни резултати от прилагането на тази възпитателна технология. Няма да скрия, че родителите изцяло ни подкрепят в тия наши възпитателни подходи - защото са дълбоко убедени, че този е единствено правилният и ефективен начин за същинско възпитание. Вие вероятно сте противник на подхода ни. Да, ние сме авторитарни, но го правим защото знаем, че един ден нашите възпитаници ще са ни благодарни заради това, което сме направили от тях. От един "суров матр`ьял" ние извайваме прекрасни творения. Няма друг начин това да бъде постигнато. Вие способен ли сте да проявите разбиране и евентуално приемане на нашия възпитателно-образователен подход?

Отвърнах му, че не приемам този подход. Смятам го за отречен от практиката, историята и живота и за крещящо несъвременен, т.е. за несъвместим с потребностите на времето, в което живеем. Пълноценни личности - а това значи суверенни и свободни личности - по този начин не могат да се родят. По този начин се раждат образцови роби, страхливци, изпълнителни слуги, всичко друго, не суверенни човеци. Разбирам дисциплината като самодисциплина. Ония неща, които са постигнати благодарение на външен натиск или по принуда, нямат самостоятелна стойност или смисъл, само онова, което човек прави по свой избор и решение, само то има ценност и смисъл; отговорни личности не се раждат чрез диктат, принуда, насилие, терор. Казах му, че те прилагат методите на комунистическото възпитание, целящо да разруши личността, да я направи невъзможна. Така се фабрикуват комуноидни безличия. Не разбирам ако е такова едно частно училище, по какво то се отличава от държавните училища, които са именно фабрики за безличия, за безлични типови продукти, неспособни за самостоятелно осмисляне и вземане на решения.

Господин директорът ми каза, че в държавните училища имало анархия поради криворазбрания либерализъм, докато в тяхното училище имало автентичен дух на старото класическо буржоазно възпитание, щото само по този начин се раждали пълноценните личности: чрез опитомяване по насилствен път; животното не можело да стане човек без насилие. А младите били точно това: били диви животни. Без бой не може да се опитоми нито едно животно, страхът единствено има такъв ефект: да променя животното и да го прави човек.

В този дух си поговорихме доста и всяка от страните изложи подробно мнението си. Разбра се, че от мен няма как да стане добър и "правилен" директор на това училище. Но той все пак щял да докладва на собственика за нашия разговор; собственикът бил заинтересован да има и "алтернативни кандидатури", та да може да избира. Но той лично не смятал, че политиката да училището е възможно да бъде кардинално изменена и да се възприемат тези модернистични западни влияния, които по негова преценка били изцяло погрешни. Щото чрез анархия се раждали само анархисти, не стойностни личности. Ние сме си били имали предостатъчно много анархия и анархисти, а страната се нуждаела от здрав ред, от "твърда ръка" и от дисциплина!

Правете си сметката колко много са разпространени тия възгледи у нас сред родителството - щом тази частна гимназия, в която цари този дух на класическата казарма, е в цветущо положение! Правете си сметка и що у нас се разбира под личност - щом така масово се смята, че този е верният подход за формирането й.

Този човек (въпросният директор, чието име сега, разбира се, не мога да спомена, не е коректно да кажа името му) обаче беше така убеден, че този е верният и ефикасен подход, че на моменти започнах да се питам дали не допускам някаква грешка. Аз добре зная, че там, където има действително или истински свободни хора, там просто няма как да се породи анархия (анархията свидетелства, че тия хора, дето я произвеждат, хал-хабер си нямат от автентичната свобода!), да, обаче откъде да вземем тия хора с развито съзнание за свобода, че покрай тях да почнат да се раждат нови и нови предани на свободата млади хора?! Ние даже за учители нямаме личности с развито съзнание за свобода, по тази причина как ще покълне изобщо свободата в нашенските родни условия?

Как ще бъде разрушен този стереотип и манталитет на несвободата, който е господстващ у нас, при положение, че той е комай повсеместен?! Има ли надежда някога парадигмата на свободата да овладее достатъчно много и български съзнания, дотам, че преходът към свобода да стане неудържим? Как това може да бъде постигнато? На моменти, признавам си, се чувствам обезсърчен, обезнадежден. Дали пък не съм някакъв фантазьор, който вярва в невъзможни неща? Нима ние, българите, сме страна, обречена вечно на несвобода, тоест на комунизъм? Щото несвободата в наши условия е това, тя ражда постоянно комунизъм. Здраво буржоазно или капиталистическо общество не може да се породи на почвата на несвободата и на безличността, такъв фокус е невъзможен. У нас вечно ще се раждат какви ли не социални уродливости ако не променим господстващия манталитет, на който казаното от въпросния господин за мен е един толкова чист израз. Спирам дотук. Ще пиша още по тия въпроси съвсем скоро.

Но и в тази връзка пак се чувствам длъжен да ви напомня, че нашият български Картаген наистина е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo