Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Сутрешното ми чаепитие днес завърши... печално



Ставам винаги в пет часа сутрин и сядам на компютъра да работя, това ми е най-плодотворното време (за писане) за деня (работя по час-два-три и дори повече, според разписанието ми за деня, дали имам сутрин часове и пр.) И тази сутрин така направих.

Пускайки компютъра си сложих и един съд на котлона, налят с вода - за да си правя шипков чай, сложих и шепа шипки във водата. Много обичам сутрин да пия най-вече шипков или някакъв друг чай.

Да, ама ето, често се увличам така с работата, че забравям за... чая и за котлона; така стана и тази сутрин (скоро това нещо, честно казано, не се беше случвало). Осъзнах, че нещо нередно става в кухнята чак когато изпод няколко врати до мен достигна мириса на изгорели, на димящи шипкови плодове; съдът и котлонът като отидох бързо в кухнята бяха червени!

Ето така завърши моето сутрешно пиене на чай; отщя ми се вече да пия чай...

Чакай да скрия изгорелия съд, че ще ям бой от жена си, от моята свидна... Ксантипа, дето толкова си страда от този така завеян философ, който не може и един чай да си направи и да изпие като хората!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

5 коментара:

Анонимен каза...

Не може да бъде! :-) И ти ли си толкоз завеян кат мене... :-) Изкипяващ си... чая...Аз пък кафето си - билка...В която също участват и сушени шипки...бе, специални технологии...Някой път ще ги обсъдим...кат се видим на...старческо хортуване, или на младежко във варненския Хайд парк : "Гьола" ...:-) Ми, почна ли да пиша старовремски с химикалката - мислите си ...с включен бързовар в чашата... под носа ми е и ....изкипява!Разликата ми с тебе е , че нямам женичка да ме бие...приятно - чувствено и...топло...ми се струва...:-) и чисто бяла завист ме изпълнява...:-) и пълни зарад твоята - да ти е жива и здрава!... Ха, дано някоя Философанка добра, като чуе, или прочете ми се навие..а чоджум...:-) Ама да е поне...като твоята добричка...:-)

Владимир Петков

Анонимен каза...

Как може да ставате сутрин в 5, за да пишете? Как е възможно това? Винаги са ми били загадъчни хората, които стават рано. Това трябва да е някакъв израз на неврастения. Човек трябва да си почива и особено сутрин. Вечерта, дори нощта трябва да е резервирана за сериозен умствен труд. Сутрин, но не в 5 часа, разбира се, максимум може да се правят корекции във вече написани текстове. Вярно е обаче, че в античността хората са ставали рано и са лягали рано, за да използват дневната светлина, понеже изкуственото осветление тогава е било слабо. Един приятел-философ например живее в къща в гората без ток и става рано, за да работи на дневна светлина, а вечер седи малко на свещ и си ляга.

А за чая съм съгласен, това е добре, тези кафета, както и черният чай не са работа.

Ангел Грънчаров каза...

Сутрин съм най-отпочинал, духът ми е съвсем свеж, чувствам се превъзходно, освен това ранните часове на деня, утрото е най-хубавата част от денонощието, Вие това няма как да го знаете след като проспивате възможността да им (му) се любувате. Опитайте, станете някоя сутрин рано, примерно в някоя лятна утрин, нима никога не сте се любувал на изгрева на Слънцето? Много сте изпуснал, да, по тази причина няма как да знаете какво за духа на човека е утрото. Както и да е, ние сме различни, аз работя най-пълноценно сутрин. Вечерта съм изморен, мога да чета, но не да пиша. И с годините си лягам все по-рано. Напоследък взех да заспивам и по време на новините - 19-20 часа - и по тази причина започнах, отпочинал, да ставам и по-рано, примерно в 2-3 часа след полунощ. И пак работя с увлечение. Дотам, че понякога чаят ми... почва да дими!

Анонимен каза...

Лятото на вилата понякога ставам рано, за да правя сутрешни снимки или да посрещна изгрева под звуците на някое подходящо музикално произведение, но ако след това не си легна отново, се чувствам разбит. Не мога да разбера как може човек сутрин да се чувства бодър и отпочинал. За да дойда на себе си след ставане, на мен ми е нужен цял ден и едва привечер започвам да се чувствам що-годе нормално. Е, ясно е, че това е индивидуално и опира до организъм и тип нервна система.

Между другото има испанска студия, която твърди, че деца, които си лягат късно и стават късно, са по-интелигентни, а според италиански изследвания хората, работещи през нощта, са по-креативни.

Анонимен каза...

Между другото ВВПутин ляга късно и спи до обяд, а Сталин е бодърствал по цяла нощ и министерствата по негово време и в първите години при Хрушчов са работели през нощта, за да са на разположение на вожда.