Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 11 юни 2016 г.

На нашето знаме трябва да бъдат написани само три думи: „Свобода и всекиму своето!"



Публикувам тази справка в помощ на моите ученици, изучаващи философия на правото, някои от които имат трудности, изостанали са, нямат оценки, мързи ги да четат, пренебрегнали са предмета и има съвсем реална опасност да отидат на поправителни изпити; е, по тази причина се опитвам да им помогна и затова публикувам този малък текст, изпълнен с голям смисъл. Пък и по-възрастните не е зле да прочетат това и да се позамислят над него, ето, четете:

„Всекиму своето“, в превод от латинското suum cuique, е положение от римското право и политическата философия. Всекиму своето е принцип, който може да бъде открит още в Древна Гърция.

В 4 век пр.н.е. Платон твърди в „Държавата“, че основен принцип на справедливостта е ὅπως ἂν ἕκαστοι μήτ' ἔχωσι τἀλλότρια μήτε τω̂ν αὑτω̂ν στέρωνται, „човек не трябва да взима чуждото, нито да му отнемат неговото“ (Πολιτεία, IV, 433е).

Латинската фраза е засвидетелствана в 1 век пр.н.е. най-рано у римския оратор, философ и държавник Марк Тулий Цицерон. В „За законите“ Цицерон пише Eamque rem illi Graeco putant nomine (νόμον) a suum cuique tribuendo appellatam, „Него (закона) гърците са го нарекли всекиму своето“ - гръцката дума за закон (νομός) произлиза от νέμω, разпределям. (De Legibus, 1, 6 19). Фразата е често използвана и в други негови трудове: Iustitia suum cuique distribuit, „справедливостта (правото) отдава всекиму своето“ (De Natura Deorum, III, 38.) и ... ut fortitudo in laboribus periculisque cernatur, ... iustitia in suo cuique tribuendo., „така смелостта се проявява в трудности и опасности, ... справедливостта в отдаването всекиму своето“ (De Finibus, Bonorum et Malorum, liber V, 67).

Положението влиза в делата на видния римски юрист от 3 век Улпиан и оттам Трибониан го прави откриваща максима на Corpus Iuris Civilis на Юстиниан Велики: Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuere, „Справедливостта (правото) е в постоянната и твърда воля да се раздава всекиму своето“ (Digesta I, 1) и Iuris praecepta sunt haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere, „Предписанията на правото са такива: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму своето“ (Digesta I, 1, 4).

Фразата е често използвана от българския революционер Васил Левски: „Но и ние търсим случай да разкъсаме робските вериги, да изгоним далече от земята си турските кеседжии, да подигнем и изградим храма на първата свобода и да дадем всекиму своето“, „В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“, „Ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода: чиста свобода българину и секиму своето“ и други.

Прочутата реплика на Левски „Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“ е преработена от редактора на вестник „Свобода“ Любен Каравелов в „На нашето знаме... тряба да бъдат написани само три думи: „Свобода и секиму своето!“

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: