Отворено писмо до Президента, Премиера и Министъра по повод очертаващия се фалш-старт на реформата в образователната сфера

Вече тече втора седмица откак влезе в сила "реформаторският", тъй да се рече, Закон за училищното (и предучилищното) образование. А това значи, че тъй дългочаканата "реформа" в българското образование стартира, поне формално, поне наужким. В този важен все пак момент тази сутрин решавам да напиша едно писмо до най-висшите и следователно най-отговорните институции в страната, а именно Президента на България г-н Р.Плевнелиев, Премиера на България г-н Бойко Борисов и до Министъра на образованието и науката г-жа М.Кунева; ето самото писмо, от което ще разберете най-добре защо дръзнах да предприема тази отчаяна стъпка:

До г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България,

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на България,

до г-жа Меглена Кунева, Вицепремиер, Министър на образованието и науката

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаема госпожо Министър,

Позволявам си да се обърна към Вас по следните причини.

Вече втора седмица откак е в сила новият Закон за предучилищното и училищно образование. Моето възприятие обаче е, че ситуацията в страната е такава, че в нея цари едно крайно обидно масово безразличие към съдбовната потребност от една истинска, същностна, дълбока, коренна реформа в образователната сфера на България. А за да се извърши потребният ни поврат в българското образование се изисква цялостно активиране и дори пълна мобилизация, синхронизиране на действията и обединяване на силите и на обществото, и на държавата. Ако не само обществото, а това означава най-вече родителите, но дори и учителската колегия, учителите в своето мнозинство не само не съзнават същината и смисъла на предстоящата реформа в образователната сфера, но и са изпълнени в мнозинството си с пълно безразличие към нея (а такава, за жалост, е моята преценка на състоянието на духовете), това означава, че никаква реформа не може да бъде извършена, че предписваната от закона реформа ще се изроди в една ялова пропагандна кампания, но реално, в живота и в отношенията, никаква смислена промяна няма да бъде извършена: защото царящата пагубна инертност ще стопира всички опити нещо да се промени.

Поразителното за мен е, че даже и отговорните институции не правят нищо за да предизвикат тъй потребния на обществото ни демократичен дебат, който единствен може да надмогне въпросното пагубно безразличие, който именно е способен да провокира и размисъла, и активирането на ония големи обществени сили, които са призвани да осъществят на дело, в действията си така дълго чаканата промяна. Не мога да се съглася, че показното мероприятие, организирано от МОН на Арена "Армеец", именно т.н. Национален събор на учителите, е изиграло така бляскаво тази роля, че институциите да могат да смятат, че се направили каквото е трябвало. А нещата у нас са устроени така, че без съответните достойни и силни изяви на активна политическа и държавническа воля в подкрепа на реформата нищо у нас няма да се промени. Боя се, че за да се подеме една наистина сериозна и отговорна работа по места, в конкретните училища, и родителите, и учениците, и учителите най-вече трябва да бъдат въодушевени от съответния заразителен пример на отговорните властни лица и институции. Да, обаче и г-н Президентът, и г-н Премиерът, пък дори и г-жа Министъра вече втора седмица си мълчат, нищо не направиха за да покажат, че вярно разбират смисъла на историческия по съществото си момент, който преживяваме. Вярно, ваканция е, вярно е и това, че и политиците имат нужда от почивка, но нещо трябва да се предприеме – та царящото гибелно безразличие някак да бъде сразено и победено.

Далеч съм от мисълта, че започващата реформа трябва да бъде правена под натиск отгоре, напротив, смятам, че тя ще трябва да бъде направена от "низините", от самите ученици, родители и от учителите, които непосредствено, конкретно и практически трябва да започнат да работят за реална демократизация на отношенията в съответните училищни общности. Но ако държавните институции са инертни, ако не направят нещо, за да дадат "карт бланш" на промените, ако не спомогнат именно за активирането на волята на участниците, на ония, които ще извършат промените, това може да бъде изтълкувано в смисъл, че държавният апарат (чиновниците от образователното ведомство най-вече, но и изобщо кастата на държавните чиновници по принцип) фактически продължава да е онази ретроградна, консервативна и антиреформаторски настроена сила, която не само че не спомага за промяната, но и работи за нейното проваляне – щото тази сила е доказала, че за нея водещ е нейният собствен, егоистичен и кариеристичен интерес: реформата по естеството си следва да отнеме властта от ръцете на държавната бюрокрация и тази власт да премине в ръцете на гражданите, на младите хора, на техните родители и учители. Ето защо висшите отговорни лица на държавата във Ваше лице, уважаеми г-н Президент, уважаеми г-н Премиер-Министър, уважаема г-жо Министър, следва да направят нужното за да покажат, че пагубното статукво в образователната сфера този пък няма да бъде консервирано, напротив, ще бъде из основи разрушено.

Аз съм един български учител, който от много години работи за едно ново, съвременно, отговарящо на нуждите на младите образование и училище. Няма тук нужда да обяснявам какво по-точно и реално съм направил в тази посока, защото, за щастие, аз бях вдъхновен от идеята всички свои иновации, разбиранията си, историята на борбите си за ново образование и прочие да ги опиша и представя в една поредица от книги, които издадох в последните години; също така вече осма година издавам философското списание ИДЕИ, което също най-активно работи за каузата на едно ново, а това означава свободолюбиво и демократично образование и училище; трета година пък издавам и списание HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младите хора. Моите книги и списанията, на които съм издател и главен редактор, са издадени и в хартиен вариант, а също така са изцяло достъпни за онлайн-четене, те са на разположение на всички, разбира се, царящото в страната ни безразличие е не само поголовно, то е потресаващо, това безразличие аз го възприемам като огромна, тежка, железо-бетонна стена, която мачка душите на масата от българи. Отвратително обаче е и това, че ръководните фактори в МОН, които са добре известени за моята дейност и за моите борби (безброй пъти съм ги занимавал под формата на доклади, на жалби, на открити писма, на петиции и какво ли не още!), не направиха нищичко за да покажат, че все пак им пука за това какво става в българското образование; не, те не благоволиха да си мръднат и малкия пръст и да озаптят развилнелите се охранители на статуквото от същото това образователно ведомство, доказвайки правилността на поговорката "Гарван гарвану око не вади!".

Но аз нямам намерение да се откажа от борбата за едно ново образование и училище. Много активен съм в интернет, водя всекидневно свой блог, участвам в какви ли не дискусии и смея да заявя, че съм наясно с господстващите настроения, по тази причина не крия, че съм силно обезпокоен: единствено идеите са онази духовна сила, която може да вдъхнови човешките същества за да извършат тъй потребната промяна в живота, в битието си. Та моите книги са изцяло достъпни, ето тук си позволявам да Ви дам списък от линковете, чрез които можете, при желание, да се запознаете с това как аз виждам ситуацията в българското образование, каква е моята философия на образованието, каква, по моето разбиране, следва да бъде не само стратегията, но и непосредствената и изразяващата се в конкретни практически стъпки тактика, с оглед промяната и реформата да бъдат осъществени този път на дело, а не само на хартия:

ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

VERITAS ODIUM PARIT...

Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

Изкуството да си учител

Експеримент по свобода

За НЕздравомислието

За духовните неща с българска специфика

ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

Реформа на НЕобразованието

Роби на греха, книга, която разглежда някои проблеми на сексуалното образование на младите.

А ето тук можете да разлистите и ония иновативни учебни помагала, които съм подготвил през годините и по които работя не от вчера в своята непосредствена преподавателска практика:

ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

ФИЛОСОФИЯ

ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало)

ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика

ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант)

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

ЕТИКА

ИСТОРИЯ

ПСИХОЛОГИЯ

ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

Практикум по психология

Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование

Ако пък случайно Ви интересуват и моите философски книги и изследвания, ето мястото в интернет, където можете да се информирате за всичко, което съм направил и написал:

За студенти, ученици и всички интересуващи се

Бих могъл да Ви подаря, при интерес от Ваша страна, и хартиените издания както на всички броеве на списанията ИДЕИ и HUMANUS, но и на моите книги и на учебните ми помагала. В тази връзка, уважаема госпожо Министър, искам да Ви помоля за аудиенция при Вас, моля да бъда приет, желая да Ви кажа някои важни неща непосредствено в очите и то така, че да ме разберете; ето, на тази среща и ще Ви подаря и годишнините и на списанията, и също така сбирката от мои книги и учебни помагала. Но ми се иска заедно с мен на срещата с Вас, уважаема госпожо Министър, да присъстват и да участват и следните граждани, мои приятели и образователни дейци, които са в течение и са наясно с реалната ситуация в българското образование, по тази причина те също могат да Ви кажат много важни и интересни неща:

Г-н Райчо Радев, философ, бивш директор на СУ "Олимпиец" в гр. Перник;

Инж. Венелин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя вече 16 години;

Инж. Калин Христов, учител-новатор, уволнен от ПГЕЕ-Пловдив от новата директорка г-жа Ст. Анастасова, която, прочее, и мен също така ме уволни от работа като учител по философия и гражданско образование, ала съдът отмени заповедта й за уволнение, аз отново (засега, до новото й предстоящо опраскване) все още работя в ПГЕЕ-Пловдив;

Инж. Иванка Асса, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив,

Инж. Радомир Парпулов, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив

Марин Чушков, мой бивш ученик, сега адвокат

Феодор Иливанов, моят адвокат, който успя да направи нужното, спечели съдебното ми дяло, щото аз да мога да си продължа работата като учител в ПГЕЕ-Пловдив

Предлагам тази наша гражданска и образователна делегация-депутация да бъде приета колкото се може по-скоро от Вас, уважаема госпожо Министър, разбира се, това е преди всичко във Ваш интерес, ние като съзнателни граждани просто искаме да Ви помогнем, Вие ако искайте се възползвайте, ако искате, недейте. От това дали ще ни приемете или не ние пък ще си направим извод за Вас, касаещ това дали наистина имате някакво намерение нещо да промените в образователната сфера, или пак се опитвате да ни баламосвате, както това е  правено много пъти в предишните години, на което ние сме живи свидетели.

Уважаеми г -н Президент,

Вие произнесохте едно патетично слово на Националния събор на учителите в зала Арена "Армеец", но това съвсем не е достатъчно. За да стане промяната в образователната сфера, Вие сте длъжен ако трябва всеки ден да показвате, че за Вас лично истинска реформа трябва да бъде направена, а като държавен глава имате възможност да проявявате и каквито си искате инициативи, примерно, да посетите нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив и да разговаряте с учителите, с учениците, с родителите, защо, примерно, това не го сторите на 15 септември тази година?! Ето, позволявам си да Ви поканя, това е моя лична инициатива, има цял месец дотогава, бихте могъл, при желание, да осъществите такава една среща с нас (ако не е точно на 15 септември, ако примерно сте зает с по-важна работа на този ден, няма да е фатално да ни посетите и в някой друг ден!). Аз лично мисля, че ако Вие лично инициирате или поне се включите в демократичния дебат по толкова острите и горещи проблеми, които са налице в нашата конкретна образователна общност, то това ще окаже най-благотворно влияние върху него; ето, подарявам Ви тази идея: поне веднъж месечно ако не и по-често да посещавате разни училища и да се интересувате как текат дебатите по промяната в тях, започнало ли е нещо да се променя на дело – или всичко си стои в сферата на добрите пожелания и намерения.

Абсолютно същото мога да Ви предложа и Вам, уважаеми г-н Премиер-Министър, и Вие също можете да тръгнете по училища и да се включите в дебатите и в битката за реални промени в българското образование. На мен лично ми се струва, че е време да покажете, че за Вас специално сферата на образованието не е "деветата дупка на кавала", а че заема едно най-предно и приоритетно почетно място. Това ще има голямо значение, защото реалната власт в нашата страна, за зло или за добро, принадлежи на Вас, тя е във Вашите ръце.

Толкова. Още много бих могъл да пиша, но спирам дотук. Защото с това свое отворено – и откровено – писмо просто исках да Ви обърна вниманието към нещо важно, по моята преценка. Ако и Вие оцените важността му, това ще е за добро, ако пък не – здраве да е. Помнете обаче следното: нещата, които трябва да станат, те пак ще станат един ден, макар и по-късно, ала без нашето (и Вашето) участие; ще се окаже, че ние просто не сме били адекватни на потребностите на времето, в което сме живели. И по тази причина сме били един вид ненужни. Или дори вредни. Сполети ли го някой човек това нещо, да не говорим пък за някой политик, на него никой и нищо вече не може да му помогне. 

Ала Бог все пак ни праща някои знаци, които следва да разчетем правилно (примерно като това мое толкова спонтанно хрумнало ми тази сутрин и общо взето необичайно, странно писмо до Вас). Да, тия знаци ние можем да ги разчетем правилно – стига да не сме безнадеждно заспали. И стига да не сме се самозабравили – и по тази причина да сме допуснали нехайството и безразличието, за което аз Ви писах в началото на това писмо.

Желая Ви всичко добро и успехи!

15 август 2016 г., Долна баня

С най-добро чувство: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo