Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 6 юли 2016 г.

"Големият плюс" на комунизма бил че тогава не можело да се бяга от България, егати извратеното съзнание!



Ето какво ми се наложи да кажа по повод на репликата на един нашенски комуноид (тя е във връзка с публикацията със заглавие 35 питанки за живота ни през соца, чийто отговори някои „забравиха”..., автор Мирослав Иванов):

Янчо Пенчев: Всяко време си има и хубавите, и лошите неща. Но за мен най-хубавото от всичко през ОНОВА време беше, че младите си бяха до нас, не избягаха в чужбина. А сега уж всичко е по-добре, а младите си тръгнаха от БГ и едва ли някой от тях би се върнал...


Ангел Грънчаров: Таваришч, е как да не си бяха тук младите, та тогава беше невъзможно човек да напусне страната, щото беше оградена с телени мрежи срещу ония, дето искаха да избягат, и на границата се стреляше, кажи, как при това положение някой да можеше да избяга? Що за изродено е това съзнание, което отчита това нещо като плюс за комунизма в България: че младите не можели тогава да бягат от страната и по тази причина си били стояли тука?! :-( Мисли малко, мама му стара, като говориш или пишеш?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Че е плюс, плюс е. Но имаше прекалено много минуси.

Анонимен каза...

Младите си стояха тук, ама насила. Нещо повече - не можеха да отидат да живеят дори в България, където поискат. Бяха закрепостени, защото за големите градове трябваше да се получи "жителство". Това ли му беше хубавото, та си рискуваха живота да избягат от социалистическа България?! "Зорлем гюзелик олмаз" се казва на турски.

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

"Зорлем гюзелик олмаз" - как се превежда това нещо на български?

Анонимен каза...

Приблизинелво се покрива с нашето: "Насила хубост не става!"

Анонимен каза...

"Насила хубост не ща." Това е турска поговорка, която беше влезнала в езикът на родителите ни. Живеехме в Пловдив различните етноси в мир и добросъседство. Всеки си ходеше в храма и уважаваше обичайте на околните. В гиназията имах съученици арменчета и еврейчета и ми бяха близки като братя - нали половин ден бях с тях в клас, а другата половина пак заедно. Появиха се "възродителите" и евреите заминаха в Израел, а част от арменците в Съветска Армения. Като бях в Ереван през 1985 г. ми показаха къде са живели. Нашето "Столипиново" още тогава е имало по-добри условия. Как са живяли не мога и да си го представа. Та, така - дето има "другари" край на разбирателството и добрите отношения.

Radomir Parpulov