Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро!

Георги Чобанов написа във Фейсбук нещо важно по моя преценка, на което реших да отговоря, с оглед евентуално да се породи дискусия, проблемите, поставени от него, заслужават това. Ето неговото начално изказване и моя опит за провокиране на по-широка и съдържателна дискусия, касаеща нещо наистина важно, проблемът за лидерството, за това как у нас (пък и по света) могат да се появят тъй потребните ни истински лидери, щото преживяваната лидерска криза е повсеместна и глобална (вижте какво става в САЩ, само имената на кандидатите за президент са показателни (Доналд Тръмп и Хилари Клинтън!):

Георги Чобанов: В съвременния свят няма лидери. Има послушковци на изобретената от тях, по техен образ и подобие, тълпа...

И после в името на тази тълпа, простете, народ, започват да се взират в огледалото и да виждат себе си като... лидери. А всъщност скачени, взаимноиндуциращи се съдове.

Истинският лидер няма нужда от тълпата, за да се оглежда в нея като... лидер. Лидерът е онзи, който гледа над тълпата и я направлява в посока, която е стратегическа, която е "над" сегашното и "над" миналото. Лидерът изгражда, а не руши, превръща тълпата в набор от индивиди, от личности, а не превръща индивидите, личностите в тълпа. Както става днес.

Ангел Грънчаров: Интересен е поставеният проблем: как индивидите, как човеците се превръщат в тълпа? Дали "послушковци на тълпата", изобретена от тях самите, наистина са способни да я създадат? Или някак другояче става всичко това? А медиите дали не участват най-активно в този процес? А сега, в ерата на интернет, как технологията ще му повлияе? Щото медиите са на път да изпуснат монопола си върху влиянието над съзнанията на "масите", на човешките "маси". Това са все интересни и важни, по моето възприятие, въпроси. Над които трябва да се мисли най-усърдно, по които трябва много да се дискутира.

Как обаче се раждат истински лидери, как тия, дето минават в днешно време за лидери, няма да бъдат просто "послушковци на тълпата", а ще бъдат лидери в истинския смисъл на думата? Защо е станало така, че в днешно време няма ярки лидери със силно духовно излъчване, които да могат да въодушевят човешките същества, предпазвайки ги от коварната опасност да станат тълпа или безлични "човешки маси"? Аз лично смятам, че този проблем за възпитаването на лидери е неотделим от процеса на превръщането на човека в личност, щото истинският лидер просто е силна личност, умееща да вдъхновява много човешки същества, умееща именно да им влияе така, че да обединява силите им за постигането на градивни и позитивни човешки цели. Щото виждаме какви са лидерите на немислещата и зомбирана тълпа днес - Путин и прочие. Безликата тълпа си има за лидери сиви, безлични, скучни лидери, които обаче умеят да насочват човешката енергия за изцяло разрушителни, деструктивни цели.

Лидерът ли обаче спомага индивидите да стават личности, т.е. превръща тълпата в набор от личности, или само човешка общност, състояща се от личности, може да роди лидер, който да е нейна еманация, т.е. да е силна личност, способна да вдъхновява и да води другите личности? Вероятно двата процеса взаимно се подпомагат на практика, но ето че нещо се е случило в днешно време, че нещата в това отношение зациклиха: хем нещо не е наред с личностното изграждане на индивидите, хем съответно обезличностената и инертна маса вече не може друго освен да проецира самата себе си в псевдо-лидери (пишман-лидери), които просто въплъщават и дори издигат на пиедестал нейното собствено безличие? У нас този процес е особено красноречив, имам предвид възхода на нашия пръв бабаит на республиката ни Боко Борисов, който също така е вече нещо като щатен любимец на голяма част от обезличената и инертна човешка маса, наричаща се природопопулация - защото не заслужава името народ.

По тия въпроси си заслужава, повтарям, много да се мисли и да се разговаря. Имаме млади политици, на които е трудно в тази ситуация да станат по-влиятелни лидери, пример: Радан Кънев. Какви качества са нужни та от подобна личност да се роди истински силен национален лидер, който да е способен да увлече колкото се може повече хора в своя човешка и гражданска подкрепа?

Аз все си мисля, че решаващият фактор за тия неща е училището, щото именно в него би следвало да се помага за развитието на човешкия фактор на живота във вярната посока. Училищата у нас обаче не си изпълняват ролята и мисията. А тяхната роля и мисия е съдбовна. Непростимо е безхаберието на общността към българското образование, това безхаберие е най-ясен символ на ужасната личностна деградация, в която пребивава общността ни. Ако не осъществим коренен поврат в образователната, личностно-формиращата сфера, не ни чака добро: в ситуацията на преживявания човешки разпад са възможни какви ли не ексцесии, възможно е страшно развитие. Виждате ли какво се получава в съседна Турция? А представяте ли си нас какво ни чака, щото положението в личностно отношение на обществото ни у нас в това отношение е много по-тежко от това, което е в Турция (по мои наблюдения правя такава една констатация).

Ще се радвам повече хора да се включат в една толкова потребна дискусия по тия проблеми. Простете, че ми се наложи да напиша толкова дълъг коментар, не го направих за друго, а само за да подпомогна пораждането на такава дискусия. Моля, заповядайте, включете се в дискусията, вашето мнение има значение! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo