Налице е неспособност да бъдат направени необходимите реформи, а от реформи очевидно се нуждаят много сектори: от голяма реформа се нуждае образованието

Иван Костов: Нужни са реформи в България, но се иска кураж и компетентност

Във втората част на интервюто пред Би Ай Ти и колегата ни Илия Вълков бившият премиер Иван Костов коментира ситуацията в Крим и санкциите за Русия, картелите в България, промяната в данъчната система и изрази мнение, че политическата криза в България се дължи на това, че не се правят реформи, а държавниците се страхуват от реформи. (Припомнете си първата част на разговора с Костов ТУК)

„Санкциите срещу Русия са начин евроатлантическият свят да каже на Русия, че е прекрачила граници, които никоя страна не може да прекрачва, защото по този начин рухва международния правов ред. Русия се позовава на Косово, но там не е влязла нито една европейска страна, нито е станала губерния на ЕС“, заяви Иван Костов...

... Той смята, че дори българският президент не разбира какво са санкциите.

„Нашият новоизбран президент твърди, че санкциите вредят и на Европа и на Русия. Това е мнение от ресторантски разговор, защото санкциите, които са наречени ограничения в ЕС, са наложени върху лица, които са участвали в анексирането и военните действия. Това са конкретни хора. Те са санкционирани – не им дават възможност да оперират с парите си на запад“, разясни Костов. (Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ И ГЛЕДАЙ ВИДЕОЗАПИСА МУ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo