Руските и българските кагебисто-ченгесарски "православни" станаха за резил

​“Спасителите” на Православието, които станаха за посмешище на православните, Горан Благоев, специално за Faktor.bg

Руската църква прикри истинската причина да не отиде на събора - “Украйна”

Православният събор на о-в Крит приключи. Което съвсем не означава, че с него приключиха проблемите и разделенията в православния свят. Проличава и в дискусиите, които съпътстваха събора и ще продължават да се разгарят дълго след него.

Един от спорните въпроси, който няма еднозначен отговор е дали събитието, което се проведе от 17 до 26 юни, трябва да се смята за “Велик и свят събор”, каквито претенции имат неговите участници.

Защитниците на събора са категорични – той е и велик, и свят, най-напред защото за свикването му са дали съгласие всички поместни църкви, които са в канонично общение. Нещо повече – според младият, но очевидно изключително аргументиран, руски историк С. Брюн съборът е всеправославен, не защото в него трябва да участват всички поместни църкви, а защото всички те са поканени да присъстват – “Църквата не отговаря за онези, които не искат да идват на събори, не искат да се срещат и не желаят живо общуване по натрупаните проблеми”. Събирането на 10 от 14-те поместни църкви не омаловажава, а утвърждава безспорно съборния характер на форума.

Отрицателите на събора обаче имат не по-малко значим аргумент. Съборът не е всеправославен, нито велик, нито свят, защото на него не са представени всички поместни православни църкви. Доколкото Руската патриаршия има най-многобройното паство, статистически погледнато, групата на отказалите да присъстват на събора съставлява приблизително половината от православните по света. Към аргументите срещу легитимността на събора следва да прибавим и един аспект от приетите предварително правила за неговата работа – решенията се взимат консенсусно, а не с мнозинство. И ако една поместна църква откаже да присъства на събора или не подпише някое от неговите решения, то съборът трябва да се смята за несъстоял се. При отсъствието на 4 от 14 поместни църкви дали наистина съборът е “всеправославен”? Апропо искането за консенсус, като принцип за взимане на съборните решения беше предложено от Руския патриарх и подкрепено от други поместни църкви, сред които и Българската. С днешна дата този принцип се оказа капан, който дава основание на четирите неотишли на събора църкви да отхвърлят безапелационно неговата “всеправославност”. На тази теза упорито настояват стратезите в Москва, след като опитите им за проваляне на събора не успяха. Но да разберем тяхната логика. „​Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ“

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo