Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 7 юли 2016 г.

Демокрацията не е нещо, което е веднъж завинаги създадено и установено: тя е незавършен проект, който трябва да се усъвършенства и подобрява



Като своеобразно продължение на започналата на страниците на този блог дискусия за усъвършенстването на демокрацията (виж: Едно писмо като начало на дискусията за усъвършенстването на демокрацията, там могат да се намерят и линковете към по-раншни публикации по тази същата тема) разглеждам статията на доц. М. Дойчев ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЛЕД БРИТАНСКИЯ ИЗХОД, в която се поставят някои изключително важни проблеми:

Демокрацията не е нещо, което може веднъж завинаги да се създаде и установи окончателно. Тя е незавършен и незавършващ окончателно проект. Става дума за процес, при който принципите и нормите на демокрацията непрекъснато се развиват и усъвършенстват, а нейните практики се променят. Съотношението между колективистичните и индивидуалистичните принципи на демокрацията показват противоречия, които намират различно решение в различни епохи. Принципът на мнозинството като основополагащ за всяка демокрация изглежда и е противоположен на принципа на индивидуалната свобода. Ако в античността това не е проблем, в модерните демокрации практическото осъществяване на този принцип е от ключово значение. Днес мнозинството, което се асоциира с народа е суверен, но неговата власт свършва до прага на всеки от съставящите народа хора. Следователно и суверенитетът на народа, и свободата на личността трябва да са ограничени. Въпросът, който и до днес няма отговор, е: Докъде това взаимно ограничение е продуктивно и откога става контрапродуктивно?

Друг основен принцип на демокрацията е принципът на плурализма на властта. Демокрацията е продукт на волята на мнозинството, власт на това мнозинство, но най-важно за нея е не кой е на власт, а как се упражнява властта. Тук действа принципът за разделение на властите. Но разделението на властта не означава пълна независимост на една власт от друга власт. Както класикът Монтескьо подчертава, това разделение означава взаимно сдържане и уравновесяване, а не абсолютна независимост. От друга страна дори легитимните власти да са разделени механично, те не трябва да са подчинени на някаква външна нелегитимна власт, която да е по-силна от тях. Властите не трябва да са поверени на едни и същи хора, както и да са съсредоточени в едни и същи институции. Но и това не достатъчно – от решаваща важност е независимостта на съдебната от политическата власт. Там където съдебната власт се избира и е подчинена на политическата – не можем да говорим както за истинско разделение на властите, така и за либерална демокрация. Независимостта на съда от изпълнителната власт е от решаващо значение. Същото се отнася и до „четвъртата власт“ – на медиите. Ако тя не е плуралистична, ако е съсредоточена в едни и същи хора, групировки или институции не може изобщо да говорим за какъвто и да е плурализъм и следователно за каквато и да е медийна демокрация, дори някъде да има острови на свободно от надзор слово.

Друг принцип на демокрацията е равенството пред закона (в античността принципа на изономия). Този принцип днес се сблъсква с неравенства от друг, най-вече социален и икономически порядък, които пораждат желание за създаване на такова справедливо неравенство, което да обезвъзмезди бедните, болните, безработните и възрастните членове на обществото. Това влиза в противоречие с индивидуалистичния принцип за премахване на всякакви привилегии на който и да е във всяко демократично общество. Но последното не означава, че демокрацията по същество е чисто формална и следователно антихуманна – напротив най-развитите демокрации имат и най-хуманно отношение към всички свои членове на обществото, независимо от техния произход, социално положение, богатство и пр. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: