Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота, комунизмът е неудържима сатанинска бесовщина, прекланяща се пред смъртта



Една другарка, усърдно ревяща по загубата на Фидел Кастро се изпусна да каже, че правела това защото много била "уважавала смъртта", което ми даде повод да й кажа следното:

Вий, комунистите, толкова много уважавате и почитате смъртта, че по тази именно причина си устроихте кървава вакханалия и избихте общо 100 милиона човека! Да, така е, комунистите безкрайно уважават и почитат смъртта, не живота - и по тази причина съсипаха живота на още много милиони хора.

Комунизмът е варварски култ към смъртта, който не може да понася живота, а животът за човека е свободният живот; ето по тази причина комунизмът изпитва такава дива, патологична злоба и ненавист и към свободата, и към живота, и към човека, към свободната и достойна личност.


А с рева си по загубата на "непрежалимия Кастро" (или по загубата на непрежалимия Тодор Живков, или по загубата на непрежалимия Сталин и пр.!) комунистите пак показват, че по същината си комунизмът е тъкмо варварски култ към смъртта, че комунизмът е неудържима бесовщина, че е сатанинско творение.

ДОБАВКА: Pavel Gintov, украински свободолюбец и антикомунист, написа следното на страницата си във фейсбук:

Я не радуюсь смерти Фиделя Кастро. Обидно, что палачи и мучители целых народов спокойненько себе доживают до старости.

Кратък мой коментар: Да, обидно е, че палачите на цели народи така спокойно доживяват до дълбока старост... точното чувство е обида. Крайно несправедливо е че убийци, които са пратили в гроба толкова много намиращи се в разцвета на силите си хора, така спокойно доживяват до дълбока старост. Но предполагаме тия комунистически изчадия ще си платят за греховете поне в отвъдния живот. (Виж: ОСЪЖДАНЕТО НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА КОМУНИЗМА)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Браво!

Ilija Konsulov, Chicago, Illinois