Ето един разговор от чата, който хем е обнадеждителен (млад човек показва високо гражданско и личностно съзнание за достойнство!), хем съдържа много тревожен знак и симптом: ученици от ПГЕЕ в Пловдив вече напускат училището - понеже са отчаяни от толкова злотворната ситуация в него:
Ученик: Здравейте, г-н Грънчаров! Радвам се, че не се отказвате от това, което правите - и се борите за справедливост! :-)
Аз: Благодаря, така е, не се отказвам и продължавам да се боря!
Ученик: Аз преди учех в ПГЕЕ и ви разбирам какво е, но реших да се преместя, защото не се чувствах на място. Тъй че знам какво е.
Аз: Ясно. Мислех си, че и сега още учите в ПГЕЕ, не знаех че сте се преместил...
Ученик: От известно време ме няма в училището.
Аз: И мен от известно време ме няма, ама аз протестирам. :-)
Ученик: Знам, аз следя канала ви в Youtube и виждам...
Аз: Интересно ми е да разбера дали е възможна някаква промяна в тази "крепост" на... инертността...
Ученик: Всичко е възможно 🙂
Аз: Много хора смятат, че нямало никакъв смисъл в това, което правя, Вие как мислите?
Ученик: Има логика - стига да го желаете наистина. Иначе едва ли ще има промяна. Трябва повече хора да Ви разберат. Защото една птичка пролет не прави, както знаете... :-)
Аз: Точно така, съгласен съм. Но се иска време повече хора да осъзнаят, че промяна е нужна. Аз се опитвам да помогна на тия хора да осъзнаят тази потребност малко по-скоро...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
2 коментара:
Здравейте, г-н Грънчаров!
Искам само да ви помоля да премахнете статията от чата ни, уважвам това, че сте я споделили, но целта ми не бе чата ни да бъде публичен. 🙂
Освен това, мисля че сте ме разбрали по грешно.
Не съм се преместил от ПГЕЕ, защото е лошо или както го наричате "отчайващо", а защото мисля, че просто моето място не е там
Напуснал ПГЕЕ ученик
Здравейте, ще се съобразя с настояването Ви, но няма да махна текста (той е публикуван от анонимен "ученик", не от Вас лично), а ще махна снимката, взета от Вашата страница. Нима смятате, че някой ще разбере, че точно Вие сте моят събеседник (ако я няма снимката)? Също така ще Ви помоля да ми кажете коя е истинската причина за Вашето настояване да махна "статията" (публикацията), кое или какво Ви кара да настоявате за това (при положение, че съм Ви скрил името и също така съм подбрал снимка, на която не Ви се вижда лицето...)?
Тоест съм запазил пълната Ви анонимност - което Ви кара да настоявате да махна публикацията на нашия разговор? Коя е истинската причина за това Ваше настояване. Просто ми е любопитно да разбера това. Знаете, че изследвам тия толкова интересни човешки феномени около ПГЕЕ в Пловдив. От чисто изследователски интерес Ви питам, не заради нещо друго...
Публикуване на коментар