Тази сутрин искам да напиша все пак нещичко, щото не ми се иска записките в моя "учителски дневник", воден така старателно години наред, да прекъснат (поради залагането на видеото) така внезапно тъкмо в тия паметни дни, в които аз вече на улицата се боря за своите човешки и професионални права - потъпкани по толкова грозен начин от една самозабравила се представителка на нашта родна (не)образователна бюрокрация. Знаете, аз правя кажи-речи пълни видеозаписи на случващото се на моя граждански протест, в моето Алтернативно училище на... тротоара, което съвсем спонтанно се роди тия дни именно на тротоара, на улицата; да, ама за мен като пишещ човек текстът си има несъмнени предимства, примерно човек може, като бърза, просто да погледне един текст без да го чете старателно и пак горе-долу да сфане смисъла, докато видеото трябва да го слушаш, пък има разни шумове от улицата, на моменти едва се чува какво се казва и пр.; абе текстът, писаното слово, си е нещо велико и има безспорни предимства, спор за това не може да има! Вярно, да пише човек е по-трудно отколкото да плямпоти каквото му дойде на акъла (при видеото), но нищо, аз съм свикнал да пиша, обичам да пиша, майната му на тия, дето роптаят, че съм бил писал, видите ли, "прекалено дълги текстове", не знам си какво още и прочие; то човек на всички не може да угоди, който иска, да чете, който иска да не чете, има свобода, слава Богу! Не разбирам тия, които роптаят: какво има да роптаеш, като не ти се чете, не чети, има ли нужда да се излагаш да крещиш глупости от рода на тази, че не си бил имал сили да понесеш толкова дълъг текст и пр.!
Вчера денят ми беше съдържателен и много вълнуващ, случиха се интересни и многозначителни събития, които заслужават да бъдат представени в слово. Просто не знам откъде да започна. Хайде, ето две наистина показателни, много важни за мен събития:
Първо, "ледът", дето се казва, "се пропука" и вчера покрай моята "сергия" (мястото, дето протестирам, има маса и столчета - та да мога да си разговарям на спокойствие с посетителите на Алтернативното училище на тротоара) не просто минаха десетина учтиво поздравили ме колеги (имам предвид учители от ПГЕЕ... "Путин", дали да не наричаме вече училището, в което доскоро бях учител по философия - и пак ще бъда де! - именно "Путин", понеже вече, знаете, открихме тази кампания по преименуването му?!), но и - забележете добре! - цели трима от тях дори се спряха с мен, ръкуваха се, обменихме си по няколко съвсем сърдечни думи, с един от тях дори си поговорихме съвсем приятелски известно време, абе няма как, това за мен е знак, че страхът в училището лека-полека почва да се пропуква, този е големият ефект, чини ми се, от моя продължаващ вече втора цяло седмица граждански протест!!! До този момент колегите минаваха покрай мястото на протеста ми така, както се минава "покрай турски гробища", бързайки, страхливо оглеждайки се, внимавайки да не се спънат в някоя плочка и да се пльоснат на тротоара от пустото бързане (и да си потрошат некоя и друга кост!), също така подобни малодушни страхливци най-старателно внимаваха да не би случайно да ме погледнат, да ни се срещнат погледите, леле, майчице мила, такъв страх да тресе хора в зряла възраст и то учители, и то живеещи във второто десетилетие на тъй свободолюбивия 21-ви век е същинска патология бе, нали така, какво ще кажете вий, вас питам, мои тъй мълчаливи събеседници, уважаемите дами и господа съдебни заседатели и заседателки питам, кой друг да попитам?! Е, и в предишните дни имаше що-годе достойно държащи колеги, които не се излагаха да минават по описания позорен начин, те ме поглеждаха, махваха ми за поздрав, усмихваха се, абе държаха се както в подобна необичайна все пак ситуация се държи човекът, на който му пука за достойнството.
Да, но ето вчера цели трима колеги се спряха до моята "сергия" и си поговориха с мен, и то независимо от обстоятелството, че въпросната моя "протестна сергия" е поставена съвсем умишлено в посоката, към която гледат прозорците и на трите заместник-директорки, аз неслучайно съм избрал това място - избрах го та да могат и трите заместник-директорки (нямащи кой знае каква друга работа и умиращи обикновено от пълна скука, поради което им се налага да си разнообразяват сивото ежедневие с произвеждането на какви ли не интриги и клюки!) удобно да могат да следят какво става на мястото на протеста ми, дали някой колега се спира там, при мен, абе избрал съм такова стратегическо място че да мога да ги улесня и да не се изморят прекалено въпросните работливи иначе дами! Кои са били по-точно безстрашните колеги, които се спряха да си поговорят с мен, също така какво по-точно сме си говорили, аз няма, разбира се, да кажа, няма да ги издам - и така ще създам известни проблеми на наблюдателните дами-директорки, които, няма как, всичко видяно мигновено отиват да го съобщят на безкрайно бдителната на поста си главна директорка, имам предвид опраскалата ме административна особа (прозорците на кабинета на която, за зла участ, гледат в съвсем друга посока и тя, горката, нищичко не може да види, но пък какво й пречи да иде при своите административни сестри и там заедно да наблюдават тъй интригуващото ги място на моя граждански протест!). Но аз не се съмнявам, че въпросните заместник-директорки притежават необходимия интелектуален ресурс и ще могат сами да открият кои именно колеги са се спрели при моята сергия за протестиране; пък и е напълно възможно някоя колежка, седяща, примерно, в кафенето отсреща, която е имала щастието със собствените су очи да види тъй компрометиращата ги постъпка на своите колеги (имам предвид тия, които показаха безумна дързост и се осмелиха да разговарят с мен!) да предостави под формата на донос на помощник-директорките-стражи тъй потребната им и така съдбовно важна информация, имам предвид кои по-точно са били въпросните смелчаци.
Пиша така неслучайно, знаете, обичам да поглеждам в душите на други хора, знам добре, че по "логиката" на управляващото директорско тяло в ПГЕЕ "Путин" няма как темата за това как да се спре, моля ви се, "психологическото и морално разложение на нашия сплотен колектив" да не е най-важна и водеща. Та затова и така пиша. За мен, честно казано, това, че цели трима колеги имаха смелостта да се спрат и да си поговорят съвсем дружелюбно с мен, отвергнатия протестиращ, с мен, "лудия", който има наглостта да оспорва "светата власт на нашата любима директорка", многозначителен факт, че ледовете на страха, дето са оковали душите на представителите на въпросния "тъй сплотен колектив" вече са взели да се напукват, а това напукване нищо чудно един ден да доведе дотам, че първо още един друг учител в ПГЕЕ "Путин" да се осмели и да обезумее дотам, че, примерно, да събере смелост и да дойде да седне на стола до мен (О, богове, нима е възможна в нашето презряно малодушно време да има такива безумни смелчаци?!), да, аз вече нетърпеливо почвам да чакам този знаменателен момент, убеден съм, че този момент въпреки всичко наближава! (А ученици и граждани, разбира се, вече спокойно си седят и разговарят с мен на столчетата в моето протестно АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ТРОТОАРА, което при това, уверявам ви, никога няма да носи името на... Путин!
Така. Да оставим тоз въпрос, който обаче заслужено поставих на първо място. На второ място искам да отбележа, че потокът от съпричастни към протеста ми хора вчера не пресекна, идваха много граждани, които искаха да ме подкрепят, които се подписаха в подписката ми, повечето от тях бяха чули за протеста ми от предавания на Пловдивската обществена телевизия, която до този момент е единствената медия, която е огласила тия събития (останалите медии се държат напълно оруеловски и правят нужното да "докажат", че "изобщо няма" такива събития и случки като протест на някакъв си там гражданин с философски наклонности, който се бори за правата си, потъпкани от арогантната (не)образователна бюрокрация; да, за другите медии такива случки изобщо няма, те изобщо, видите ли, не са се случвали - а нали знаем, че онова, което не е било отразено по телевизията, по оруеловската логика то изобщо и не се е случило! Майната им на страхливите и на тъй глупаво държащи се медии, но ето, за мен важното е, че и сред гражданството се наблюдава известно раздвижване, при мен дойдоха чак от отдалечени квартали на Пловдив разни будни граждани, които си изказаха солидарността с протеста ми, при мен дойдоха да беседваме много интересни личности, за мен беше истинско удоволствие да разговарям с тях! Нека ония, които твърдят, че "нема никакъв смисъл, Грънчаров, от това, което правиш" или че е "същинско безумие и пълен дебилизъм този той протест, Грънчаров", нека тия умници все пак отчетат и това, което сега казвам: разбира се, че винаги има смисъл човек да протестира, винаги има смисъл да се борим за правата си и срещу несправедливостта, да се изправим срещу злодеянията, зулумите, беззаконията на разпищолили се арогантни управници, администратори, бюрократи и прочие не разбиращи смисъла на властта властници. Няма смисъл да говоря за това колко израснаха в личностно, в нравствено и в гражданско отношение за тия дни на протест моите ученици, аз от тях съм във възторг още от първите дни на протеста, те все повече ме подкрепят, идват при мен да ме насърчат, е, разбира се, още не им е хрумнала мисълта, че в тази ситуация и те нещо трябва да направят за да помогнат справедливостта, правото и законът да получат своя тъй потребен ни реванш, но аз съм убеден, че тази неизбежна мисъл ще се породи по един естествен начин в техните съзнания, да, важното е тази мисъл да се роди там по естествен начин, аз залагам на това, това е именно истинското, този е верният подход, който съм прилагал винаги: насила хубост не става, нали така?! Самите съзнания на младите трябва да узреят и те да почнат да протестират, да се борят за правата си и срещу безумията на самозабравилите се властници, дето ги поставят в такава унизителна ситуация. И понеже почнах да говоря и да пиша за младите, за учениците, ми се ще в тази връзка да кажа още нещичко.
Има млади хора, които поединично идват при мен на протеста и ми казват най-чистосърдечно: господине, кажете какво да направим за да ви подкрепим, знаем, че нещо трябва да направим, че не бива така само да гледаме, щото това, за което Вие се борите, засяга най-вече нас, то е най-вече от наш интерес?! Кажете какво може и трябва да направим? - това ме питат тия млади хора. И добавят: знаем, че ще ни притесняват, че ще ни тормозят после, но се налага да помогнем, готови сме всичко да понесем. И аз им казвам в своя си маниер, че аз лично нищо не бива да им казвам, че няма смисъл аз да им го кажа, те самите следва сами да решат и да го направят, ако сами го измислят и решат, тогава има смисъл, ако обаче аз им го кажа, тогава не само че всичко се обезсмисля, но и губи нравствената си ценност, обезценява се! Сами решете, от вас всичко зависи, аз тек не искам да ви се бъркам - ето това им казвам! Този е моят подход, те, учениците ми, го знаят и се усмихват, казват ми, че принципно е точно така, че разбират, но все пак трябвала организация, трябвало да си сътрудничим и пр. И аз им казвам, че ако те направят нещо, аз, разбира се, в новата ситуация ще се държа така, че няма да ги накарам да съжаляват, че са се надигнали, само това им казвам. Толкова и по този случай. И да завърша с още нещо, не по-малко многозначително, виждате, че аз имам безценни наблюдения и още по-вълнуващи разговори като стоя там, на тротоара, очевидно стоенето ми там, на тротоара, изобщо не е лишено от какъвто и да било смисъл, да имат много здраве от мен тия, които им се чини, че е така! Ето за какво става дума.
Вчера първо дойде един мой... съученик от Долна баня, да, с него сме учили в един клас до 8-ми клас, после той отиде да учи техникум в Самоков, аз останах в гимназията в Долна баня; с него сме седели на един чин, играели сме си в междучасията като деца, представяте ли си колко вълнуващо беше това за мен когато Спас (така се казва този мой отдавнашен приятел) дойде при моята "сергия" и ми се усмихна! Да, дойде моят приятел от преди толкова години, той живее в Пловдив като мен от много години, отдавна обаче не се бяхме срещали, години са минали откакто за последен път сме се срещали: е, вчера и той дойде да ме види на протеста! Чел бил по интернет, попаднал на информация за протеста ми, отишъл в блога ми и научил всичко, ето, мина за да ме види на място! На този Спас аз ще бъда вечно благодарен за това, че преди повече от 20 години той именно ми помогна аз да се "компютъризирам", той ме свърза с човек, от който си купих първия компютър (втора употреба, разбира се, но тогава и втората употреба компютър не беше евтин!), после той именно няколко вечери седя до мен да ме научи да работя с това чудо на техниката, е, за това нещо аз винаги ще съм благодарен на Спас! Той е моят водач в... виртуалния свят, така да се рече, в света на модерните технологии. Той е именно инженер и работи точно в тази област от години, сега поддържа мрежите на един от големите доставчици на интернет. Това е за него, спирам и по този въпрос щото времето ми напредна - и днес трябва да пътувам до Долна баня където помагам всеки уикенд на старата си майка; след малко трябва да ставам и да се приготвям за пътуването.
Когато вчера, разговаряйки със Спас, в един момент го помолих да постои за две-три минути на сергията ми защото адски много ми се ходи по малка нужда (на такъв индивидуален протест има такъв проблем), аз побегнах към едно кафене, където именно ходя да се облекчавам, свърших си работата, а като се върнах, на стола до Спас седеше и един усмихнат млад човек, който се оказа мой бивш ученик, завършил именно ПГЕЕ, но вече преди доста години, преди 10-тина години вече. Аз го познах още в първия момент (ний, учителите, никога не забравяме лицата на всичките си ученици, не знам защо е така, но при мен е точно така: лицата на всичките ми ученици лежат в моята памет и ще стоят там докато съм жив!) и с него с огромно удоволствие си поговорих повече от час, разговорът ми с този млад човек беше изключително интересен и приятен, научих от него много неща, невероятно приятно ми беше! Е, камерата беше спряна, нищичко не записах от този разговор, така се увлякох в безкрайно приятния разговор, че изобщо забравих за камерата, по едно време обаче се сетих, предложих му да включим камерата, той заяви, че не би желал да се вижда лицето му, аз обаче не настоях все пак да я включа, но обърната само към мен, така и така не записах нищо от този разговор, а той се оказа изключително интересен и приятен. Така става винаги, забелязал съм: когато не съм включил камерата стават най-хубавите разговори, които, разбира се, мигновено потъват в небитието! А колко хубаво би било сега да имахме този разговор на запис?! Нищо де, както и да е, аз мислех да възпроизведа някои моменти от разговора ни сега, под формата на текст, но това е твърде трудоемко, иска се много писане, това е тема за цял очерк или разказ! Ако имам време и вдъхновение утре ще опитам нещичко да напиша, но сега се изморих, пък и време нямам повече за писане, спирам дотук.
Толкова. Бъдете здрави! Хубав ден ви желая и приятен уикенд! Бъдете здрави! Моето АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА (не на тротоара, а на протеста май звучи по-добре, а, кажете нещо де, вас питам, драги дами и господа съдебни заседатели и заседателки?) вчера, сами виждате, работи най-интензивно и в него се случиха много интересни събития, да, животът в Алтернативното училище на протеста започна да пулсира най-интензивно и дори пълноценно, поради което съм много щастлив! Благодаря на всички, които допринасят за това мое щастие, най-вече благодаря на учениците си - сегашни и минали, от близкото и по-далечно минало!
Прочее, вчера се роди (с това и ще завърша, този път наистина) идеята да започна да записвам хората, които желаят да встъпят в моето АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА, всеки може да се запише в него, той може да "посещава" това училище било онлайн, било като идва там, на тротоара; един вид реших да обединя тия две форми, онлайн-училището и училището на тротоара, така че ето, моля, записвайте се, който се запише, ще може да участва в работата на АЛТЕРНАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА пълноценно, ще има повече права, няма да бъде случаен човек в него и пр., тази идея предстои да се развие тепърва; даже и "членски карти" може в един момент да започнем да издаваме, колко му е?! И тези хора ще имат честта да влязат един ден в... историята на борбите за едно ново и съвременно образование в България: който е бил в АЛТЕРНАТИВНОТО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА ще получи особен статут, с който един ден, убеден съм, ще се гордее!
Естествено, че няма никакво значение на каква възраст си, в това мое - в това наше - училище на живота няма никакво значение възрастта! защото всички ние, докато сме живи и бидейки истински човеци, сме така или иначе все ученици, това поне осъзнали ли сте го?! Ето, аз вчера от моя бивш ученик, с който си говорихме повече от час, научих толкова много неща, аз, учителят, научих от него какво ли не, той от мен научи, предполагам, доста неща, ето, това е истинското, това е естественото учене, за което аз се боря, тъй че да дерзаем, да не се отчайваме, нещата ще се случат тъкмо защото зависят само от нас! Спирам вече наистина, до скоро!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар