Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 17 януари 2017 г.

Получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари помага за развращаването и деградацията на човека



След като в навечерието на празника Рождество Христово бях опраскан тотално във финансово отношение от частен съдебен изпълните Раев по поръчка на взискателката Ст. Анастасова (директор на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което - засега, всъщност от 16 години, но оставането ми там отново е под въпрос - работя като учител по философия и гражданско образование), на мен най-вероятно по чисто християнски подбуди ми се притече на помощ един сънародник, живеещ в... далечна Австралия (или Нова Зеландия, не зная точно); той ми изпрати една сума пари, която фактически ме спаси от пълното унижение, ето, тия дни най-после успях да получа реално въпросните пари (имах доста проблеми да ги получа понеже ми беше изтекъл срока на дебитната карта, която ползвах - за да прехвърля парите от системата PayPal), с тях успях да си върна всички ония заеми, които ми се наложи да взема от момента на опраскването ми та до вчера - и дори ми останаха пари за да мога да си платя тъй дълго отлаганата (по финансови причини, разбира се) консултация при адвокат Михаил Екимджиев. Такива ми ти работи се случват в ежедневието на един борещ се за справедливост, а също така и за свобода и демокрация в образованието редови български учител (да не употребявам думата "интелектуалец", щото много хора се дразнят като я употребя).

Да, получих тия пари от съвсем непознат сънародник, той ми помогна, ала аз обаче съм философ, имам някои принципи, сред които получаването на пари, и то ей-така, като подарък, е изключено, моят твърд принцип е, че получаването на пари, които не си изработил сам, получаването на пари или на блага наготово, без никаква заслуга, като подарък, е изключено, щото, първо, развращава човека, второ, превръща го в паразит, трето, е израз на... лявата наклонност да се съществува с тарикатлъци за сметка на другите, а аз решително отхвърлям такива "ценности". По тази причина ми се наложи да напиша следното писмо до моя непознат благодетел:

До г-н ..., от Австралия

Здравей, драги г-н А.,

Най-после вчера успях да получа парите, които ми изпрати - и за които отново ти благодаря! (Реших проблемите с банката, с регистрации, настройки и пр., сума ти време отделих и много главоболия ми костваше - нищо не разбирам от такива тънкости! - но уредих всички проблеми, системата PayPal при мен вече работи.) Но възникна тук следния проблем, който е изключително важен, моля те да ме изслушаш и да се опиташ да ме разбереш.

Ти твърдиш, че си християнин, четеш Библията и пр. Аз за себе си също имам съзнанието, че съм привърженик на учението на Христос. И ето че сега, благодарение на твоя благотворителен жест, се оформи следната превъзходна ситуация, от която следва да се намери верният, достойният изход.

Току-така обаче да се подаряват пари на някакъв човек е неправилно, дори този човек да е изпаднал в крайна нужда. Защото такава е човешката психика, че този човек, ако приеме парите без никаква морална скрупул, ще почне в един момент да смята, че другите един вид му дължат подобна помощ и подкрепа, ще привикне така да живее, сиреч, получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари спомага за развращаването на човека - и на човечеството. Правилното е човек да печели парите си с труд, а като някой друг се налага да му даде пари, тогава той следва да приема задължението да му връща тия пари; изобщо, по моето разбиране, е крайно вредно да се дават някому пари ей-така, "заради хубавите му очи" или защото този човек, видите ли, бил в тежко положение. Това важи особено в случай като моя, когато аз все пак не съм пълен инвалид, мога все още да работя, да изкарвам парите си (за съществуване) с труд; да се дават пари на хора, които съвсем не могат да работят, в известен смисъл е оправдано, но аз не спадам към тази категория хора (засега, слава Богу, нищо че все пак не съм в бляскаво здравословно състояние!). На това основание ми се налага да ти кажа, че приемам тези твои пари като заем от твоя страна, за който поемам задължението да ти го върна лека-полека в близките месеци.

Смятам, че ме разбираш: съвестта не ми позволява да приема ей-така, без нищо в замяна, тези пари. Но като заем ги приемам и ти обещавам да ти ги върна в близките месеци (ще отделям по малко от заплатата си, като се натрупат, ще ти направя съответния превод за да си върна дълга). И така всичко ще си отиде на точното място. Ако си ме тествал по този начин дали ще приема парите ти с някакво... комунистическо задоволство от твоята... глупост (комунистите, знаеш, особено много обичат да разполагат с "пълно морално право" с чуждите пари, с парите на наивниците, които се оставят да бъдат обирани от тъй силно привързаните към чуждите пари таваришчи!), е, заявявам ти, че аз не мога да приема току-така парите ти, аз не съм комунист (и никога няма да бъда!), ерго, съм длъжен да ти върна тия пари, които приемам единствено с условието, че са заем от твоя страна за мен - или на мен. Мисля, че така е правилно.

Вярно, аз от други хора, не толкова много, съм приемал известни суми дарение, но те са били за "народополезно дело", именно като финансова подкрепа за издаването на философското списание ИДЕИ. Но за себе си лично от тия пари не съм си позволил да употребя нито стотинка, напротив, много мои пари съм вложил в това предприятие, което, оказа се, е съвсем безполезно, в смисъл, че се оказа, че списанието не можа да си намери достатъчно читатели, интересуващи се от духовните неща, поради което е на път да загине. Една част от парите, които ми изпрати, съобщавам ти това, ще отидат за отпечатването на новата, последна за тази година книжка на списание ИДЕИ. Ако си съгласен - предлагам ти това нещо тук - тази част от твоите пари (в размер на 200 лева) с твое съгласие да бъде възприета като подкрепа на списанието, тогава можем да ги извадим от моя дълг към теб?

Толкова по този въпрос. Бях длъжен да ти кажа това. От доста време исках да ти го кажа, сега дойде подходящия момент, ето, тъкмо вчера реално получих парите ти и с тях успях да си върна заемите, благодарение на които оцелях в тежкото време на моето финансово опраскване в навечерието на Рождество Христово.

Бъди жив и здрав! Хубав дни ти желая от днес нататък - и през цялата 2017 година!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Да, така смятам аз. Тезата ми е: получаването на пари като подарък, като милостиня и особено приемането на такива пари помага за развращаването и деградацията на човека. Това положение е особено важно за родителите, които постоянно правят такава една грешка - развращават децата си като им бутат пари ей-така, "заради хубавите им очи". За ролята на парите във възпитанието си заслужава да се мисли повече. Аз тия дни, живот и здраве да е, смятам да започна да пиша нова книга, тя ще бъде посветена изцяло на възпитанието на младите, даже и заглавие вече съм й измислил: ще се нарича НЕАВТОРИТАРНОТО ВЪЗПИТАНИЕ. (Е, ако не измисля тепърва по-сполучливо някакво заглавие де!) Но отдавна искам да намеря време да пиша такава книга за възпитанието, дано имам време и сили да си изпълня намерението. Хубав ден ви желая сега! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

4 коментара:

Анонимен каза...

Изключително достойно! Безценно е човек да не допуска да го поставят в недостойно, несвободно положение.

Светослав Стойков

Анонимен каза...

Напълно си прав каквото пишеш, скоро двама си говорят и един вика ако забогатее "Ще правя благотворителност"... Другия му вика: "Ха, само да те мразят..."

Много е библейски тоя момент, защото аз виждам толкова развратени от пари (полу)хора, че просто е лудост... Светоусещането им е безумно, убиват се за пари и мислят че това ще ги доведе до... щастие?!?

Затова на тоя фон не трябва нищо да ми връщаш, егати некакви дребни пари, но вършат работа на нас, на богатия не му дреме...

Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен...

Запада (капитализма де) е много корумпиран отвътре, единствения му успех е, че е впреrнал милиони да работят и ги скубе, същото това което погреба социализмо-комунизма - липсата на производителност и ефективност... Навсякъде лèжляци (така викаше баба ми на мързеливците)...

Напр. тук има един автосервиз (Допира ма) "Мидас" (The Midas touch) - оня от митологията, дето всичко което докосвал ставало злато)... Това са направо бандито-мутанти, а не хора, казвам ти, каква Библия... Златния Телец и дотам им е Библията, приятен им път в ада...

Немаш ядове, забрави за връщане, егати, не моеш ли да се позарадваш веднъж, да не пищиш от безумното дяло, което е като роман от Кафка...


А. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

Пишеш: "... Освен това нали те чета толкова години, значи си ги заслужил и презаслужил... Даже аз ти дължа още заради философията, а не ти на мен..."

Знаеш ли, ти си един от малцината, които за тия години осъзнаха и оцениха, че всекидневното писане и поддържане на толкова активен блог все пак е работа, е труд, пък ползването от "благата", създадени от този нелек все пак вид труд или ползването от тази "услуга" (пишещият ти казва нещо, което е негово, е нещо свидно, свое, било мисъл, било чувство, било идея и ти дава правата да се ползваш от него сякаш е твое, да разполагаш с него) все пак те задължава по някакъв начин да оцениш този факт, т.е. за ползването от тези "блага" да се чувстваш задължен да се отплатиш някак, да се отблагодариш. На автора на книгата (хартиената) се отблагодаряваш като си купуваш книгата му, това, което той ще ти даде (нещо духовно, мисъл и пр.) е значително по-скъпо от това, което той ще получи от теб (някаква част от цената на книгата), някои даже твърдят, че духовните неща (знания, мисли и пр.) били безценни и че за тях никога няма как да се отплатиш на автора, на писателя и пр. Но ето, при блоговете четеш един вид "на аванта", много хора четат блога ми вече 10 години, някои от тях всеки ден го четат, аз съм им дал много неща, някакъв ефект са имали моите мисли върху техните съзнания или души, но ето, те не се чувстват длъжни да ми се отплатят някак; ти обаче фактически ми казваш с тия думи по-горе, че един вид с въпросните пари ми се отплащаш за това, което пък си получил от мен: аз съм ти дал нещо духовно (да го наречем така), ти в замяна си ми дал тия пари. Така в някакъв смисъл е справедливо, не е справедливо обаче това, че само ти (и неколцина други, примерно Иво Инджев) се чувствате длъжни да ми се реванширате с нещо в замяна, останалите от читателите ми нямат особени скрупули в това отношение и смятат, че аз съм длъжен да им подарявам своите мисли все "на аванта", дето се казва, тука важи нашият роден български принцип "Влачи куче, диря нема...". Аз в твоята реакция виждам здрав капиталистически морал, според който "безплатни обеди" нема, а всичко следва да се заплаща и то с твърди пари! Похвално е, че капитализмът те е научил на това нещо, а у нас, забелязваме, хората, които следват такъв един здрав морал, са нищожно малко, да не кажа че изобщо ги няма. (По-малко са от пръстите на едната ръка.) Което и показва, че комунизмът у нас наистина страшно е деформирал душите. Щото да четеш един блог години наред "на аванта" и да не се чувстваш длъжен да се отплатиш с нещичко за труда на автора е израз тъкмо на комунистически "морал", според който е напълно "в реда на нещата" да крадеш колкото се може от другия, от ближния, да влачиш колкото се може повече от него.

Ангел Грънчаров каза...

Как могат да ми се отплатят или отблагодарят читателите на моя блог ли? Ами има много начини. Примерно един начин е да си купят някоя моя книга, хартиена, това донякъде ще ми възмезди труда и ще е справедливо, а и тяхната съвест няма да ги тормози (стига да имат такава съвест). Друг може да се абонира, примерно, за списание ИДЕИ, издавано от автора на този блог, 20-тина лева годишно е това, няма да се охарчиш, но съвестта ти ще е чиста, че подпомагаш с нещичко този идиот, който всекидневно работи като гламав, хиляди хора се ползват от "продукта" му, ала нехаят с нещичко да му се отблагодарят. И други начини има, най-простият е като четеш в блога, да натиснеш рекламата, да цъкнеш по нея, ето поне това ако правеха, много хора щяха да ми се реваншират някак, ала те и това не правят. Което е грозно. Но то нека да си лежи на тяхната съвест.

Ще продължа да мисля по така възникналия казус. Блогът ми, както и да го погледнем, пак е някакво народополезно дело. Или човекополезно дело. И ето, ти като ми прати онези пари фактически подпомагаш не толкова мене, а народополезното дело, нали така излиза? Щото ако, допуснем, аз пукна от глад или замръзна от студ в кабинета си, без мен и моето народополезно дело ще загине. Нали така излиза? В този смисъл, оказва се, аз няма да постъпя грозно и несправедливо като приема тези пари, които ми прати, май така излиза, а? Щото и аз самият, и моят живот, и моята душа и тяло, така или иначе, са някаква част от моето народополезно дело, без мен е моето народополезно или човекополезно дело няма да го има, без мен и то ще загине; подкрепяйки мен, ти фактически подкрепяш делото ми, ние, аз и моето дело, оказва се, сме неделими?! В този смисъл мога да не се правя на по-честен от... а сега де, от кой?! или да не се правя на по-свят от... папата и да приема тези твои пари, а, така ли излиза?! Да не ти връщам парите е правилно, така ли се оказва, какво ще кажеш сега?!

Ще помисля още. За момента ми се виж да все още грозно да приема парите без да ти ги върна. Ами ако излезе, че не връщайки ти парите съм станал нещо като... комунист?! Да, да стана като комунистите за мен е страшно, това е ужасно проклятие, затова именно и ще мисля още. Не ща да ставам на стари години като тях, да се ползвам от чуждите пари и пр.

Чао засега. Но казусът си го бива, а? Дали да не го използвам в обучението на моите ученици по философия на правото? Ето, от утре се връщам на работа в училището и почвам занятията си с тях. Е, ще почна занятията си с тях ако въпросната другарка не ме опраска, ако още утре не ме изгони от училището. Това обаче утре ще се разбере... утре ще се види какво има да става...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров