сряда, 10 май 2017 г.

Само отчайващо глупавите хора се обиждат и злобеят когато някой им помага, когато им прави добро, когато им казва душеспасителната животворна истина


Ето продължението на така многозначителната, интересна и безкрайно поучителна полемика, чието начало представих в публикацията със заглавие Ученикът, играещ ролята на "демократичен директор за един ден", за разлика от обожаваната от него титулярна директорка на ПГЕЕ влезе в полемика с мен!; ето най-напред писмото-отговор на "ученика-директор-за-един-ден", а пък под него можете да прочетете аз какво му отвърнах:

Днес май ми е ден - станах известен и във "философските среди"....

Започвам да тълкувам писмото още в самото начало - как може веднага да захващате темата с наученото в час - та ние точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми. Вие започнахте с определянето на моята личност още в диалога, опс монолога, който беше основоположник на тази ситуация, така че не смятам че това въобще може да го използвате в писанията си, а и явно слабостта е при Вас, защото по спомен - "страхливец" не излезе от моята уста!

Второ, откъде Ви хрумна идеята да дойдете в училище с едничката идея за провокация и конфликт, да искате от мен да Ви върна на работа, макар да е безмислено и напълно невъзможно, все пак решихте да се направите на интересен, а защо ли?! Защото май все още не осъзнавате реалната ситуация, а тя е че не сте желан и то за жалост от вашите ученици, ученици за които твърдите, че им преподавате по един "нов и невероятен" метод непознат досега за човечеството.

Много добре знаете, но явно това и целите, че не съм аз човека, който ще взима отношение по взетите решения от г-жа Анастасова, а и не си мислете че ще подхвана тази тема, така че няма смисъл да дълбаем в тази посока!

Като за финал искам отново да благодаря за квалификациите, явно наистина артистизмът ми е добро качество, знае ли човек къде ще му се развият талантите. И отново заставам зад думите си - "Не никога не бих Ви върнал на работа" дори и да зависеше от мен...

П.С - Това е последното писмо от дискусията ни, защото смятам че не е нужно едно и също нещо да се дъвчи 1000 пъти и всеки път с различна версия...

С пожелания,

Един вече бивш Директор за ден Kristiyan Angelov

А ето и моите последователни отговори на горното знаменито творение на тъй трогателно опитващия се да мисли "ученик-директор-за-един-ден":

Драги Kristiyan Angelov, и бягството е... спасение: когато липсват аргументи! :-) А последното Ви писмо е шедьовър, който може да се определи с думите "... где го удряш, где се пука..." или "Нерде Ямбол, нерде Стамбул". По тази причина утре ще Ви отговоря все пак, щото много си падам по анализи на писмата на твърде объркани - и затова сами признаващи поражението си! - хора, имащи все пак известни претенции. Полемиката ни е вече публична, Вие я започнахте, е, влязохте "в небрано лозе", но имате известен дълг към читателите. Стига да не искате още повече да се изложите и опозорите, но това вече си е Ваш избор.

За това, че сте възприел така моите часове проблемът е, че съзнанието Ви е моделирано от догмите на убийствената система, на които е такава гореща фенка нашата световно-известна вече директорка. Но за това - утре. Едва сега започва полемиката ни. Бягайте колкото си искате от полесражението, но ще Ви се наложи многократно да се връщате... :-) Най-умна е г-жа Анастасова, която мълчи като египетски сфинкс :-) а Вие веднъж проговорихте и... стана тя каквато стана! :-)

Бягството, отклоняването от публичен дебат в Древна Гърция се е смятало не само за позор, а и за... криминално престъпление. Толкова засега.

Приятни сънища! Утре ще Ви отговоря още, това е само началото на писмото ми - и на полемиката ни...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

И ето сега основното ми писмо, същинският ми отговор:

Здравейте, драги г-н Ангелов,

Не знам дали някой Ви е казвал (тия неща се учат по литература), че писменото слово е нещо коварно: написаното не може да се изтрие (макар че днес пишем с компютри и триенето не е проблем, нали така?); но ето, Вие без много-много да се затруднявате с мислене ми изпратихте лекомислено написано писмо, с което показвате единствено това, че съвсем не сте разбрал за какво изобщо разговаряме. Да, губи Ви се същината на спора и разговора. Пишете писмото по модела "Едно си баба знае, едно си баба знае!", а сте уж млад човек. Е, налага ми се да Ви помогна. Твърде много сте се объркал нещо. Съветвам Ви за тази цел отново да прочетете предишното ми писмо, където Ви обясних как стоят нещата. Това, че Вашето съзнание, очевидно, пребивава в един друг фантастичен свят, нямащ нищо общо с реалния, не може да Ви послужи за оправдание или за извинение. Вие обаче, за разлика от г-жа титулярната директорка на ПГЕЕ, сте все пак млад човек и има надежда да надмогнете увлеченията си по лъжата, по глупостта, по безпринципните увъртания и пр., освен ако не сте се насочил към задължително израстване на всяка цена (Фауст и Мефистофел).

Та значи аз Ви дадох великолепен шанс да помогнете на обожаваната от Вас титулярна директорка, Вие, без изобщо да мислите, го проиграхте - и й направихте по този начин изключително лоша услуга. Знам, че е горчива и неприятна тази констатация за Вас, но такава е, позволете да подхвърля, истината по въпроса. Никакви увъртания не могат да Ви помогнат. Разсъждавайте малко все пак: директорката можеше, чрез Вас, да реши толкова неприятния за нея самата проблем около моето уволнение-опраскване по изцяло смехотворни, иначе казано, по глупави мотиви. Съзнавайки колко са глупави мотивите й за моето уволнение, т.е. колко голяма грешка тя е допуснала, Вие се мъчите да й помогнете по не по-малко глупав начин: да защищавате незащитимото, т.е. глупавото й решение. Разумният човек, като осъзнае, че нещо е глупост, се отказва от него - и така освобождава душата си за истината. Така се спасява от робуването на лъжата. А на лъжата краката са къси. Сега да разгледаме Вашия тъй нескопосан опит за адвокатстване в полза на директорката. Нали си спомняте, че в нашия разговор вчера в училището аз Ви запитах в един момент: Вие за адвокат на г-жа Анастасова ли се изживявате? С тази забележка доста Ви обърках, нали си спомняте този момент? Е, сега сте се объркал още повече. Казах, писаното слово е коварно нещо.

Ето, сега ще ви дам пример как спорят разумните, смислените хора. Те не се излагат като Вас, а правят нещо смислено, полезно, нещо умно. Давам Ви шанс да научите нещо полезно. Което до този момент, по изцяло своя вина, не сте научил. Да, когато някой не е научил нещо, вината е изцяло негова. Който не признава своята вина за това, че по глупав начин си е проиграл шансовете да научи нещо, такъв само демонстрира, че изобщо не е наясно с това що е учене, що е познание, що е философия, как истински се "преподава" и т.н.

Да разгледаме Вашето крайно показателно в тази посока твърдение: "... как може веднага да захващате темата с наученото в час - та ние точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми".

Да, в моите часове наистина "... не се преподаваше по утвърдените норми"! Но откъде Ви дойде наум тази любима мантра на директорката Анастасова, която без капчица неудобство продължава да демонстрира, че изобщо не е в час със съвременните разбирания за прословутото "преподаване"?! Хей, драги ми Ангелов, да не Ви е помагала лично г-жа Анастасова в писането на туй толкова шантаво писмо до мен?! По причина на така типичния начин за възможно най-ефективно директорско излагане, който долавям в това любимо административно клише, се питам за това. Пък и да Ви е помагала в писането на това писмо де, важното е, че в него отсъства и повей на мисъл, а има само коварна догма, която показва нивото на недопустимото изоставане на оня, който си позволява да храни душата си с такива остарели и негодни за нищо догми. Между другото не Ви ли хрумва мисълта, че като си въобразявате, че ме корите за нещо, Вие фактически или в действителност ме хвалите, ми отправяте комплименти?! И признавате сам превъзходството ми? Ето, сега ще Ви обясня какво имам предвид. Казах, мисленето е велико, но коварно нещо: горко на незатрудняващите се с туй така непривично за тях занимание! Сега четете внимателно, белким вденете този път за какво става дума.

Вие сте ученик, нямате кой знае колко голяма вина за заблудите си, но за г-жа Анастасова, която по дефиниция би следвало да е експерт по учене и образование, е непростимо да живее с напълно неверни представи за ученето, обучението, образованието, училището. Вие просто сте жертва на една напълно сгрешена образователна система, на която обожаваната от Вас директорка служи без да си дава труда да се замисли как всъщност и наистина стоят нещата в тази област. Както и да е, опитайте се да вникнете за какво става дума този път. (Аз, прочее, съм подарил на библиотеката на училището куп мои книги за образованието, можете да се зачетете в тях когато имате време, та да научите всичко сам, това е верният път в ученето, а не да чакате някой да Ви каже наготово "цялата истина" без да Ви се налага да се потрудите за нейното постигане: истината, ако не се роди във Вашето собствено съзнание, ако трябва да бъде "пришивана" от други в него, навеки ще си остане съвсем чужда за Вас!)


Аз наистина изобщо не преподавам по утвърдените норми, щото тия норми са твърде глупави, а аз не ща да бъда глупак, сфащате ли сега за какво става дума? Под нивото ми е да правя това, което искат от мен глупавите утвърдени "норми за преподаване". Щото този, който е правил тия "утвърдени норми", хал-хабер си няма от това как истински се "преподава", нещо повече, в съвременните разбирания самата технология на "преподаването" (коренът тук е "даване"!) отдавна е изхвърлена от употреба (само у нас, в България, тя е господстваща, затова и образованието ни е на този хал, пък учениците масово, и то с пълно основание, са бойкотирали този толкова тъп начин да бъдат обиждани и подценявани!). Още от древността мислещите хора са разбирали, че знанията, истините, мислите следва да се родят в съзнанието на учещия, на опитващия се да познае, на занимаващия се с познание и учене, а не да му се дават наготово, даването (и "пришиването" в съзнанията!) на готови знания е пълна идиотщина - нищо че тия "утвърдени норми на преподаване" са утвърдени от властващите министерски шамани, които, повтарям, хал-хабер си нямат от истинското естество на познанието, ученето, обучението, науката, философията и пр.

Е, като в моите часове не съм ви занимавал с такива идиотщини, като не е имало "преподаване по утвърдените норми", сфащате ли сега какво всъщност е имало?! Давате ли си сметка сега какъв голям комплимент ми отправяте като ми пишете тъй чистосърдечно за този "... световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми". Вижте сега, аз, за разлика от г-жа Анастасова, съвсем не обичам комплиментите, не е хубаво чак толкова да ме хвалите, аз съм скромен човек, пък е и грозно да бъде хвален така един учител: ще си помисля, че още сега предвидливо ми давате заявка с това хвалене, че като се върна скоро в училището и поема пак часовете Ви по философия, поласкан от хвалбите Ви, ще Ви пиша... по-висока оценка?! :-)

Второ и спирам, щото ще стане дълго и можете да припаднете от четене, а четенето изисква и мисловно усилие, требе човек да сфаща смисъла на прочетеното, требе като чете да мисли, а за некои хора това е съвсем непосилно. Нема да се уморите чак толкова като дочетете този текст, пък и да се уморите, ползата Ви ще бъде голяма. Примерно, ще внимавате когато пишете писма: запомнете от мен, когато се пише, трябва да се мисли, като пише (или говори) без да мисли, всеки човек страшно много се излага! Виждате ли какви полезни неща човек може да научи от мен: та аз съм нещо като непресъхващ извор на... полезни знания, на мъдрост, на духовитост, на какво ли не още, стига, че е срамота човек да се хвали чак толкова! (Но като пише иронично, човек има право да се хвали колкото си иска, нали така? На нас, умните и духовити хора, ни е разрешено всичко! На нас, свободните хора, на нас, личностите, ни е разрешено всичко! Без свобода няма мислене, ето Вие без капка неудобство и по превъзходен начин демонстрирахте до какви плачевни и жалки резултати се стига когато умът на един човек е окован в разни тъпи догми!)

Та ето го второто, с което обещах да свърша - за да не рухнете от мисловна умора, от усилна и непосилна умствена работа и пр. Значи става дума за това НИЕ, което стои в така идиотското, както се убедихте сам, изказване "... как може веднага да захващате темата с наученото в час - та точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми". Да, които сте тия НИЕ? Дето не сте ме били искали, и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Да, които сте тия НИЕ, г-н Ангелов?

Нима имате предвид тримата подлизурковци на директорката от Вашия клас, които направихте отчаяни опити да защитите и то по крайно нескопосан и тъп начин директорската теза, че учителят Ви по философия "не може да преподава", че е "негоден да преподава правилно", че "не става за учител", че "няма нужните и утвърдени от министерските нормативи качества на типовия учител" и пр. (и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири)? Да, във вашия клас, г-н Ангелов, само двама-трима бяхте подлизурковците, дето дръзнаха да направят тази недостойна за ученици нескопосана услуга на самозабравилата се, на незнаещата на кой свят живее, на позволяващата си такива беззакония спрямо учителя по философия директорка! В 11 Ж пък бяха петима подлизурковците на директорката, които шест месеца полагаха, под нейното "мъдро насърчение", невероятни усилия да провалят часовете по философия; вие обаче, от вашия клас, бяхте активирани за такава злотворна дейност едва напоследък, три седмици пред уволнението ми - понеже аз месеци наред непрекъснато "дърпах дявола за опашката" като пишех в блога си, че от 15-те класа, на които водя часовете по философия, само в един (!) директорката е успяла изкуствено (т.е. с организационно усилие) да създаде ситуация, потвърждаваща нейната екстравагантна и така глупава теза, че Ангел Грънчаров "не става за учител".

Да, драги ми г-н Ангелов, горчивата истина е тази, че огромната част от учениците в ПГЕЕ (което им прави чест!) не се поддадоха на толкова тежката, направо катастрофална психологическа и нравствена ситуация в нашето училище и с тях моите часове бяха чудесни, безкрайно интересни, полезни, истински ефективни! Голяма работа, че трима дежурни подлизурковци на администрацията от Вашия клас и пет такива от 11 Ж (при това двама от тях откакто протестирам осъзнаха грешката си и се покаяха пред мен за грозното си поведение в часовете по философия, т.е. имаха доблестта да си върнат честта, да се спасят от безчестието!). Да, тази е истината. Знам, че истината е крайно неприятна най-вече за тъй обожаваната от Вас директорка, но аз каквото можах да направя да й помогна, го направих вече. Сега е време тя самата да узрее за неизбежното разумно решение: да се покае за стореното - ако иска да си спаси душата от позора!

Няма смисъл да коментирам останалите нелепици, съдържащи се във Вашето съвсем несмислено одиозно писмо. Да, трябва да се мисли когато се говори и пише, г-н Ангелов! Виждате ли какви безценни неща научават тия, които имат щастието да общуват с мен?!

Това е засега от мен. Ще очаквам Вашия отговор. Налага се много неща да кажете в контекста на това писмо. Нещата са съвсем принципни. Касаят същината на образованието, обучението, познанието. Налага се коренна промяна в тази област. И в представите ни, и в съзнанията ни, но и в поведението ни най-вече. Тази промяна в много страни тече и то отдавна. Ние, българите, както винаги се инатим да приемем предизвикателствата на времето - и заради неразумността си плащаме прекалено тежка и висока цена! Аз се боря както виждате за истинска промяна в българското образование, боря се не на думи, а истински, на дело. Аз всъщност промяната за мен отдавна съм я направил. Работата е това, което аз съм правил и то от години, и то на дело, да бъде възприето подобаващо и разумно. Наближил е този момент, знам добре това. И в нашето училище, и в страната като цяло промяната ще дойде скоро. Съвсем скоро.

Ако малодушно избягате от полето на полемиката ни, ще потвърдите изцяло моята теза. Тази наша полемика е полезна най-вече на Вас. (И на стотиците ученици от нашето училище, които четат блога ми.) Казахме обаче, че човек трябва да мисли когато говори и пише нещо, нали така? Вярвам, че от Вашето добро желание зависи това да се случи и при Вас! Желая Ви го да се случи колкото се може по-скоро! Ако искате, ако го пожелаете истински, този дълбок вътрешен и душевен поврат към доброто и истината при Вас ще се случи много скоро! Няма по-глупав избор от този да служиш на лъжата, на злото, на глупостта, на идиотските тарикатлъци, да се подмазваш на властващите, да се опозоряваш по този начин, да ставаш за смях, за резил, за посмешище, за резилище и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири!

Глупавите хора се обиждат когато някой им помага за нещо. Вие не сте глупак. Вие сте млад човек, който си е позволил да направи някои безчестни позорящи го неща. (Освен ако не сте подчинили ума си не на истината и справедливостта, а на някакви други цели!) Това обаче все пак не е кой знае колко умно, нали така?

Успехи Ви желая! Време Ви е, като капак на всичко, да почнете да се държите като що-годе стойностен мъж - детството, в което Ви прощаваха всичко, си заминава: време е да почнете да ставате мъж! А да си мъж означава (вероятно ще се изненадате за това, но проблемът си е Ваш, можехте да го научите в часовете по философия, ала си проспахте възможностите!) най-вече да се бориш за тържеството на истината, на доброто и на справедливостта! За това нещо сме родени ний, мъжете. А не за онова, за което си мислят глупаците! :-)

Апропо, глупакът не може да е мъж, глупостта не е мъжка "добродетел"... просто Ви "преподавам" в момента некои мисли на Сократ, когото част (именно неблестящите с ум негови ученици!) дадоха под съд и дори успяха да осъдят на смърт! Да, такива работи стават, такива неща се случват на философите, на учителите, дето са били също така и достойни мъже, иначе казано, борци за истината, доброто и справедливостта!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

Капчица внимание от някой и му налапвате ръката!

Момчето си ви го каза ясно, не ставате за преподавател и точка. Не се пенете, не развивайте теории, не показвайте психозите си, смешен сте!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, надо читать и думать, другарко, контролирайте се, другарко, излагате се, другарко, владейте се чуть-чуть, другарко, побесняла сте, другарко, владейте се поне малко, другарко, станахте за посмешище даже за уличните котки! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, по сталински и комунистически рассуждать вече не годится, живьом в другие, в новые времена, панимаете хоть это, дарагая другарко и таваришч?! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Аман от комунизъм бе, другарко?! Засрамете се поне малко с тоя ваш комунизъм бе, другарко?! :-)

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, аз Ви го казах на протеста, но сега пак ще Ви го повторя. И за Вашето, и за моето уволнение истинският виновник не е самозабравилата се директорка, а "колективът", който търпи злодеянията и, който мълчи и гледа подобно на безсловесни говеда как директорката се гаври било с мен, било с Вас, било с някой друг, който има дързостта да бъде личност! Да, истинският виновник е бездушието и малодушието на въпросния "колектив"! Защото ако учителската колегия (за учениците да не говорим) си беше на мястото, ако сред тях личностите бяха едно критично мнозинство, тогава тиранични и вилнеещи в беззаконията си директори просто нямаше как да има. Това е за жалост положението. И директорката на тета отдавна да беше си заминала ако учителите в това училище бяха на мястото си.....

Анонимен каза...

По дяволите Лъчо, ти печелиш и второто си трудово дело срещу директорката Анастасова!
Затова и, защото, преди всичко казваш истината, цялата истина и, само истината!
Защото умееш да засегнеш, правилно да изложиш и да отразиш сърцевината на проблема!
А това на правен език означава, да го мотивираш правилно!
Защото си до дъното правилно основателен!
Защото справедливостта е на твоя страна!
И ерго, защото си законосъобразен!
Защото си публикувал писмото на този объркан и сбъркан в ученето си, заблуден от родителите си, от момчешката си незрялост и от "възпитателната система" на директорката Анастасова ученик Кристиян Ангелов!Това, че ти отговори (и то, подходящо стимулиран, провокиран ли, подтикнат ли от теб!) е едничкото достойно за похвала негово действие!За съжаление нищичко от останалото му съдържание!
И, защото си му отговорил убийствено точно, правдиво, истинно, честно, почтено, разумно, логично и човечно!Ясно е , че момчето няма отговор и по-нататъшен смислен и разумен диалог, камо ли дебат по твоите изцяло и смазващо разумни, светло осъзнати, правилни, съвременни, справедливи и основателни доводи!Има, обаче, все още шанса да те помоли за извинение! :-)
Означаващо, че си отговорил по същия начин и на съда!
От което естественото логичното следствие е, че печелиш трудовото си дело!
Ако не пред Първата инстанция с един съдия, при условие, че се поддаде на връзките и на
подкупите от директорката Анастасосова, то пред Втората, където подкупът й следва да се увеличи тройно, а ако успее да купи и неговия тричленен състав, то във Върховния касационен съд, пред който тя, разбира се, че не би имала същите и съвършено ясно ми, че биха били престъпни! нейните "правни" шансове за подкупване!
Не мисля, че който и да е съдията и колкото, и корумпиран, да се полакоми за парите й, или да
се подчини на връзките й на Анастасова, ще посмее и ще се реши да не потвърди
първото решение на колегите си, понеже казусът на уволняването е абсолютно идентичен!
Шансът съдът да издаде две противоположни решения по два еднакви казуса, без екстра
ординарни промени на обстоятелствата във втория казус , примерно, че учителят е полудял,
загубил разсъдък, блъснала го кола и се видиотил... и тем подобни, и ала-бала ,
и тинтири-минтири тъпизми... Такъв шанс дълбоко неуважаема госпожо Анастасова и също
очевидно в случая, е клонящ към кръглата нула!
Още повече и при доказаната, като на длан очевидност, че сте издала заповедта си и чисто формално, и пределно ясно: незаконно, абсолютно недопустимо, отмъстително, жестоко и жалко смехотворно в деня, когато учителят Грънчаров е бил на работа и си е влизал в часовете!
Само на което основание, съдът би следвало да отмени заповедта ви на все още директорстваща,
за пълен, за дълбок срам и позор на работодателя си, чиновничка,
като негодна административно и нямаща правно действие!

2017.05.10г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Пийте си диазепама, мистер Трашов! И стойте по-далеч от клавиатурата.

Анонимен каза...

Грънчаров, поне като пишеш коментари от други профили, смянй стила си - доловим и познаваем от километри.....

Анонимен каза...

"Пийте си диазепама, мистер Трашов! И стойте по-далеч от клавиатурата."

Е, па ти чедо, си умий крачката и си легай да спинкаш! :-)

2017.05.10г. Владимир Петков-Трашов

Ангел Грънчаров каза...

Към анонимните нагли другарки, които са се разпищолили тук и си позволяват да дават непоискани съвети към кого ли не, в това число и към мен, собственика на този блог:

Другарки, да апелирам към вашето възпитание е глупаво, щото вие без капка неудобство демонстрирате, че нямате такова. Разбира се, мога във всеки момент, когато прекалявате с наглостта си, да ви трия коментарите, но ми се налага да ги оставям, та да видят всички колко ви е не само акъла, но и "морала". Вие при това сте "възпитателки" на младежта, вашият "учителски", с извинение, манталитет си личи - по заповедническия тон, вие явно това само знаете, да крещите в безсилна злоба, да се мъчите да се гаврите, да нахалствате, да издавате своите глупави заповеди. Вие сте "възпитателките", които със самоотвержени усилия успяхте да формирате просташката антикултура на съвременния тъп наглец и мерзавец, който като тип е твърде разпространен. Но все пак най-хубавото е че сте толкова тъпи, че не можете да разберете колко много се излагате!

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ