вторник, 12 юли 2016 г.

Моята начална позиция по въпроса кои да бъдат кандидатите за президент и вицепрезидент на твърдата проевропейска и пробългарска десница


Аз лично предпочитам кандидатите на десницата за президент и вицепрезидент с ясна и твърда проевропейска и пробългарска ориентация да бъдат избрани сред Лозан Панов, Илиян Василев и Иво Инджев: щото това са зрели и доказани хора.


Да ме прощават господата Гроздан Караджов и Трайчо Трайков, но още им е рано да се кандидатират за такъв пост, има време тепърва да бъдат министри; нека да не бързат да се кандидатират за държавен глава...


ЗАБЕЛЕЖКА: Читателите на моя блог знаят, че аз отдавна предлагам кандидат за президент на десницата да бъде премиерът-реформатор на България Иван Костов, продължавам да смятам, че той най-много заслужава да бъде издигнат за този пост, вметвам това тук, за да се знае, че още не съм отстъпил от тази своя принципна позиция...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Въпросът е кой точно ще издига. Ангел Грънчаров може да си издига, когото иска, но от това нищо не следва, понеже извънсистемни кандидати нямат шанс в посткомунистическата система. Необходима е мощна финансова, медийна и политическа подкрепа, а тя няма откъде да дойде, дори кандидатът да е възможно най-качественият и най-прозападният. Поради своето тайно сътрудничество с „опозицията” комунистическите партии неизменно са в печеливша позиция. Винаги печелят техните кандидати – били те комунистически или „некомунистически”, тъй като всички некомунистически кандидати са контролирани. Поради контрола на комунистическите партии „бившите” страни от Съветския блок не са истински демокрации и няма да станат такива в бъдеще. Да се мисли другояче означава да се отдаваме на пожелателно мислене. Приемането на фалшивата „политическа опозиция” от страна на Запада като автентична логически доведе, както и беше запланувано, до днешното положение на безкритичното приемане на измамната „демокрация” като истинска демокрация.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч путинофил, би ли ми обяснил защо прозападната политическа опозиция у нас била фалшива? :-) Костов фалшива опозиция ли беше? Защо тогава вий, кремълските пропагандисти, го мразите толкова? Знам, че тезата "Всички политици са маскари!" е угодна тъкмо на истинските маскари и мерзавци, но не те ли е поне малко срам да баламосваш народните маси като пропагандираш конспиративната теза за кагебисткото всемогъщество, което ни обричало на това вечно и то безропотно да търпим господството на Кремълските слуги? Кажи де, значи според теб трябва безкрайно да понасяме техните гаври и издевателства, щото те са всемогъщи, тази ли ти е мисълта?! Не чувстваш ли, че по този начин се издаваш, че си техен глашатай? От глупост ли го правиш, или се правиш на изоглавен щото ти плащат?

Анонимен каза...

С вас не може да се води нормален диалог, понеже навсякъде ви се привиждат „путинофили“ и „кагебисти“ и дори сериозни анализи, които не разбирате, минават под тази графа. Ще се опитам пак да Ви обясня като на малко дете: лидерите на опозицията в посткомунистическите страни бяха създадени и са контролирани от КГБ. Само че и КГБ не е всемогъщ, поради което не е учудващо, че сред тези хора се намериха макар и малобройни автентични прозападни демократи като Костов. Винаги има опасност играта на демокрация да се превърне в истинска демокрация, но както виждаме, засега това не става.