Полза не търся, пиша ей-така, заради философията, науката, културата, историята

С часове чета и пиша предиобед, като се почне от ранна утрин. Минава майка ми покрай мен (тя е възрастна и болна, едва ходи, но е решила лично да провери с какво толкова се занимавам в стаята си) и с нея провеждаме ето този диалог:

- Какво толкова пишеш, сине, не мърдаш от стаята си?

- Ами имам работа "и на ушите", струпала ми се е много работа, не зная кое по-напред да започна, но ето, вече набирам скорост да пиша една книжка по важна тема.

- Е добре де, имаш ли някаква полза от тия книги, я колко си ги издал?! - казва майка ми, поглеждайки купищата неразпечатани и непродадени мои книги, с които е затрупана стаята ми (знаете, върху моите книги има жестока пазарна цензура, щот книжарите са решили, че книгите ми, бидейки философски, са непазарни, непечаливши, по тази причина и книгите ми стоят непипнати от ръка на читател по борсите и по складовете, те просто не стигат до лавиците на книжарниците!).

- Ех, майко, майко, заради едната полза ли живеем на този свят?! Не, никаква полза нямам от книгите си, признавам, никаква, напротив, затънал съм в дългове заради тях - и също заради списанията, които издавам! - казвам й изведнъж цялата истина.

- Сине, зарежи всичко това, остави писането, щом нямаш никаква полза и печалба.

- Майко, аз полза от книгите си не търся, аз пиша ей-така, заради философията, науката, културата, историята. Ти как мислиш, Ботев имал ли е някаква полза като е писал докато е бил жив?!

- Ох, сине, остави го Ботев, тогава времената са били други, сега обаче е различно: я погледни връстниците ти какви къщи направиха, какви пари спечелиха, уж с някакви си мижави занаяти, но те биха в парично отношение!

- Нищо де, те са напреднали в парично отношение, аз пък съм напреднал много повече от тях в духовно отношение! - смея се аз, ала майка ми невярващо клати глава и ме гледа внимателно, да не се е повредил нещо големият й син.

Пък като си казахме тия думи, тя си тръгна бавно към стаята, където предимно лежи и охка. Сами виждате, даже родната ми майка изцяло не ме разбира. Какво ли да й кажа за да я успокоя?! Как да й обясня, че не е изцяло безполезен труда, който хвърлям всеки ден - само дето "ползата" е от друго естество, което е трудно да се обясни на човек като нея. За нея аз съм крайно непонятен и абсурден човек, който се занимава със съвсем безполезни работи - щото не печели пари, това е, така мисли тя, и не само тя, така мислят комай всички у нас. Това, дето се казва, е положението.

Хайде стига толкова. Хубава вечер ви желая! Аз ще си почина малко и пак ще продължа с изцяло безполезните си духовни занимания...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo