Създавам свое училище, създавам авангардно и модерно училище, изцяло различно от традиционното!

Като муха в главата ми тия дни се върти идеята: дали да не се захвана да направя... едно училище, но - това особено държа да го подчертая! - това училище изобщо да не бъде в общоприетия традиционен и консервативен смисъл, а именно като физически конкретно място, където се учи, където предимно млади хора се занимават с учене, а по един съвършено нов, принципно, същностно и коренно различен начин?! Ще кажете - глупости, не може да има такова училище, няма как да има училище, в което да липсва мястото (кабинети, зали и пр.), как така ще се учи без да има непосредствен контакт между учещите? Да, ама има едно нещо, което трябва да се отчете: в днешно време има нови технологии, има интернет, защо пък непременно трябва да се общува по стария начин, нима в днешно време не общуваме все по-често и дори постоянно чрез интернет, чрез новите технологии? Нека да се запитаме и за ето какво: дали не е дошло времето да се признае, че училището в традиционния смисъл е до такава степен отживяло ролята си, че то изобщо не отговаря на настройката, пък и на стила на живот, характерен днес за младите хора? Какво пречи, прочее, дейността, наречена учене - и общуването между учениците и с учителите - да се осъществява по нов, различен начин, именно чрез използването на съвременните технологии?! Какво пречи, примерно, ученикът да си стои в къщи, на бюрото, и в същото време да общува с други учещи хора, да водят своите дискусии чрез посредничеството на модерните технологии, да напредват в ученето, в познанието, в личностното си развитие, взаимно подпомагайки се?!

Първото място за учене е била... улицата, площада, Агората, там философът, примерно Сократ, се е срещал с учениците си и е водил своите разговори с тях. Постепенно от улицата почнали да се отправят към дома на този или онзи, там, на масата, възлегнали на ложета, са си продължавали по цели нощи разговорите. Тия места, дето са се събирали, постепенно, предполагам, са се обособили като учебни зали, станали са в един момент училища, университети и пр. На мен ми е известно, че във времето на Кант студентите са идвали на лекция в дома на професора, на първия етаж в дома на професора и имало зала, където са идвали студентите, а той слизал от покоите си по чехли и си водел лекцията или семинара, така е било, предполагам, не само в Кьонигсберг, а и в другите малки университетски немски градове (в техните университети студентите обикаляли от дом на дом, имам предвид домовете на професорите, на чиито първи етажи самите професори са си оборудвали своя аудитория, своя учебна зала!). Е, в един момент, няма как, са били построени и специални сгради за училища и за университети, в Англия, примерно, това е станало доста рано (църквата е помогнала за този процес, нищо чудно манастири да са били превръщани с времето в университети). Както и да е, сега обаче живеем във време, в което съвсем не сме длъжни да стоим непременно в една стая, зала или кабинет, за да осъществяваме дейността, наречена учене, нали така? Нима не е възможно по друг начин да се учи, да речем, чрез интернет? Ето, във Фейсбук обсъждаме какви ли не теми, това обсъждане, тези дискусии имат и познавателен смисъл, участниците си влияят по някакъв начин, променят си съзнанията и пр. Какво пречи възможностите на т.н. социални мрежи да бъдат използвани и за учене?! Нищо не пречи, нали?! А не е ли възможно на тази база да възникне училище, базирано на интернет, по подобие на социална мрежа? Няма ли да е авангардно това училище?! Отдавна вече се учи по този начин, нали така? Дейността учене е много активна в Мрежата, има какви ли не възможности за учене, самата Мрежа съдържа в себе си огромен океан от информация, от знания, от какво ли не, има страхотни възможности, е, на това основание аз смятам, че нищо не пречи да се направи "виртуално училище", което да е много по-ефективно от "нормалното" училище, в него, тоест, да се учи много по-пълноценно. И ето, значи, върти ми се тази идея в последните дни, питам се: какво пречи във време, в което е модерно да се правят нови училища (ето, прогресивно училище ще се открива тия дни, по обещанията им, какви ли не други иновативни училища ще се открият и пр.), аз пък да създам... виртуално училище, да, да създам училище, базирано в Мрежата, използващо страхотните възможности на Мрежата, в което да се учи много по-ефективно, а също така, и - защо не?! - много по-удобно, по-практично, по-спокойно, по-свободно и т.н.?!

Тази идея не само ще е опиша и представя тук, не само ще я развия, но и ще се постарая да направя нужното и да я реализирам. Аз фактически доста съм напреднал в тази посока, от години правя сума ти неща в интернет, които имат точно такъв, познавателен, образователен, учебен смисъл, сега сякаш дойде момента всичкото това да се обедини в едно цяло и да придобие ясната форма на едно образователно учреждение, именно училище. Много е ентусиазираща тази идея, разбира се, учещите в това ново и принципно различно училище имат много възможности да се срещат където си искат и когато си искат, да си организират и курсове "на живо", имам предвид "съвсем на живо", в зали, в други подходящи за учене и за дискусии места, в каквито си искат групи, абе те имат пълна свобода, на своите обсъждания могат да канят когото си искат, учители, консултанти, мукстъри и каквото се сетите още! Свободата в такова едно училище ще бъде пълна и реална, всичко в него ще зависи от идеите, от инициативите и от творческия потенциал на участващите. Но все пак трябва да има известна организационна форма, да има "място за срещи", за свързване, ето, това, да речем, може, като начало, да бъде моят блог, моята страница в интернет, щото все пак, трябва да признаем това, учещите или учениците имат нуждата от учител, фигурата на учителя може да бъде онова, което ги обединява по някакъв начин. В случая и моята философия и стратегия на образованието може да бъде обединяващото, става дума за ценностите, които аз изповядвам и които съм изразил пределно понятно в моите книги. Навремето така са възниквали съответните философски школи, ето, имам възможността този модел да възкръсне, но под формата на едно такова "виртуално училище" (да го наричаме засега така, до момента, в който се роди по-хубаво, по-подходящо, по-изразително наименование).

Прочее, аз от много години имам две страници, два блога, на които съм дал наименованията ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА и другият пък се нарича СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, ето, нищо не ми пречи тия две страници да ги разгърна още повече и да станат сега въпросното място, където да се събират искащи да учат и загрижени за развитието на своята личност млади хора, на тази база те вече могат да бъдат въвлечени в цяла една гама от обучителни активности, които в своята съвкупност да станат това именно базирано предимно на интернет училище. Или, ако щете, университет. Щото това дали едно училище е "средно" или "висше" не е кой знае каква разлика, като вземем предвид, че в модерното разбиране възрастта на учещите изобщо, ама изобщо, не може да има каквото и да било значение: нищо не пречи в този тип училища да се обучават и млади хора от различни възрасти, но също така и зрели хора, а защо не и такива като мен, дето сме се запътили вече към старческата възраст?! Впрочем, младите имат страхотна нужда от общуване със зрели и с мъдри хора, с опитни хора, с напреднали в познанието и в творчеството хора, с доказали се личности с несъмнен творчески потенциал. То тази е причината да има училища и учители - те именно обслужват тази нужда на младите да общуват с по-напреднали хора и личности.

Та сами виждате, нещата са много интересни, вълнуващи и дори бих казал вдъхновяващи! Ще пиша още по тази тема съвсем скоро, сега-засега обаче спирам, понеже имам друга работа - имам майстор в къщи, правим ремонти, трябва да се приготвям да го посрещна и заедно с него ще работим цял ден. Затова спирам с писането дотук. Но има време, живот и здраве да е, съвсем скоро ще представя и своите иновации в работата ми като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив, този път съвсем официално, още в началото на учебната година ще представя подробно всички ония новости, които искам да приложа в работата си като учител в едно традиционно и консервативно училище. С което се надявам да спомогна за промяната в него към добро, за обръщането му лице в лице към съвременността. Щото това последното, знаете, няма как иначе да стане другояче освен чрез съзнателни човешки усилия и инициативи. Толкова. Хубав ден ви желая и бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo