Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 17 януари 2017 г.

Блогът ми, както и да го погледнем, пак е някакво народополезно или човекополезно дело



По днешната ми публикация (виж: Получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари помага за развращаването и деградацията на човека) се получи отговор от Австралия от онзи същия тайнствен и необичайно мислещ сънародник, който в навечерието на Рождество Христово, като разбра, че съм опраскан и финансово, ми изпрати една сума пари за да ми помогне да оцелея някак в тежкия момент. Аз пък в тази моя сутрешна публикация му заявих, че не мога да приема парите му като подарък, обещах му да му ги върна, приемайки ки като заем, като дълг. Ето какво сега ми пише в тази връзка той, а по-долу можете да прочетете как аз му отговорих; понеже се получи доста интересен психологически и нравствен, иначе казано, човешки казус, го публикувам тук отделно:

4 коментара:

Анонимен каза: Изключително достойно! Безценно е човек да не допуска да го поставят в недостойно, несвободно положение.

Светослав Стойков

Анонимен каза: Напълно си прав каквото пишеш, скоро двама си говорят и един вика ако забогатее "Ще правя благотворителност"... Другия му вика: "Ха, само да те мразят..."

Много е библейски тоя момент, защото аз виждам толкова развратени от пари (полу)хора, че просто е лудост... Светоусещането им е безумно, убиват се за пари и мислят че това ще ги доведе до... щастие?!?

Затова на тоя фон не трябва нищо да ми връщаш, егати некакви дребни пари, но вършат работа на нас, на богатия не му дреме...

Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен...

Запада (капитализма де) е много корумпиран отвътре, единствения му успех е, че е впрегнал милиони да работят и ги скубе, същото това което погреба социализмо-комунизма - липсата на производителност и ефективност... Навсякъде лèжляци (така викаше баба ми на мързеливците)...

Напр. тук има един автосервиз (Допира ма) "Мидас" (The Midas touch) - оня от митологията, дето всичко което докосвал ставало злато)... Това са направо бандито-мутанти, а не хора, казвам ти, каква Библия... Златния Телец и дотам им е Библията, приятен им път в ада...

Немаш ядове, забрави за връщане, егати, не моеш ли да се позарадваш веднъж, да не пищиш от безумното дяло, което е като роман от Кафка...

А. от Австралия

Ангел Грънчаров каза: пПишеш: "... Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен..."

Знаеш ли, ти си един от малцината, които за тия години осъзнаха и оцениха, че всекидневното писане и поддържане на толкова активен блог все пак е някаква работа, все пак е труд, пък ползването от "благата" или "продуктите", създадени от този нелек все пак вид труд или ползването от тази "услуга" (пишещият ти казва нещо, което е негово, е нещо свидно, свое, било мисъл, било чувство, било идея и ти дава правата да се ползваш от него сякаш е твое, да разполагаш с него) все пак те задължава по някакъв начин да оцениш този факт, т.е. за ползването от тези "блага" да се почувстваш задължен да се отплатиш някак, да се отблагодариш. На автора на книгата (хартиената) се отблагодаряваш като си купуваш книгата му, това, което той ще ти даде (нещо духовно, мисъл и пр.) е значително по-скъпо от това, което той ще получи от теб (някаква част от цената на книгата), някои даже твърдят, че духовните неща (знания, мисли и пр.) били безценни и че за тях никога няма как да се отплатиш на автора, на писателя и пр.

Но ето, при блоговете четеш един вид "на аванта", много хора четат блога ми вече 10 години, някои от тях всеки ден го четат, аз съм им дал много неща, някакъв ефект са имали моите мисли върху техните съзнания или души, но ето, те не се чувстват длъжни да ми се отплатят някак; ти обаче фактически ми казваш с тия думи по-горе, че един вид с въпросните пари ми се отплащаш за това, което пък си получил от мен: аз съм ти дал нещо духовно (да го наречем така), ти в замяна си ми дал тия пари. Така в някакъв смисъл е справедливо, не е справедливо обаче това, че само ти (и неколцина други, примерно Иво Инджев) се чувствате длъжни да ми се реванширате с нещо в замяна, останалите от читателите ми нямат особени скрупули в това отношение и смятат, че аз съм длъжен да им подарявам своите мисли все "на аванта", дето се казва, тука важи нашият роден български принцип "Влачи куче, диря нема...".

Аз в твоята реакция виждам здрав капиталистически морал, според който "безплатни обеди" нема, а всичко следва да се заплаща и то с твърди пари! Похвално е, че капитализмът те е научил на това нещо, а у нас, забелязваме, хората, които следват такъв един здрав морал, са нищожно малко, да не кажа че изобщо ги няма. (По-малко са от пръстите на едната ръка.) Което и показва, че комунизмът у нас наистина страшно е деформирал душите. Щото да четеш един блог години наред "на аванта" и да не се чувстваш длъжен да се отплатиш с нещичко за труда на автора е израз тъкмо на комунистически "морал", според който е напълно "в реда на нещата" да крадеш колкото се може от другия, от ближния, да влачиш колкото се може повече от него.

Ангел Грънчаров каза: Как могат да ми се отплатят или отблагодарят читателите на моя блог ли? Ами има много начини. Примерно един начин е да си купят някоя моя книга, хартиена, това донякъде ще ми възмезди труда и ще е справедливо, а и тяхната съвест няма да ги тормози (стига да имат такава съвест). Друг може да се абонира, примерно, за списание ИДЕИ, издавано от автора на този блог, 20-тина лева годишно е това, няма да се охарчиш, но съвестта ти ще е чиста, че подпомагаш с нещичко този идиот, който всекидневно работи като гламав, хиляди хора се ползват от "продукта" му, ала нехаят с нещичко да му се отблагодарят. И други начини има, най-простият е като четеш в блога, да натиснеш рекламата, да цъкнеш по нея, ето поне това ако правеха, много хора щяха да ми се реваншират някак, ала те и това не правят. Което е грозно. Но то нека да си лежи на тяхната съвест. А у нас нещото, наречено "справедливост", масово се подценява, на почти всички изобщо не им пука за него, не са чувствителни изобщо по този въпрос, напротив, страшно са бузчувствени. Или се правят на гламави. Което е все същото.

Ще продължа да мисля по така възникналия казус. Блогът ми, както и да го погледнем, пак е някакво народополезно дело. Или човекополезно дело. И ето, ти като ми прати онези пари фактически подпомагаш не толкова мене, а народополезното ми дело, нали така излиза? Щото ако, допуснем, аз пукна от глад или замръзна от студ в кабинета си, без мен и моето народополезно дело ще загине, нали така излиза? В този смисъл, оказва се, аз няма да постъпя грозно и несправедливо като приема тези пари, които ми прати, май така излиза, а? Щото и аз самият, и моят живот, и моята душа и тяло, така или иначе, са някаква част от моето народополезно дело, без мен е моето народополезно или човекополезно дело няма да го има, без мен и то ще загине; подкрепяйки мен, ти фактически подкрепяш делото ми, ние, аз и моето дело, оказва се, сме неделими?! В този смисъл мога да не се правя на по-честен от... а сега де, от кой?!... или да не се правя на по-свят от... папата и да приема тези твои пари, а, така ли излиза?! Да не ти връщам парите е правилно, така ли се оказва, какво ще кажеш сега?!

Ще помисля още. За момента ми се виж да все още грозно да приема парите без да ти ги върна. Ами ако излезе, че не връщайки ти парите съм станал нещо като... комунист?! Да, да стана като комунистите за мен е страшно, това е ужасно проклятие, затова именно и ще мисля още. Не ща да ставам на стари години като тях, да се ползвам от чуждите пари и пр.

Чао засега. Но казусът си го бива, а? Дали да не го използвам в обучението на моите ученици по философия на правото? Ето, от утре се връщам на работа в училището и почвам занятията си с тях. Е, ще почна занятията си с тях ако въпросната другарка не ме опраска, ако още утре не ме изгони от училището. Това обаче утре ще се разбере... утре ще се види какво има да става...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Никой не ви е длъжен с нищо, Грънчаров.
Ако не искате да списвате безплатен блог, не списвайте безплатен блог. Никой не ви бие по главата да пишете безплатно, нали?
Спрете да хленчите!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, такива заповеди ("Спрете да хленчите!") ще издавате на учениците си, та само пред тях да сте смешна и жалка, но не пред мен! Говорим тук за нещо, което просто няма как да разберете - по причина на това, че Ви липсва нещото, наречено "морал"...