събота, 24 декември 2016 г.

Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте, това е истински важното: пазете си човечността!



Попадам тази сутрин на статия със заглавие Полша - ето какво става, когато дойдат популистите, неин автор е Антъни Файола, а подзаглавието е "В страната на "Право и справедливост" цари антиинтелектуализмът, но на хората сякаш им е все едно...". Изчетох внимателно тази статия, попаднах на едно място, което ме впечатли най-много, ето и въпросният цитат:

"Живеем в тази среда на пост-истината, където можеш да говориш и правиш каквото си искаш и на хората, изглежда, им е все едно", заяви Яцек Кухарчик - председател на варшавския Институт за обществени дела.

Знаете, че Оксфордският речник обяви термина „пост-истина“ за дума на годината. Терминът „пост-истина“ („post-truth“),цитирам, означава "свързан със или обозначаващ обстоятелства, в които обективните факти имат по-малко влияние върху оформянето на общественото мнение отколкото емоционалните призиви и личните вярвания". Досега имахме две понятия - истина, правда и неистина, лъжа - сега вече имаме и трето, именно прословутата "пост-истина", тя дали пък не е смесица на двете, някакъв хибрид между истина и лъжа, а, как мислите по този въпрос?! И този хибрид, този "миш-маш" на истина и лъжа да не би да се оказва така съблазнителен, че ето, хората почнаха да го предпочитат, тях с истината вече май не можеш да ги съблазниш, но с разни там сладки "пост-истини" можеш да ги съблазниш, ох, как можеш хубаво да ги излъжеш с тия модерни "пост-истини"!

Налага се да се осмисли от чисто философски позиции така възникналия проблем, а това означава той да се осмисли по-дълбоко - и цялостно. Ето че прочутият Пилатов въпрос "А що е истина?" отново излиза на преден план, този път дали обаче не е добре да го преформулираме ето как: "А що е... пост-истина?", сенким, и ний да изглеждаме по-модерни, по-напредничави! Древните времена, в които хората са били по-първични, по-естествени, по-истински, при тях истината е била от значение, хората тогава, понеже очевидно са били "по-прости" (в хубавия смисъл на думата "прости", в смисъла на "неусложнени" - и неизвратени!), са се задоволявали с разграничението между истина и лъжа, днес обаче сме напреднали дотам, че такова разграничение ни се вижда "прекалено остаряло", е, сега ще смесваме лъжата и истината и с новополучилия се "продукт" ще храним вече своите така жадни... за какво всъщност са жадни душите ни при това положение?! Нима душите ни са жадни за истината?! Или са жадни душите ни за... илюзии?! За фантасмагории разни са жадни душите ни, така ли?! Ще живеем в свят на фантазми, на илюзии, на лъжи, на привидности - и така ще се чувстваме по-пълноценни, тъй ли?! Скучен ви се вижда светът на истината, светът, в който истината е господар, а пък лъжата е презирана ви се вижда "постен", така ли?! Кажете де, защо мълчите?! Вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!

Така необичайно започвам тази сутрин своя философски и учителски дневник (знаете, аз съм един преследван от властта учител по философия, щото съм обявен съвсем официално за еретик, за дисидент спрямо тъй перфектната ни, спрямо намиращата се в такова бляскаво състояние образователна система!), да, така започвам да пиша тази сутрин в дневника си, в който описвам преживелиците си, свързани с моите неравни борби за непосредствена и то практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което (все още) работя като учител по философия, именно Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив, т.е. ТЕТ-ЛЕНИН, както народът го знае и го нарича съвсем масово. Бидейки философ, аз съм нещо като служител на истината, за мен единствено тя има значение, работата ми като философ е такава: да правя нужното безразличието към истината да не овладее съвсем народа; за мен в случая най-голямо значение има "ученическият народ", т.е. младите хора, на които преподавам философия, с които се занимаваме с философия.

И ето, аз, работейки неуморно за истината, бидейки скромен труженик в Храма на истината, какъвто е по естеството си философията, в един момент станах съвсем неугоден, бях обявен за "зъл народен враг", за еретик, за дисидент, за негодник, за какъв ли не - и се почнаха репресиите срещу мен, бях уволняван, преследван, гонен, плют и прочие - дали главната причина за моите злочестини не е тази, че "вярата в истината" в нашите тъй модерни времена вече не се пласира, в днешно време дали пък не е станало така, че само смесицата на истина и лъжа е "вървежна", само тя се пласира, а аз съм станал някакъв си там анахроничен глашатай на истината, а ведно с нея и на правото, щото все пак истина и правда са едно и също нещо, а от правда произлиза право, нали така?! (А двете пък произлизат от правя, ето, аз щото нещо правя, станах май така неудобен, и то се мъча да правя нещо истинско, а не фалшиво, а не менте, примерно в моите часове учениците имат право да мислят свободно, самостоятелно, да казват спокойно каквото мислят, имат възможността да спорят, да търсят истината и пр., ето тия неща, излиза, са съвсем неуместни в наше време, така ли?! говоря тук според логиката на моите гонители, на тия, дето са на властни позиции в системата, поради което аз в техните очи изглеждам като... знаете как, нали, вече сме говорили за това, аз в техните очи изглеждам като "враг", като "пълен некадърник", като "смахнат", като "ненормален", като "психически превъртял" и так далее, и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Виждате, нещата, дето се казва, са станали съвсем дебели: дошло е времето на "пости-истината", а такива като мен ретроградни "труженици на истината" са се оказали съвсем абсурдни - и безполезни, да не говорим за това, че са и вредни, и опасни, защо ли, прочее, сме чак толкова опасни?! Защо ли ни гонят така немилостиво и безпощадно?! Да, работите, както виждате, са сериозни. Налага се обмисляне. Истинско, а не... пост-истинско?! Или непременно пост-истинско трябва да е нашето обмисляне, щото все пак се налага да сме по-модерни, нали така?

Ний по начало си живеем в страната, в която не истината, а тъкмо лъжата е за предпочитане. Нашенецът няма да го уплашиш с някакви си там изчанчена западна "пост-истина" - след като българската душа е свикнала да поглъща лъжи и то в огромни количества! Боко, Слави, бай ви Вучков, Гоце, Симо Ментата (Симеон Второй, царь Болгарский, Царо де имам предвид), Сидеров и други такива лъжци от класа тук са най-влиятелните, те са народни трибуни, те и началстващия над тях ченгесарият държат цялата власт - щот народът ги обича, има им доверие, а малоумният ни народ обича тез баснословни лъжльовци не за друго, а щото сипят в изобилие какви ли не лъжи! Най-мразен, респективно, политик и държавник у нас е горкият Иван Костов, който комай единствен (с неколцина сподвижници) си позволяваше дълго време да говори само истината, е, по тази причина стана не само най-ненавистен, а и най-оплют, плюха го с наслада медийни мерзавци като... да не изброявам имена, че ще ме дадат под съд, а пък аз здравата съм я загазил, че само това ми оставаше, да се съдя с разни медийни мерзавци-милионери, които натрупаха всичките си пари с повтарянето из медиите на скъпо платени лъжи, подлости, мерзавщини и прочие! Аз пък като прост учител по философия в училището си позволявам да правя някои истински неща и да казвам някои неудобни истини, ето по тази причина бях и произведен в ранг "зъл народен враг", знаете, за нашето българско образование следва да се говори като за покойниците само или добро, или нищо, аз обаче наруших омертата и си позволявам да казвам неща, които звучат скандално. Примерно това, че най-голямо бедствие за българското образование е... всевластната образователна бюрокрация, министерските чиновници и пр., която именно е виновница за тежката агония, в която се намира българското образование и пр. Та по тази причина именно се наложи да ми бъде отмъстено, е, отмъщават ми така ефективно другарите и другарките, че ето, стигнаха дотам в отмъстителността си, че в навечерието на Рождество Христово ме оставиха без стотинка, обраха ме изцяло, изсмукаха даже банковата ми сметка, обрекоха ме на гладна смърт! Не се майтапя, прочетохте ли вече за тия най-нови пост-истинни "правни" ексцесии, на които съм подложен тия дни?!

Да спра сега за малко разсъждението си около истината, лъжата и пост-истината като смес на двете и да кажа някои неща около своето емпирично битие - в условията на пълна безпаричност, с която ме наказаха въпросните другарки и другари стражи на статуквото в българското образование и в българското правораздаване, щото яз бях опраскан тия дни освен от директорката на ПГЕЕ-Пловдив и от нейните правни стражи, именно от адвоката й Йордан Давчев и от неговия колега Росен Раев, сега частен съдия-изпълнител, а навремето любимец на главния прокурор Цацаров, награждаван от него и прочие! Прочее, нямам никакъв отговор нито от въпросната госпожа-директорка, нито от г-н Раев, и той зае позата на египетски сфинкс и се умълча твърде гузно, кой знае защо. А ето сега какво се случва напоследък, ще ми се не само да опиша тия свои дни на пълно безпаричие, но и да изпратя ново писъмце до въпросните другари, за да ги известя за често човешките и житейски последици, които произлязоха от техния тъй нагъл правен, с извинение, волунтаризъм. А за истината и за пост-истината ще пиша явно друг път, то наведнъж за всичко няма как да се пише.

Оня ден ми се обади по телефона един човек (представи се, името му обаче сега няма да го пиша тук), който ми заяви, че е от bTV. Искали да ме поканят като събеседник или при... Хекимян, или в предаването "120" минути, даже ми предложиха сам да избера в кое от двете предавания избирам да се явя! Обещаха да ми звъннат за уреждане на подробностите, ала... забравиха; но не за това ми е думата. Интересното, заради което споменавам този факт, е: този човек заяви, че мои ученици били звънели в медията и настоявали да бъда поканен, щото се били възмущавали от... моето уволнение! Изненадан, му казах, че аз лично не зная все още за уволнението си, но в нашата тъй приказна страна МУТРОЛАНДИЯ всичко е възможно, тъй че е напълно възможно вече да съм уволнен, пък сам да не зная за това! Изглежда тия мои думи така стреснаха въпросния служител на медията, че той май си помисли, че насреща му е някакъв напълно побъркан опасен човек, който е по-добре да се държи далеч от камерите и микрофоните. А е възможно в bTV да се се обадили лица "от най-висшите ръководни фактори", които да се забранили моето явяване там. И това е напълно възможно, злите езици говорят, че тази "американска медия" вече била руска, а аз не се ползвам с добро име сред русофилско-ченгесарските среди, които държат под конктрола си фактически целия медиен фронт у нас. Та очевидно няма да се появя в ефира на bTV за да разкажа за историята си на зрителите. Нищо де, това няма никакво значение, то си е в реда на нещата. Вместо мен ще поканят най-вероятно Божо Димитров. Или Андрей Райчев. Или бай ви Вучкова.

И още един такъв все пак интересен факт. Пак преди няколко дни ми се обади един човек (от хората, които идваха при мен в Пловдив в знак на солидарност с моя протест) и ми заяви, че бил успял да разговаря с... разни висши фактори от образователното ведомство и в резултат се било постигнало решение заместник-министърът на образованието и науката Диян Стаматов да дойде в петък, сиреч вчера, в ПГЕЕ-Пловдив, та на място да реши тъй заплелия се около моя протест казус! Трябвало да очаквам позвъняване от страна на РУО-Пловдив, евентуално и мен да поканят на срещата, нищо че в момента съм в болнични: да, на учениците, дето се чудят защо ме нямаше тия дни в училището, ще кажа, че съм в болнични, след преживяната операция се наложи да изляза в болнични, доколкото ми е известно, докато съм в болнични г-жа директорката няма да може да ме уволни, колкото й да й се желае това, но щом се върна на работа, тогава тя вече ще може мигновено да ме уволни; това ще стане на 17 януари, тогава моя милост ще трябва да се върне на работа след болничните за възстановяването ми от операцията. А дали вчера въпросният висш служител на министерството е идвал в ПГЕЕ-Пловдив аз не знам, медиите също мълчат по въпроса, мълчанието, дето се казва, е на висота! Ако друго не умеят да правят нашите служители от образователното ведомство, то поне да мълчат умеят, имат завидни способности в мълченето, това поне не може да им се отрече! Макар че трябва да знаят, че щом са се зафанали с такава една работа, именно в сферата на образованието и възпитанието на младите, от тях се искат способности не в мълченето, а в говоренето, това им го казвам за тяхно сведение, щот имам чувството, че доста са се объркали като мълчат така упорито.

Трети един момент или многозначителен епизод, който има голям смисъл по моето възприятие е този да опиша как живея в условията на принудително пълно безпаричие, на което бях осъден набързо от развилнелите се бивши магистрати, които направиха всичко възможно не само да върнат парите на взискателката Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, но и сами, тъй да се рече, намазаха от моите пари при това толкова експедитивно връщане на дълга ми, примерно единият от тях, не зная точно кой, Давчев или Раев, успя да задигне от моята сметка за себе си един доста тлъст хонорар! Та значи искам да им покажа на тия самозабравили се "рицари на правосъдието" до къде води в чисто човешки и житейски план тяхното пословично усърдие.

Без да зная, че ще бъда опраскан така тотално и то именно в парично отношение и то именно в навечерието на празника Рождество Христово, аз бях решил да помогна на майка ми, пенсионерка, доста възрастна жена, да си смени дограмата в стаята, в която живее, щото прозорците там на село бяха стари и на нея й беше много трудно да се отоплява. Та значи аз поръчах два прозореца като обещах на майка да платя аз единия прозорец, а другия да плати тя със спестяванията си от пенсията. Дадох поръчката и след ден-два мен ме опраскаха финансово, обраха ме тотално до шушка въпросните "рицари на правосъдието", блокираха банковата ми сметка, опразниха я, и то до червено, абе стана една, която не е за разправяне! Брях, а как ще платя поръчаните прозорци, единият от тях струва 320 лева?! Вчера прозорците бяха вече готови, монтираха ги, няма да ви описвам през какви унижения ми се наложи да мина като се оказа, че не мога да платя поръчката, не е за разказване тази работа! Е, успях някак да реша временно проблема, взех в крайна сметка пари на заем след като неколцина човека ми отказаха да ми дадат заем просто защото нямали, абе не ми се говори за това изобщо. Та ето, питам тези въпросните "рицари на правосъдието", обаче правосъдие изцяло "по нашенски", да, тяхната "законност" също е по нашенски, каквато именно следва да е "законността" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, какво ще кажат по ето този въпрос: имат ли те някакви минимални морални скрупули или угризения по този повод, именно че с действията си ме докараха до преживяването на такива унижения?! Дават ли си сметка кой е начинът да ми се реваншират някак за преживените от мен морални щети и вреди?! Не ми се пише повече по този въпрос, отщя ми се да пиша, срамота е, че такива неща се случват у нас, срамота!

Аз съм човек, който има известно понятие за чест, за достойнство, за самоуважение. По тази причина, понеже съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в този момент, т.е. съм поставен в крайно унизително, нетърпимо унизително положение, заявявам, че в знак на протест ще възобновя гладната си стачка в момента, в който здравето ми позволи това; в момента заради операцията ми не мога да се подложа на пълно гладуване, сега пак гладувам, ама не пълно, гладувам защото нямам средства за съществуване, но се налага близките ми да ме поддържат със свои средства за съществуване, да отделят от своя залък, е, докато се повъзстановя, приемам да живея така, но щом се възстановя, ще започна отново гладната си стачка. Въпреки всички рискове да не бъда разбран, да бъда подигран и пр. Ще го направя, щото все някой трябва да направи нещо, та да се противопостави на ширещото се безочие, на ширещата се безчовечност у нас! В нашето тъй приказно отечество МУТРОЛАНДИЯ.

Хубав ден ви желая! Благодатно посрещане на Рождество Христово ви желая! Моля ви, правете нещо за да си спасите човечността, не забравяйте истински важното, пазете си човечността, това е главното: проклета да е пост-истината, живейте според тази проста истина и няма да съжалявате! Или ще съжалявате, знам ли? То тия неща вече си зависят единствено от вас самите... сами решавайте, отговорността за всичко е пак ваша.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

5 коментара:

Анонимен каза...

Бедният, нещастен человечец...

Анонимен каза...

Горкият, горкият човечец!

Анонимен каза...

Колко си смешен и жалък, направо не може да те опише човек!

Анонимен каза...

Господа, да честитим Коледа на Ангел, нашият приятел и неуморим радетел за хуманност. Жалко, че отново има сериозни проблеми. Споделям с Вас моя мисли, които не веднъж да идвали в съзнанието ми, когато виждах публикации на Ангел. Аз смятам, че той е за преподавател в колеж или университет, тъй като той не само репродуцира, а продуцира ново познание. Вместо да се чака справедливост от училището, в което е сега или беше, най-добре е той и всички да помогнем да Ангел да си намери работа като преподавател по философия в колеж или университет. Там има различна среда и образованието има различни цели. Там той ще се чувства добре.

Lolita Nikolova, USA

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря много за добрите думи и за подкрепата, уважаема приятелко! Във връзка с предложението относно това да си търся работа в университет искам да кажа нещичко. Аз съм работил в университет в първите години на кариерата си като образователен деец. Добре знам какво е. Истина е, че там творчески мислещия човек има по-голяма свобода и че може да бъде оценен по достойнство. Но има и едно голямо "НО" и то е: нашенските университети особено в момента (имаме 53 "университета"!) съвсем не са оазиси на творческото дръзновение на талантливите и отдадените на науката личности! Не, за жалост, точно обратното е: те в повечето случаи са пристан на амбициозни и пробивни некадърници. А в такава една среда човек като мен пак би се чувствал като... "риба в пясък". Що се отнася до творческа свобода, аз в годините, в които учителствах в гимназии, я имах в пълния обем, успях да си я извоювам, направих много неща, написах сума ти книги. Имах и свобода, и спокойствие, необходимо ми за творческа изява. Само в последните няколко години бях подложен на невероятно тъпа и жестока агресия от страна на войнстващата посредственост, докопала се до власт. Образователната бюрокрация видя в съществуването на такива като мен заплаха за своето господство и реши да ме унищожи. Преживях какво ли не, но за сметка на това въпреки всичко съм благодарен на съдбата си: водя благородна битка за едно ново образование и без такива като мен каузата на автентичното и съвременно образование в България ще изгуби двигателната си сила. Затова съм необходим именно където съм. Разбира се, не е леко, но за сметка на това е вдъхновяващо: човек живее истински само като се бори за възвишени ценности като свобода, истина, добро, достойнство.