сряда, 29 юни 2016 г.

Руските и българските кагебисто-ченгесарски "православни" станаха за резил




Руската църква прикри истинската причина да не отиде на събора - “Украйна”

Православният събор на о-в Крит приключи. Което съвсем не означава, че с него приключиха проблемите и разделенията в православния свят. Проличава и в дискусиите, които съпътстваха събора и ще продължават да се разгарят дълго след него.

Един от спорните въпроси, който няма еднозначен отговор е дали събитието, което се проведе от 17 до 26 юни, трябва да се смята за “Велик и свят събор”, каквито претенции имат неговите участници.

Защитниците на събора са категорични – той е и велик, и свят, най-напред защото за свикването му са дали съгласие всички поместни църкви, които са в канонично общение. Нещо повече – според младият, но очевидно изключително аргументиран, руски историк С. Брюн съборът е всеправославен, не защото в него трябва да участват всички поместни църкви, а защото всички те са поканени да присъстват – “Църквата не отговаря за онези, които не искат да идват на събори, не искат да се срещат и не желаят живо общуване по натрупаните проблеми”. Събирането на 10 от 14-те поместни църкви не омаловажава, а утвърждава безспорно съборния характер на форума.

Отрицателите на събора обаче имат не по-малко значим аргумент. Съборът не е всеправославен, нито велик, нито свят, защото на него не са представени всички поместни православни църкви. Доколкото Руската патриаршия има най-многобройното паство, статистически погледнато, групата на отказалите да присъстват на събора съставлява приблизително половината от православните по света. Към аргументите срещу легитимността на събора следва да прибавим и един аспект от приетите предварително правила за неговата работа – решенията се взимат консенсусно, а не с мнозинство. И ако една поместна църква откаже да присъства на събора или не подпише някое от неговите решения, то съборът трябва да се смята за несъстоял се. При отсъствието на 4 от 14 поместни църкви дали наистина съборът е “всеправославен”? Апропо искането за консенсус, като принцип за взимане на съборните решения беше предложено от Руския патриарх и подкрепено от други поместни църкви, сред които и Българската. С днешна дата този принцип се оказа капан, който дава основание на четирите неотишли на събора църкви да отхвърлят безапелационно неговата “всеправославност”. На тази теза упорито настояват стратезите в Москва, след като опитите им за проваляне на събора не успяха. Но да разберем тяхната логика. „Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

имаш време за писане, а за работа не може да те хване никой

Анонимен каза...

през работно време кога намираш време да пишеш в блога, а кога работиш? работиш ли изобщо?