Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 18 април 2017 г.

Не съди за да не бъдеш съден, има Кой да ни съди: не сме богове, а сме само човеци!



По повод историята на ученика от ПГЕЕ в Пловдив (на когото съм преподавал философия), който през миналата седмица преживя нещо кошмарно: удари с колата си и уби една жена на пешеходната пътека, избяга от местопрестъплението, кри се два дни, а след това беше арестуван - и от млад човек, пълен с надежди за бъдещето, се превърна в бъдещ затворник, в страдащ човек, на когото предстои нелека съдба; та в тази връзка искам да кажа нещо важно:

Да съдим съгрешилия, провинилия се е лесно. Да го разберем, да го подкрепим в тежката минута обаче е израз на душевна и човешка сила. Разбирането и съчувствието е проява на ефективната, на истинската човечност.

Да съдим, да упрекваме - това правим обикновено, изхождайки от презумпцията, че ние самите сме едва ли не застраховани да не грешим.

А всички ние не само че сме грешни, но и във всеки миг може да ни сполети непоправимото. Съдниците във всеки миг могат да станат съдени.

Не съди за да не бъдеш съден. Има Кой да ни съди. Не сме богове, а само човеци. Даже толкова справедливият Бог не ни съди, а ни гледа с мълчаливо разбиране - и със снизхождение за слабостта ни. Затова не бива да се самозабравяме, поставяйки се в позицията на съдници, стоящи над съгрешилите.

Защото има един неприятен риск: още утре съденият непременно ще бъдеш ти самият...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Моля, научете се да пишете грамотно! Учител сте (макар и бивш)!
"Не съди, за да не бъдеш съден". Пред "за да" се поставя запетая. И на други места допускате ужасни грешки.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, а нам ни харесва да пишем "неграмотно", това ни прави още по-оригинални и смели! :-) Освен това си постигаме целта да вбесяваме ограничени даскалици кат Вас самата, които не умеят да пишат, ала иначе са много придирчиви към това как пишат тия, които умеят да пишат...

Апропо, вие самата в тия три изречения сте допуснала пет грешки! :-) Не е вярно, че пред "за да" се било поставяла запетая. Може и да не се постави ако авторът пожелае.

Другарко, няма такова нещо като "бивш" учител. Който е бил учител остава такъв завинаги. А такива като Вас, които са така далеч от идеята и мисията на учителя, никога не са били учители - дори и на са се водили на учителски щат или да са получавали учителска заплата... поняли меня или не зацепвате що думам?!

Анонимен каза...

Не се гневете толкова. Трябва да Ми благодарите, че ви показвам истината.
Поздрави.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Вие пишете "Ми" с голяма буква, да не би да се възприемате за... божество? :-) Вие сте носителка на истината, тъй ли? :-)

Апропо, не се гневя изобщо, забавлявам се с Вас, другарко. Смешна сте ми. И това ли не сфащате?