Борисов, който седи на два(надесет) стола, Иво Инджев
... Този провал на “бисексуалната” политика на Бойко Борисов, който се опитва да достави удоволствие на всички (и в международната политика), е възможно най-зрелищното потвърждение на поговорката за това, че който седи на два стола, пада по средата. А между дванадесет стола, какъвто е метафорично случаят му, още повече.
Имам обаче една молба: не ме приравнявайте към онези другари и другарки (на Бойко Борисов), които театрално му искат оставката заради номинирането на Кристалина Георгиева. Искам му я отдавна и по съвсем друг повод.
Борисов е лъжепремиер на българите по подобие на лъжецарете в руската история. Той е подставено лице без автентична воля, макар да се възприема като едноличен собственик на България. Други му дърпат конците. Истината за това все по-трудно може да бъде скрита. Отдавна смърди като руска войнишка партенка. Особено след пируетите му на “миротворец” и борец срещу “ястребите” в комично-предателската поза на гълъб, който брани огромната Русия от тях.
Глупостите, които Борисов сътвори с подкрепата си за руската кандидатура Бокова, крачката му след това назад и подскоците му напред с рокадата чрез Кристалина Георгиева са примери за неадекватността на политиката му на казачок, диктуван от зависимости (най-вече от онова, което знаят за него в Русия началниците му). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Не се възприема, той е наясно кой командва в действителност, а останалото е цирк за наивници.
Публикуване на коментар