Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 30 юли 2016 г.

За целта, идеята и принципа на организация на едно алтернативно, истински иновативно училище



Продължавам работата си по създаването на проект за едно истински иновативно училище, алтернативно на традиционната система на командно-административното и социалистическо държавно образование (виж предишното есе от тази поредица със заглавие Как се прави проект "Училище за пълноценно живеещи и духовно богати личности"?). Всички предварителни съображения сякаш вече ги казах, макар че проблемът за това как се прави иновативно училище (и проект за такова училище) сам по себе си е неизчерпаем. Сега дойде момента да разгърна в писмен вид самият проект. Да опитам, Бог да ми е на помощ, щото не е лесно да се напипа мярата, всичко да бъде на точното си място и пр.!

Казах вече, че за момента не мога да измисля най-сполучливо наименование на този тип училище. Ще отложа този момент за наименуването му за по-късно, когато именно дойде момента да се роди идеята за името на това училище. Затова скромно ще сложа ето такова заглавие, заглавието ще бъде просто:

Проект за иновативно училище

Каква е целта, идейната, духовната концепция за такъв тип училище?

Нашето училище съзнателно и самоотвержено ще подпомага личностното и духовното израстване на младите хора, ще осигури потребните условия за разгръщане на индивидуалния, на самобитния личностен потенциал на всеки ученик. Всеки човек има уникални заложби, има оригинални творчески сили, на които трябва да бъде осигурен длъжния простор за разгръщането им. В тази именно посока младите хора и техните учители, с подкрепата на родителите, ще работят всеотдайно и свободно. За да се роди пълноценната личност на младия човек - второто, истинското раждане на човека! - и то именно с оглед тази личност да е адаптивна и адекватна спрямо потребностите на живота, е потребно младите хора винаги да разполагат със свободата си. Три са опорните точки в идеята за такъв тип училище: живот, свобода, човечност. Нашето училище е свободолюбиво и човеколюбиво, то възпитава младите точно в тия безценни за истинската личност качества: свободолюбие и страстна преданост спрямо автентичния, пълноценния живот. Ефективното личностно формиране е центърът, средоточието на образователно-възпитателното учреждение от този тип. Ще работим за едно жизнеспособно и жизнелюбиво образование и възпитание на младите. Младият човек следва да бъде автентична личност, а това значи: да има нужните добродетели, да бъде богат с ценни нравствени и духовни качества, да открие своите силни страни, да заложи на способностите си, да стане добър специалист в избраната професия, а също така да бъде и добър гражданин на своята държава. За да постигне личен просперитет в живота си, за да бъде успешен, младият човек следва да разгърне в пълна мяра своя личностен потенциал. Който иска да постигне това, който вярва в такава една първа цел на живота си, такъв човек, ако е ученик, ще иска съзнателно да учи в нашето училище, а ако е родител, ще направи нужното детето му да не бъде ощетено, напротив, да има всички условия да бъде себе си, встъпвайки в нашата училищна общност. В нашето училище нещата са устроени така, че умствените, познавателните занимания са нещо най-приятно и вълнуващо. Училище иде от учене, тази дума не е ли време обаче да бъде заменена с някоя друга? Защото освен да учим в нашето училище ще правим куп други интересни и потребни неща. Вярно, научаването на каквото и да било е важен момент, но и практическото прилагане на наученото не е за подценяване. Освен това сме човеци, не бива да пренебрегваме емоционалните преживявания, чувствата. Общуването с изкуството е безкрайно полезно за раждането на една хармонична, неощетена, неедностранчива, т.е. пълноценна личност. Училище за живот - дали така не трябва да наречем нашето училище?! Или училище за личности е по-подходящото наименование? Тия неща обаче са неотделими. А свободата е същност на живота за човека, за пълноценната личност. Училище по свобода - това дали не казва вкратце всичко?

Ммдааа, написах "некои съображения" по този основен пункт, сами виждате какво се получи. Ами какво да правя, това се получи. Исках да е друго, това стана, това се роди. Ще видим. После може да трия, да режа, сега-засега нека да стои така. С "родилните си петна" да бъде. Да продължавам обаче. Нямам никакво време за размотаване.

На какъв принцип на организация на отношенията залагаме?

Или как ще бъдат организирани отношенията в училищната общност? Тук най-напред става дума именно за принципа на организация на живота и отношенията в нашата училищна общност. Ето как, струва ми се, може да се изрази основното в тази посока:

Решително се отказваме от принудата, от авторитарния подход, от насилието, от грубия натиск отвън. Залагаме на друг тип влияния, чисто душевни и духовни, които единствени могат да насърчат вътрешната саморегулация на мисленето, поведението и действието. Самостоятелният и свободно решаващ проблемите си индивид е средоточието, центъра, ядрото, около което всичко се върти в нашата училищна общност. Индивидът е суверен на своя живот, той е пълен господар на бъдещето и на съдбата си. Без пълноценно развитие на съзнанието и на самосъзнанието за свобода няма как индивидът да пробуди у себе си усещането за лична отговорност. Отговорен може да бъде единствено свободният индивид. Просто е за разбиране: който прави нещо по принуда отвън, той няма как да бъде отговорен за него. Да, той е могъл и да не го направи, но ако възможността за избор е била игнорирана от едно продължително неправилно, несвободно обучение, какво правим тогава? Без свобода всичко се обезсмисля в живота ни, несвободата е извор на всички злочестини и злодеяния. Тя поражда безотговорността, анархията и произвола, иначе казано, волунтаризма: когато човек без смисъл игнорира всички норми и прави каквото му скимне. Злото, агресията, жестокостта, безчовечността и прочие се дължат на несвободата, те са израз на отчаян бунт на непознаващото свободата и обезверено "социално същество", което е продукт именно на грубия външен социален натиск и на безогледната манипулация от страна на социума. За да разбереш един човек колко наистина струва, остави го да бъде свободен. В свободната изява той ще покаже реалните, действителните си качества. Едва на тази база са възможни съответните корекции в поведението - но едва чрез пораждането на съответния личностен, духовен, вътрешен поврат. Истинска промяна в съзнанията и в поведението не може да има без активирането на вътрешните духовни сили на самия индивид. Велика сила е духовността, тя е способна на всичко. Да, по интимен духовен, душевен, сърдечен начин следва да се влияе на мисленето и поведението на младия човек. Само тогава ще се роди пълноценната личност, която е безценна за общността.

Самостоятелният, суверенният, иначе казано, свободният индивид, отделно взетата личност е средоточието, източника на всичко. Но към свободата води едно дълго пътуване. Тя не е нещо, което имаме по рождение, по наследство или като подарък. Тя е наше собствено постижение и завоевание, за свободата си трябва да се борим всеки миг. Без борба свободата също така за миг отива по дяволите. Пропада, губим я. За свободата си трябва да се грижим непрекъснато. На индивида, поставен в групата, му предстоят безкрайно много изпитания. Тъкмо защото ние, индивидите, сме различни - слава Богу, че е така! - точно по тази причина и възникват проблемите. В една група от държащи на свободата си индивиди редът следва да се осигурява от самите тях. Всеки може и трябва да допринесе за възникващият по свободен и демократичен начин ред.

От нас изцяло зависи в какъв свят живеем. Нашият свят е наше собствено порождение и творение. За да живеем в човечен свят самите ние трябва да сме човечни. Човечността ще спаси света. Дали пък красотата не е същина на самата човечност?! Защото красиви могат да бъдат и нашите мисли, и нашите дела, и нашите нрави, и нашите постъпки, и нашите отношения - защо пък не?! Всичко следва да е красиво у човека - а това значи и добро. И правдиво следва да е всичко у човека. Но всичките тия неща ний сами следва да ги изобретим, сътворим, произведем, създадем. Няма как някой друг отнякъде да ни ги внесе, спусне или подари - по един чудодеен, магически начин. Не, така не стават нещата. Всичко зависи само от нас. Място за оплакване няма - щом се оплакваш, щом нещо не ти харесва, потърси вината и причината в теб самия. Чувствай се отговорен за всичко. Нима не е вдъхновяваща тази философия, от която е чудесно да се водим?

Да, не е лесно да си уреждаме живота и отношенията така. Не е лесно, напротив, много е трудно, но за сметка на това този е единствено верният, спасителният начин. Само така се живее достойно. Не по команда, не поради страх трябва да правим това или онова, а следва да живеем изцяло отговорно и свободно. Свободата не е "страшно и опасно нещо" ако младите хора са привикнали към нея от най-ранна възраст. Свободата е най-сладкото нещо на този свят. И най-великото нещо на този свят е свободата. Ако колкото се може повече хора разбираха що е свобода, този свят щеше да бъде толкова по-прекрасен и човечен.

Ако трябва аналитично да се изрази всичко това, то най-вероятно ще трябва да се акцентира върху следните моменти, касаещи начина на организация на отношенията в групата:

● Свобода, саморегулация на индивидите, ненасилие;
● Ред, основан на доброволността, на добрата воля, на самопринудата по идеални подбуди;
●Самоуправление, самодисциплина, самоограничаване заради запазването на свободата на другия;
● Демократично обсъждане и решаване на всички проблеми;
● Лична отговорност;
● Морална, безкористна мотивация на поведението;
● И други такива.

Спирам засега дотук. Ще видя как ще продължа. Сами забелязвате, изпитвам трудности в постигането на тип изложение, което да е "верифицируемо" с оглед целта на проекта - да бъде представен за одобрение пред образователното ведомство. Така, очевидно, не се правят проекти, дори и да са иновативни. Прекалената иновативност на самия проект несъмнено ще доведе да намаляване на шансовете му изобщо да бъде възприет именно като проект. Аз лично откакто се помня изпитвам тих ужас когато ми се налага да пиша разни формалистични документи, които да трябва да бъдат представени пред някакво бюрократично учреждение. (Единствено май се научих да пиша жалби, това е един литературно-административен жанр, в който аз по необходимост доста напреднах - особено в последните години.) Та ще видим де. Ще трябва нещо да измисля, ще трябва да намеря изход от създалата се ситуация. То в един момент само ще ми се открие дължимото и потребното. Аз на това се надявам. И затова за момента само налучквам верния път.

Хайде чао и хубав ден! Бъдете здрави! Нека и уикендът ви да е вдъхновяващ! Лято е все пак...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: