Вчера беше Задушница. Ходих на гробищата с една баба от махалата ни, съседка, хем да я закарам, хем да почета нашите мъртъвци, моят брат и баща ми, също баби и дядовци, Бог да ги прости! Искам да кажа нещичко в тази връзка, не зная как ще прозвучи, но ми се струва, че все трябва да бъде казано от някой.
Всеки, според обичая, отива на гробищата с различни неща за... ядене, те се оставят на гроба, след това се раздават на хората - "за Бог да прости!" - и се изяждат. Като ние ядем по гробищата вероятно си мислим, че по този начин... ще нахраним мъртвите си, вероятно е такава логиката. А и възприемаме мъртвите си като... гладни и жадни - същото така преливаме гроба с вино и с вода, донесени специално за случая. Бабата, която беше с мен (отидохме с колата защото тя трудно ходи), беше донесла на гробищата и шише с... ракия, по нейните думи някой от мъртвите, нейният съпруг по-точно, обичал много ракията, та затова тя преля гроба и с малко ракийца!
Беше пълно с народ на долнобанските гробища, пък и, предполагам, така е било и на гробищата в цялата ни страна. Много хора имаше, хем беше рано, ние отидохме към 9 часа, по-късно идват още повече хора, през целия ден човешка върволица ще бъде на гробищата. Е, по строгото нареждане на майка ми (тя не може да ходи вече на гробищата, остана в къщи) и аз се подчиних, спазих обичая, занесох цяла кошница с храна, всичко беше подредено в пликове, от които сложихме и по гробовете, и раздадохме на разни хора. Има и изпаднали, бедни хора, на тях най-вече се раздава, да похапнат за "Бог да прости!", както се казва. Такъв, повтарям, е обичаят. Мен обаче ме интересува какво показва, какво говори този обичай. Той показва, той говори за това какви сме ние самите, живите (засега), как възприемат цялата тази дандания мъртвите аз не знам (засега), но един ден ще разбера и това. Даже аз, пак по нашия обичай, нося на гробищата винаги и... цигари, запалвам по една цигара и на баща ми, и на брат ми, Бог да ги прости, и двамата бяха страстни пушачи, те май и заради това проклето пушене си отидоха двамата толкова рано. Цигарата, оставена на пръстта, обикновено изгаря цялата, което свидетелства, че душите на починалите яко са зажаднели за пустия тютюн - щом цигарите изгарят до края. Такива работи.
Ще каже някой - всичко това са пълни глупости! Да, ама ний явно с нещо друго не се сещаме да почетем своите скъпи починали. С ядене ги почитаме. Понеже ний самите много ценим яденето, като ярко материалистична нация, та затова си мислим, че и "на оня свят" умрелите друго не правят освен да мечтаят за ядене, за благинки, свързани с яденето. И на гробищата се носят погачи, баници, кебапчета, пържоли, сладкиши, варено жито, какво ли не, абе всичко се носи! И смятаме, че по тази начин, като оставим на гроба по малко от цялата храна, ще... "нахраним" и душите на мъртвите. Щото телата им вече положително нямат нужда от ядене. Но душите сигурно имат, така си мислим, предполагам. Аз лично съм силно разколебан около смислеността на този народен обичай. Но понеже добре знам, че в тази, религиозната сфера, не всичко се поддава на рационален контрол, има и много мистика, затова се въздържам от оценка. Ние правим нещо за да успокоим своята душа, да се отчетем пред мъртвите, да покажем, че мислим за тях, че ги почитаме. Но изразяваме почитта си не с друго, а с... ядене. Яденето, оказва се, за българската народна душа е нещо най-важно. Нима не можеш да почетеш мъртвия просто само като постоиш пред гроба му и помислиш за него?
Аз не знам как е в другите страни в това отношение. Ако някой знае и ми каже, ще му бъда благодарен. Дали има разлика? Сигурно има, тия неща зависят от културното ниво на съответните нации. Зависят от тяхната култура. Нашата култура определено е хедонистична и материалистична. Затова почитаме мъртвите си като носим на гробовете им... мръвки. Затова и аз вчера се наложи да направя индивидуални пакети, в които имаше и хлебчета, и кебапче, и кренвирш, и тутманик, и сладки неща, все каквото са обичали да ядат нашите мъртви. Не пиша тия неща понеже не ща да изпълнявам тия грижи, понеже ме мързи или нещо друго. Просто разсъждавам.
Оставих от всичко на гроба не само на брат ми и на баща ми (те са в общ гроб), но и на съседните гробове, които са на наши близки, на починали хора от нашия род, лели, стринки, чичовци, баби. И след малко стана нещо интересно. Чакахме да догорят поне свещите, и в един момент дойде до гроба... една котка! Хубава, чисто черна котка! Около гробищата няма наблизо къщи, нищо чудно тази котка да си живее на гробищата, знам ли?! Тя без никакво смущение си се разположи на един гроб и започна да си яде кебапче! Изяде го, след това подхвана кренвирша. И него си го хапна до шушка. Ние си говорехме нещо с бабичката и даже не видяхме кога котката е изчезнала. Нямаше я вече. Тя очевидно се наяде здравата и затова изчезна. Кучета също обикалят по гробовете. Това е. Много ядене има на гробищата на Задушница. Оттук е дошъл израза "Наяде се като цигане на Задушница!". Здраво си похапват и живите на гробищата по Задушница, нема лабаво, ний, живите, умеем да ядем здравата! И така, като дъвчем здравата, почитаме... мъртвите, които вече не могат да дъвчат. Смъртта в съзнанието на масовия българин е нещо толкова ужасна само защото като умре повече няма да може да дъвче, нали така излиза по тази премъдра материалистическа логика?! Точно така излиза, няма какво да го усукваме повече.
Това е положението. Такива сме. Е, аз се чувствам малко чоглаво в такива моменти, щото не съм материалист. Други неща считам за истински важни. Ала около тази кулинарна вакханалия по гробищата за тях просто не остава време...
До постоиш и да помълчиш до гроба, да се отдадеш на едно дълбоко душевно преживяване, на мъката си по загубата на човека, на мисли да се отдадеш, вместо да дъвчем край гробовете да поговорим за тленността на живите, за преходността на живота, ей за такива неща да си поговорим - за мен тия неща са по-важни от пустото лапане. Но не знам как те звучат в ухото на "истински консервативния българин", привързан към народната традиция. Сигурно му звучат кощунствено. Кажете де, как ви звучат тия мои кощунствени все пак мисли?
На гробищата ни и мислите ни са крайно пошли, така ми се струва, около тази залисия покрай яденетата какви други да са ни мислите. Какво друго да каже човек. Такива, за жалост, сме. И други май не можем да бъдем. За всичко най-истинско не се сещаме, забравили сме за него решително, занимаваме се общо взето само с глупости.
Дано не са грях тия мои мисли, но какво да правя, ако са грях, вече съгреших, моля да ме простят душите на мъртвите ако с нещо съм смутил техния покой! Казах какво ме терзае, може и да греша, нямам претенции, че съм непогрешим. Или пък че съм най-умен или най-добър. Просто ми се ще да съм човек, това ми стига.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И в духовно отношение се грижете за здравето си, ако ме разбирате какво имам предвид...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
>>> И СМЯТАМЕ, ЧЕ ПО ТАЗИ НАЧИН, КАТО ОСТАВИМ НА ГРОБА ПО МАЛКО ОТ ЦЯЛАТА ХРАНА, ЩЕ... "НАХРАНИМ" И ДУШИТЕ НА МЪРТВИТЕ... ЯДЕНЕТО, ОКАЗВА СЕ, ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ДУША Е НЕЩО НАЙ-ВАЖНО... <<<
АIG, ето че заработи интуицията... Без въобще да знам че е Задушница (на Запад имаме Бог и проповеди, това не e кльопачка, говорене е... Всяка сутрин 5 поне религиозни програми се надпреварват - чудя се, нима и сега в 2017 това го няма при вас?? И яко смятате, че сте християни ли?...
Щото Библията казва: Вярата идва от чуване... Не казва, че идва от плюскане, а?...
Всичко което си изписал наговорих на дъщеря ми, но повтарям, не знам че е задушница... Говорих й за точно един такъв наш родственик, който ядеше като ламя на гробището и ни засипваше с дебелашките си шеги алa Бай Тошо... Тоя индивид после почина...
Това което аз днес говорих беше, че казах: Тоя човек нито е направил особено зло, но нито и особено добро... Просто материалистична комунистическа мижитурка и нито грам над това...
Замислих се, че Библията е много строга... Самия Христос е убит от хора, това не е шега... Замислих се, че ако Библията е толкова строга и всичките светци са се борили за вярата си срещу зверски мъчения и неволи - е как тогава тая ненаяла се мижитурка нашия познат без грам мисъл за нещо духовно ще застане до тях и ще бъде опростен от Господ??? И за кво, той дори не се е и помолил, той само яде и яде??...
Нещо не ми се вярва, а и ще е обида срещу всички светци...
Тyка се възправям срещу православното гледище, че ВСИЧКИ можело да бъдат опростени... Ha 36-ти… Това никак не иде по Божието слово, защото то казва, че християните са нищожно малцинство, а неверниците са на брой като морския пясък...
И все пак, как аз мислих като теб, след като и понятие си нямах за вашата Задушница??
Има нещо тука, а?...
Дет викат бълхарите, кат ги питаш има ли Господ: "Абе има нещо (Господ е "нещо"), знаех си аз, абе има неква сила, а братò"?...
Има, има, Вангина (не, не казах вагина - за по простите чукундури измежду вас) на майната ви, BG шоумени червени, нахални за трима...
А.
Ne se izlagajte i ne pishete gluposti, samo i samo da ujazvite balgarskija narod i da podkrepite s mnimi argumenti bezumnite si narodopsihologicheski teorii, spored koito balgarskijat narod e narod naj-prost i naj-dolen na sveta. Pomenat s jadene i piene (lat. epulum funebre) e edna ot naj-razprostranenite i naj-drevnite tradicii na chovechestvoto, natovarena s goljam ritualen smisal, tuk ne stava duma za materializam i hedonizam. Idejata e, che zhivotat prodalzhava i smartta e samo edna spirka po patja. Savmestnoto jadene ima za cel da se pochetat pokojnite i da se dade ramka, v koajto te da badat spomenavani, da se razkazvat spomeni za tjah, kato taka se vazkresi tjahnata pamet. Tova pomaga i za namaljavane i preodoljavane na tagata i skrabta. Sashto taka se demonstrira, che rodninite i blizkite na pokojnite ne as sami v skrabta si, a chast ot po-goljama obshtnost.
Drugi vazhni sabitija v zhivota kato svatbi, krashteneta i rozhdeni dni nesluachjno sashto se otbeljazvat s jadene i piene.
Neka mislim, predi da pishem.
Razbira se, nikoj ne e dlazhen da spazva tezi tradicii, a mozhe da postapi, kakto nameri za dobre. No tova vse pak pokazva, che Vie ne ste konservator, darzhasht na tradiciite, kolkoto i da se predstavjate za takav, a liberal. Nesluchajno neprekasnato kritikuvate i osmivate tradiciite i ritualite. Te naistina mozhe otdavna da as izprazneni ot sadarzhanie, kakto monarhijata v Anglja naprimer, no as vazhni za horata i spojkata v obshtestvoto. Az podobno na obrazovanite rimljani kato Cezar i Ciceron i rimskite senatori naprimer sam agnostik s tendencija kam ateizam, no ne prizovavam religijata da bade kritikuvana i ogranichavana, ponezhe kato rimskija elit navremeto znam kolko vazhna e za spojkata v obhestvoto.
Публикуване на коментар