събота, 24 декември 2016 г.

Пред нас има само два пътя - прав и грешен, а избора да поемем по правия път трябва да направим всички заедно




Борисов не може да се върне на власт заради страха от червените, той показа, че е като тях

Преди близо тридесет години, от жанра “кандидатстудентски бисери” запомних тази безсмъртна мисъл:

"В този пошъл и покварен свят, Димчо не може да си намери любима, която да го вдъхновява, да го окрилява, дори леко да го ободрява. А ако си намери, тя ще го съсипе."

Каквото и да е искал да каже анонимният автор, той е направил една от най-елегантните перифрази на старата поговорка “внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне”. Аз ви казвам това, защото ние всички от много време желаем промяна в България, и то коренна. Създадохме повече от една партия в името на промяната, водихме битки и получихме рани. И не сме само ние - мнозинството българи искаха и още искат промяна. Никой не желае да живее в безвремието на прехода. Никой не иска да оцелява ден за ден. Никой не иска да се примирява с подмяната – вместо в пазарна икономика ние се озовахме под властта на мутрите.

Днес промяната вече е сигурна и неизбежна, а мнозина от нас сякаш се изплашиха от нея. Ще ви разкажа разговора си с директора на Фондация “Конрад Аденауер” отпреди няколко дни - и в него вие ще чуете част от собствените си страхове… Той ми каза следното:

“Резултатът на ГЕРБ пада, а Реформаторският блок е отново разделен. Очертава се невъзможност за съставяне на дясно-центристко мнозинство в следващия парламент, което поражда притеснение и дори гняв в Брюксел и Берлин…”
Не знам какво изпитват в Брюксел и Берлин, но знам, че аз изпитах възмущение и гняв от тези думи. Защото Брюксел и Берлин не се притесняваха, когато в България десет години се налагаше най-безпардонен режим на партийни назначения в администрацията, в общините, в училищата и болниците, който ни върна отново във времето на комунистическите привилегии и партийните секретари. И както тогава - напълно изкорени мотивацията на хората да се развиват, да се образоват, да успяват със собствени усилия и труд. И насади убеждението, че партийната кариера е по-важна от личните професионални заслуги.

Брюксел и Берлин не се притесняваха, когато комунистическата мафия укрепна под крилото на нереформираната прокуратура и уби вярата на хората в правосъдието и справедливостта. Когато европейските пари захранваха произвола на местните партийни дерибеи. Когато българската природа падаше жертва на алчност, корупция и мафиотски схеми.

Празните приказки и празните доклади продължаваха и продължават да валят, докато национаните ни институции се разкапваха от корупция, но пък набъбваха с нови и нови отдели. Пълнеха се с партийни секретарки, готови да ошушкат и последния лев на предприемача, за да напълнят касата на предизборния щаб или джоба на началника.

Това обаче свърши. Хората казаха: Край!

Аз видях с очите си десни хора от синя Варна, които с отвращение гласуваха за кандидата на левицата Радев, с надежда рекетът върху фирмите им да спре. Разговарях лично с младежи от Хасково, които ми казаха - ако кражбите на европейски пари от партийни фирми, които убиват конкуренцията, са дясното; ако това са европейските ценности – ами, не! Не ги искаме! Видях резултатите от секции в София и Пловдив, Лондон и Хюстън, в които БСП не взимаше и пет гласа, а днес се канят да бъдат първа политическа сила - един вид като знак на протест. И да, аз също съм от възмутените – няма и не може да има подобен цинизъм.

Политическата промяна е факт и тя не може да бъде спряна. Борисов не може да се върне на власт,като използва страха на хората от червените - първо, защото доказа, че не е различен от тях, и второ - защото показа, че няма сили да ги победи.

Аз знам защо ви е страх - защото този страх го има и в мен. Защото е възможно промяната да ни съсипе. Защото комунистите са доказали, че могат да носят най-вече разруха. Затова днес трябва да бъдем наясно:

Първо: Данъчната система у нас ще се промени.

Данъчната система не може да остане същата. Защото хората с огромно основание я възприемат като кражба от бедните и от малкия бизнес, която отива централизирано в джоба на партийните олигарси. Хората гледат на данъците като на нещо зло, защото усещат, че те не се харчат за тяхно благо – и това е огромен проблем.
Но данъчната система може да се промени по два начина: или както иска БСП - към повишаване на данъците и увеличаване на кражбите, или както предлагаме ние от ДСБ - към децентрализация и по-голяма полза за обикновеното българско семейство и средната българска фирма.

ДСБ вярваме, че данъците трябва да се запазят ниски, но да остават по-близо до тези, които ги плащат. И най-важното: гарантирана част от данъците ни да остават за училището на децата ни, за болницата, в която се лекуват родителите ни, за сигурността на селото и квартала, в който живеем. И това отново зависи от избора, който ще направим след три месеца.

Второ: Администрацията ни ще се промени.

Но администрацията може просто да се подмени - ако БСП, АБВ и ДПС назначат свои хора на мястото на гербаджиите и лъже-седесарите, или ако споменатите се пребоядисат, както са го правили десетки пъти досега.

ДСБ предлага друга промяна - едно смело управление да съкрати 50% от излишните институции, дададе още 25% на подчинение на общините, и да започне да изкоренява бюрокрацията. Ние нямаме друг избор, освен да изградим малка, професионална и отзивчива държавна и общинска служба – запомнете тази думи: служба - защото тя трябва да служи на българите. Такава служба може да стъпи само на един общ критерий - труд, образование и заслуги.

Трето: Образованието ни не може да остане такова.

Защото разходите за образование са се увеличили 11 пъти за последните 15 години, а резултатът непрестанно се влошава. Но тук по-важна е посоката на промяната - ако дадем властта на леви и лъжепатриоти, образованието не само ще си остане скъпоплатена печатница на фалшиви дипломи, но и още по-лошо – може да се превърне и в пропаганден център на исторически лъжи. А бизнесът ще продължава да се оплаква от липса на работна ръка в общини с висока безработица.

Ако тръгнем по пътя, по който върви Европа… (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: