За една много неприятна за мен случка (преживяване) от последните дни искам да разкажа вкратце. Вече втори ден се чудя дали да не запазя в тайна това, което ми се случи - или да го напиша. Съвсем лично е така да се каже. Касае само мен. Е, и най-близките ми хора. Значи не е съвсем лично. Ще го кажа въпреки всички рискове. В така и така създалия се контекст на моите борби (четящите този блог знаят какво имам предвид) този малък щрих, за който става дума, може да има съдбовно значение. В буквалния смисъл на думата. Та ето за какво става дума.
Понеже ще се явявам на 27 февруари на ТЕЛК тия дни ми се налага да ходя на консултации при разни лекари. И ето, един лекар ме изпрати на рентген, да ми направи снимка на белия дроб. Отидох. Направиха ми снимката. Казаха ми да мине час и да дойда да взема снимката (диска). И заключението на рентгенолога. След час отидох там. Почаках още. Чакаха и други хора. По едно време излезе сестра и каза моето име. Заведе ме в един кабинет и там лекарката ми каза, че на снимката имало "обезпокоително петно", налагало се пак да ида да види за да е сигурна за какво става дума. Малко петънце било. И тук каза нещо, което ми прозвуча крайно странно: "Възможно е това петънце да е от... зърното на гърдата ти". Понякога излизало като петно, но другото петно пък го нямало и прочие. Та искала да види пак за да е сигурна какво по-точно е.
Аз доста се изплаших - и тя забеляза това. Е, отидох, съблякох се пак до кръста и почаках докато се освободи рентгена. Лекарката ми каза да застана обратно не предишния път, да застана с лице на другата страна. И гледа каквото гледа няколко пъти, каза ми да се извъртя и прочие и пак гледа и снима. И след това с крайно неубедителен глас ми каза, че било... нямало нищо. Аз казах също така "Слава Богу!", ала съвсем не се успокоих.
Както и да е. То ще се разбере един ден каква е истината. И дали нещата не са сериозни. Ще ми се да вярвам, че лекарката няма да ме лъже. Ами ако е нещо сериозно и не ще да ми го каже? Тя видя, че много се уплаших като ми каза за пустото петно. И след това за да ме успокои донякъде каза друго. И ето, засили подозренията ми само.
Нищо де. Ако е отредено да се мре, ще се мре. Никой няма да живее вечно. Тук, на този свят вечен живот няма, а има само съвсем временен и при това много кратък живот. Докато се натаманиш да живееш и хайде - животът свършил!
Ами ако наистина ме е хванал рака? То тия напрежения, мъки, проблеми, главоболия, които ми се наложи да преживея през последните години, няма как да не оставят някаква следа. Няма да отминат безследно. Аз да не съм от камък та да издържа всичко сякаш не е било?!
Нищо де. Карай да върви. Това е животът. Здраве да е само. Желая ви да сте здрави! Дано и аз да не съм я хептен закъсал здравословно напоследък, но това съвсем не е сигурно...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
7 коментара:
Споменахте напрежението и мъките, но не споменахте тютюнопушенето. Всеки, който е бил пушач - като вас - доброволно се излага на риск от рак на белия дроб. Не пропускайте личната си отговорност.
Но дано да ви няма нищо.
Другарко, пушенето е един от факторите, който при мен вече повече от 10 години е елиминиран. Другият основен фактор е стресът, който при мен от 5 години е всекидневие. Сама съдете, ако сте що-годе честна, кой може да е причинителят на такова едно заболяване в указаните условия.
Дано да няма заболяване!
Mariya Chulova
Надявам се искрено да няма и сянка от опасност....:-) По изключение някой организъм предизвиква с нещо удивлението на медика, защото той, както и философът не е всевидял, всезнаещ и всеможещ!Ако имаше действителен проблем и подчертано съмнение...и то за такава диагноза! Редното би било лекарят да прати преглеждания на скенер! Иначе на човек с развито, а и с не дотам, дори, развито въображение му се отварят...ей така :-) зъркелите и му се отприщват страховете... съвсем е нормално това явление, разбира се....:-)
Владимир Петков
Това, че човек е спрял да пуши, не е спасение. Пушенето се отразява ТРАЙНО на здравето и може да предизвика заболявания години по-късно.
И лекарите са хора. И на тях са присъщи заблуди, грешки и съмнения. Ако е имало нещо, лекарката е щяла да задълбочи изследването - други снимки, анализи, биопсия и т.н. Та, г-н Грънчаров - нека не бъдете тревожен и да се успокоите(поне по този случай!). Успех!
Парпулов
Спокойно, г-н Грънчаров. Не стават тъй лесно тия работи с рака. Според мен няма повод за притеснение. Всичко ще е наред.
Публикуване на коментар