Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 21 декември 2016 г.

Поредното ми писъмце до тъй великодушните, отзивчиви и човечни инстанции в образователно-възпитателната сфера на свидното ни отечество Мутроландия


Изпратих ето това писъмце току-що:

До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив
До Етичната комисия на ПГЕЕ-Пловдив
до г-жа Миглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Мая Манолова, омбудсман

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив
(и покрай другото обран до шушка – в чисто парично отношение! – български гражданин)

Многоуважаема госпожо Директор,

Държа да Ви уведомя, че благодарение на тъй експедитивните действия на наетия от Вас адвокат и на изпълняващия неговите инструкции частен съдебен изпълнител на 19 декември 2016 г. от запорираната ми банкова сметка са източени общо 1074 лева (472 лв. налични и 647 лв. авансово, т.е. са взети дори и пари, с които още не разполагам, сиреч сега сметката ми е "на червено" именно с тия 647 лева!). Частният съдебен изпълнител по този начин не спази дадения от сами него 14-дневен срок за доброволно връщане на моя дълг от 500 лева (както е по съдебно решение и според изпълнителния лист!) и предпочете да "присвои" ("заграби", „експроприира” и пр.) при това сума, която повече от два пъти надвишава моя дълг към Вас!
Държа да Ви уведомя, че в резултат на процедиращите по Ваше нареждане и по Ваши инструкции длъжностни лица аз в момента се чувствам ограбен, фактически съм лишен от каквито и да било средства за съществуване – и то в навечерието на празника Рождество Христово. Вие също така много добре знаете, че в момента съм в болнични за възстановяване след претърпяна на 16 декември т.г. операция. В тази връзка държа да Ви заявя следното.
Знаете, че аз обявих наскоро граждански протест под формата на гладна стачка, едно от исканията на който беше да си дадете оставката най-вече по морални причини (но също така и по причина на груби административни нарушения – защото Вие вече в продължение на години си позволявате спрямо мен да провеждате безпрецедентна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране). Трогнат съм от Вашата подкрепа на моята акция: сега, фактически лишавайки ме от каквито и да било средства за съществуване, Вие ме обричате на гладна смърт, т.е. изключително всеотдайно ме подпомагате в намерението ми да гладувам докато си дадете оставката! Това от една страна е изключително похвално, но от друга страна, простете, е нещо, на което се губи смисъла: все пак Вие, ако толкова много искахте моята акция да е толкова успешна, можехте отдавна да си дадете оставката – и въпросът вече щеше да е приключил по щастлив и за нас двамата начин!
Второ, в тази Ваша най-нова административна инициатива около от ефективното ми лишаване от каквито и да било средства за съществуване Вие обаче си позволявате неправомерно да смесвате лично и служебно, тия два момента би следвало да не ги бъркате така грубо. Сега ще се окаже, че аз трябва, гладувайки, да работя поне два месеца за да мога да запълня донякъде "финансовата дупка", която Вие предизвикахте в моя тъй скромен, прочее, личен бюджет на обикновен български учител. Но по принцип тия два момента – личният, частният интерес и общественият, публичният интерес на работата, на длъжността Ви като директор – изобщо не бива да бъдат смесвани. Но Вие самата от смесването им обаче, както изглежда, изобщо не се смущавате. Държа да Ви уведомя, че все пак живеем в държава, която има претенциите да е не само правова, но и европейска.
На трето място в чисто личен план искам да Ви запитам, интересно ми е и като човек, и като философ да науча: как се чувствате в този момент след като по толкова грозен начин успяхте да постигнете някакъв реванш, успяхте да ми отмъстите по такъв един съвсем безчовечен, по моята преценка, начин? Ако Вие не бяхте учителка, ако не бяхте възпитателка на младежта изобщо нямаше да Ви питам за това нещо, но сега ми се налага все пак да Ви запитам: доволна ли сте, че успяхте да ме опраскате така цялостно, не само финансово, но и най-вече... морално?! Ние, учителите и възпитателите на младите би следвало да не игнорираме до такава брутална степен нравственият момент – щото по този начин ще вредим на смисъла на работата ни и ще почнем да спомагаме за развращаването и опорочаването на нашите възпитаници. Прочее, давате ли си сметка как се чувства един български учител като Вас самата, спрямо който са постъпили по толкова безчовечен, възмутителен и обиден начин?!
Държа да Ви уведомя, че аз въпреки всичко съм не само учител, държащ на достойнството си, не само съм философ, който има за задача да бди над спазването на някои норми, без които животът ни ще се превърне в кошмар, не само съм гражданин, на който му пука какво става в отечеството му, наричано от мнозина не иначе, а МУТРОЛАНДИЯ, но и, простете, аз също така съм човешко същество, априори заслужаващо и човечно отношение, и известно уважение?! А вие с тази акция по моето финансово и най-вече морално опраскване и унижение си позволихте да ме третирате сякаш съм някакъв не заслужаващ никаква милост престъпник, сякаш съм някакъв урод, който не заслужава и най-елементарно човешко отношение. Простете, но би следвало сама да знаете, че даже и спрямо най-закоравели престъпници обществото не постъпва чак по толкова несправедлив начин, по който Вие постъпихте спрямо мен, а именно да ги лишава и от най-елементарните средства за съществуване.
Мислех да си замълча и да преглътна поредната тъй грозна обида, която си позволявате спрямо мен, но воден от съзнанието си нравствен дълг се реших все пак да Ви кажа тия няколко простички истини. Помислете над думите ми все пак, вярно, в момента съм силно разстроен, може би да съм пресилил или „пресолил” на места нещата или изразите, но аз се чувствам в момента така унизен както никога досега в живота си не съм се чувствал. Можете ли да се опитате да си представите, да Ви попитам още веднъж за това, как се чувствам в този момент?! Бихте ли могла да се поставите поне за миг на моето място?!
На мен все пак ми се ще да Ви помогна някак да осъзнаете какво си позволявате да правите. Считам това за мой човешки дълг. Бъркате някои най-фундаментални истини, живеете в голямата заблуда, че можете да си правите каквото Ви скимне щом като имате някаква властчица. Не е така, така не може и да бъде. Опитвам се да Ви помогна и с това свое поредно писмо. Все пак нямаме друг избор: длъжни сме да бъдем човеци и да си помагаме!
Бъдете здрава! Желая Ви най-благодатно и умиротворено посрещане на Рождество Христово – и весело прекарване на празниците! Дано Божият Дух Ви овладее и Ви помогне да си надмогнете объркаността, ценностната дезориентация, в която сте попаднала!
Простете ако съм Ви обидил с нещо – понякога, като казваме на ближния си дадени изстрадани истини дори и да заболи, то е за добро – стига да го правим добронамерено! Никога не съм Ви мразил, но много съм страдал заради Вас и Вашите грешки – ако щете ми повярвайте...

21 декември 2016 г.
Пловдив

С ПОЗДРАВ ОТ СЪРЦЕ: (подпис)




Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

23 коментара:

Анонимен каза...

Няма „Мутроландия“, напротив, има ред и закон и законът може да не ни харесва и да ни е неприятен, но dura lex, sed lex, нали всички се борим за правова държава и ред. Ами ето Ви ги. Сократ също е можел да избяга от Атина и да избегне смъртното наказание, но е решил да остане и да се подчини на макар и несправедливия според него закон.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, къде видя "правова държава и ред" в тази история?! Обясни за да разберем щот не разбираме твоята кагебистка премъдрост.............

Анонимен каза...

Абе Ангелчо, Шимон Перец, като правеше разлика между стрелбата на арабите и стралбата на евреите, казваше че арабите стрелят навсякъде в кръг, а евреите стрелят само по заповед и то в точно определена посока. Така че ти ни запреличваш на първите - стреляш навсякъде и по всички, особено по всички от предишните власти. А теб не те ли "простреля" точно сегашна, демократична уж власт?! И то при показна акция! :-)))) А ти надали си обект на показна акция, за да те защити държавата.................

Ангел Грънчаров каза...

Въпросните "демократични властващи другарки" нямат нищо общо с демокрацията, техният манталитет е на сталинистки от 50-те години на ХХ век...

Всичките тия администраторки са все носителки на един и същ манталитет...

Затова аз не "стрелям" по разните му там конкретни административни другарки, а по точно този същия анахроничен манталитет...

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-1264/21.12.2016 г.

РУО - Пловдив

Анонимен каза...

Правовата държава и редът се състоят в това, че сте загубили дело и дължите някаква сума, която е редно да изплатите по възможност даже без да чакате специална настоятелна покана. От Ваша гледна точка неприятно, но такъв е редът. И един съвет: редуцирайте броя и обема на нравоучителните си писма до всички всеки. Ако имате да кажете нещо на света, кажете го кратко, сбито и ясно. Използвайте енергията си за наистина важните неща, защото животът не е безкраен.

Анонимен каза...

Горкият човечец, "взеха му здравето", а сега ще го уморят от глад, ще довършат това, което той започна с гладната стачка...

Анонимен каза...

"Човечец"?! Ако става на въпрос, г-н Гранчаров е Личност свободолюбива и достойна за уважение!

Ангел Грънчаров каза...

"... съвет: редуцирайте броя и обема на нравоучителните си писма до всички всеки. Ако имате да кажете нещо на света, кажете го кратко, сбито и ясно... Използвайте енергията си за наистина важните неща, защото животът не е безкраен..."

Таваришч, на коя планета живей Ваша милост?! Ви, комуноидите, сте удивителни същества: още ли не си разбрал, че аз се боря за нещо наистина важно?! Май изобщо не си разбрал за какво се боря, а това показва, че си твърде зле в умствено отношение. При това положение излиза, че ми даваш "умни съвети" без даже да разбираш какво става?! :-) Между другото, ти самият възползваш ли се от съветите си?! Я ми кажи кое е онова "наистина важно нещо", с което се занимаваш? Дай да видим какво ще ми отговориш, таваришч, но помисли добре. Макар че лъжи, знаеш, при мен не вървят, не се пласират изобщо. Надушвам лъжците от километри!

Анонимен каза...

Nemo judex in causa sua. В превод:никой не трябва да е съдия на собствената си кауза... Стар принцип от времето на Аристотел. Познат също в естественото право. Значението му, най-просто казано, е че съдия (или гражданин) не може да произнася присъда по случай, в който самият той има личен интерес. От това следва, че защитата на обществена кауза не бива да се смесва със защитата на личен интерес. Да отсъждаш правилно, значи да отсъждаш безпристрастно...

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, не става дума за "произнасяне на присъда", а за мислене, за отсъждане кое е правилно и кое не е. По твоята логика ний, хората, нямаме никакво право да мислим и то тъкмо по въпросите, които ни засягат. Требе все пак да мислиш малко като се изказваш...

Ангел Грънчаров каза...

Второ, никъде не е доказано, че правилното е "безпристрастното". В отсъждането, в оценяването чувството и страстта има водещо значение. Това, че ти се чини, че мисли правилно само безпристрастният, показва, че съвсем не си даваш труда да разбереш какво означава човек да съди, да оценява, да вещае истината и пр. Ний, човешките същества, няма как да съдим "обективно", щото сме субекти. Всяка оценка е субективна - но това не я прави по-малко истинна, напротив. Това, че дадени хора са съдии, съвсем не значи, че са безпогрешни и са "безпристрастни арбитри"! съдебни грешки колкото щеш, а пък у нас правосъдието ни е така порочно, че ето, Бисеров се оказва, че е изцяло невиновен, а пък такива като мен (жертвите на произвола) се оказва, че сме виновни...

Ангел Грънчаров каза...

Пропусна да ми отговориш с каква "наистина важна работа" се занимаваш? :-) Нещо май се разсея... Неприятен ли ти е моят въпрос?

Анонимен каза...

Аз съм друг другар. Затова не отговорих на въпроса. Иначе, аргументът ти не е лош. Както знаем, няма неутрална държава, нито безстрастен съдия... а за каузата е нужно сърце, както за справедливостта разум...

Анонимен каза...

Горкият човечец...

Анонимен каза...

Много съжалявам, Ангеле, че нещата се развиват така около тебе. Поне разбирам, че си спрял гладната стачка. В България тази форма на протест си остава неразбрана. Според мен трябва да търсиш лично решение по съдебен път. Колкото до усилията ти да промениш образователната система, наследена от комунистическото минало, аз съм доста скептичен. Проблемът е, че не само учителите не искат промяна, но и самото население не иска промяна (извън няколко процента по-будни).

От мен запомни нещо, което съм научил в по-дългия си и богат жизнен път. Този народ не заслужава да се жертваш за него. Няма да го оцени никога, а ще се подиграва ехидно и ако може, ще те унищожи за да не му разваляш симетрията. Ние сме генетически сбъркани и по тази причина сме много бедни и злобни. Аз съм минал по този път и затова вече се старая да контактувам само с хора, които мислим горе-долу в една посока. Нямам желание и не виждам смисъл да влизам в остър конфликт с други индивиди, за да ги “превъзпитавам”, а още по-малко - с цялата система.

Желая ти Весело Рождество Христово и по-щастлива Нова година.

Ангел Грънчаров каза...

На анонимния таваришч, дето го попитах с какви толкова "изключително важни неща" се занимава той лично, а пък той бяга от отговора:

Таваришч, значи ти самият, както разбирам, с нищо не се занимаваш (освен със злословия по адрес на другите, които нещо правят!), но ме съветваш аз да съм се бил заел с нещо по-значимо! :-) Защо не последваш собствения си тъй умен съвет?!

Анонимен каза...

С каквото и да се занимавам, то със сигурност не е да пиша безкрайни нравоучителни писма до всички мислими и немислими институции в България, изживявайки се при това като велик борец за човешки правдини и образователен реформатор. Като консерватор аз смятам, че в държавата и обществото няма съвършенство, че абсолютна хармония и справедливост не съществуват и че по правило в живота трябва да избираме между две злини.

Моята препоръка към Вас е следната: опитайте поне една седмица да живеете в уединение вкъщи без телевизия, радио, телефон, компютър, интернет, за да имате време за истински философки размишления и може би ще преосмислите някои неща, ще видите света от друг ъгъл и ще се поуспокоите.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, разбрах: Вие, естествено, нищичко не правите, но имате претенции към мен, който все пак нещо правя, и те се свеждат до това, че не трябва да правя нещата както ги правя, а трябва да ги правя съвсем иначе и другояче! :-)

Между другото, първом нещичко направете в скапания си безсмислен живот, а след това се отдайте на дървеното си "философстване". Понеже нищичко смислено не правите (въпреки претенциите и самомнението си) и понеже явно нищичко не сте постигнал, си личи, че тъкмо на това основание не можете да оцените подобаващо това, което други хора са направили, на тази база именно им завиждате, а оттук вече и произтича злобата, с която се отнасяте към ония хора, които Ви превъзхождат.

Анонимен каза...

Най-голямата сила е прошката, а истинският героизъм е в мълчаливото страдание... В този смисъл, вместо да правиш гладна стачка, по-силно и по-героично ще бъде да напишеш една последно "Прощавам ви!" и обявиш стачка на мълчание, обет за тишина, оставяйки дялото в ръцете Господни...

Ангел Грънчаров каза...

Ще се разплача, толкова възвишена и чиста душа имате, таваришч кагебисткий пропагандист! :-) Значи на мерзавците трябва да прощаваме, та да си вилнеят необезпокоявано... бравос, точно така, и по този начин злото ще си тържествува вечно! И при това трябва да мълчим ний, жертвите на техните безобразия, да дадем обет за мълчание, та да не смущаваме безобразниците с нищо! Чудесна и много умна стратегия предлагате, бравос! И като човек прости на мерзавеца, той ще се поправи, така ли?!

Сега разбрах защо нищо не правиш ти, таваришч. За да могат мерзавците да се правят мерзавщинките донасита и съвсем необезпокоявано. Е, правиш само едно нещо: увещаваш ме и аз да млъкна, да престана да правя каквото и да било - та да осигуриш на мерзавците пълно спокойствие - та да си вършат мерзавщинките напълно необезпокоявано.

Анонимен каза...

Нямаме нищо против да "стреляш" по манталитети, но ти много ярко и конкретно стреляш по личностно, и то много често не като философ, за съжаление, а като уязвено зверче!

През лятото кола прегази моето кученце, аз не съобразих в момента, че това е животинче, и понечих да го прегърна, за да го нося на лекар. То ме захапа - от болката, която изпитваше...
Ти си по-уязвим от личностите, по които стреляш.
Затова много внимателно и мислещо трябва да се отбраняваш!

ВиЖ

Ангел Грънчаров каза...

Аз се отбранявам много мислещо, не зная защо не сте го забелязали. Във всеки случай не съм "звяр"... съжалявам много, но възприятието Ви ми се вижда неадекватно. Аз ако съм звярът, моите врагове са невинни агънца, така ли?! Между другото, поведението ми е философско, но тук вече имаме явно базисни различия за това що е философия и как подобава да се държи в такива ситуации философът...

Между другото властващите бюрократки, срещу които "стрелям", не са личности, те не се държат както подобава да се държи една личност, тъй че просто няма как при това положение да е истина, че съм ги бил атакувал личностно. Аз всъщност с атаките си ги призовавам да почнат да се държат като личности, ала това не се получава.

Те се държат като... божества или като богоизбрани, заради властта, която притежават. По тази причина главната ми претенция към тях е че са допуснали да действат, да се държат съвсем безчовечно.

Примерът с моето ограбване до шушка и то "по съвсем законен начин" е пример за една такава крещяща безчовечност. Интересно ми е защо не реагирате по повод на тази тяхна постъпка, а мен корите...