Руската Дума прие на първо четене закон за декриминализиране на домашното насилие, съобщават московските медии.
Законодателната промяна е подкрепена от 368 депутати, които представляват 81,8% от всичките, показва справката от гласуването. Против е бил един народен представител, а друг един се е въздържал.
В случай че законопроектът бъде окончателно приет, домашното насилие няма да се смята за криминално престъпление, а за административно нарушение. Все пак обаче има ограничение - допустимото "пошляпване" на брачния партньор е веднъж на година. През юли миналата година президентът Владимир Путин декриминализира насилието, което не причинява действителна физическа травма.
Новият законопроект е внесен от депутатката Елена Мизулина, представител на партията "Справедлива Русия" и председател на парламентарната комисия по въпросите на семейството, жените и децата. Тя е и един от активистите на борбата с гей-пропагандата в руското общество. Според Мизулина досегашният закон е "антисемеен и отнема изконното право на родителите да бият децата си."
Според статистика на руското правителство 40% от всички тежки престъпления се случват в семейството, а 36 000 жени и 26 000 деца са жертва на побой от страна на партньорите/родителите си всяка година.
КОМЕНТАР на George Alex: Браво на героя Путин - мъж-канара, прокарва стабилни закони за семейството, установява "християнски" ценности! Покланяйте се, венци му плетете! Особено мъжете може да плануват да емигрират в Русия - за да бият жените си съвсем законно! Че може и да ги черпят с водка за побоя, кой знае! Пфу!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар