Днес съседът Костадин, отявлен комунист и деспот в личния си живот, но директор на кварталното училище 58 ОУ "Сергей Румянцев", е направил генерална репетиция за 15 септември, огласял е маалата с извадените на двора на училището високоговорители, от които са звучали патриотични песни и хорца, всяка година го прави, на 13 му е генералната репетиция.
И се чудя за бъдещето на малкото останали деца в нашия софийски квартал, за сблъсъка им с този комплексар и полезно изкопаемо, с дъртите простачки, дето вече не са лелки, а госпожи, за следващите им 7-8 години в това училище, където аз и сестра ми учихме. Каква подготовка за живота, за гимназията и висшето училище ще им дадат тези мумии, в каква среда ще мине една не малка част от детството на тези дечица.
Вече паралелките са по-малко, въпреки че уж има деца в квартала и има новодошли пришълци, но не е като едно време да има по 30-40 деца във всяка класна стая и всичко да е пълно.
Но иначе нищо не се е променило, макар и да има нови пластмасови прозорци, ремонтирани чинове и боядисани стени, пенсионерките раздаващи шамари и пишещи двойки на деца първо отделение още са на работа, комунисти говорещи диалектно преподават нещо си на децата.
И каква е ползата се чудя, какво ще излезе от това училище различно от простотия и невъзпитание, потребители на алкохол и цигари, в някои случаи даже наркотици.
Реформа и модернизация май са мръсни думи в общественото образование...
Емил Томов
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар