Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

вторник, 23 май 2017 г.

България ще бъде избутана из кюшетата...




(обкръжени от действителност)

Първата приказка, първото послание на новия ни президент беше за достойнството. Щял бил да върне достойнството на българите и на България. (Без да уточни къде и как точно България и българите са изгубили достойнството си.) Тези свои приказки за достойнството новият ни президент ги изприказва по един достоен начин. Или по-скоро по начина, по който са си представят изразяването на достойнство читалищните дейци от края на 19 век, някои български президенти от първата четвърт на 21 век и водещите на севернокорейската телевизия. Изпъчени напред гърди, леко изпружена назад глава, задрезгавял от съзнанието за високата отговорност глас, телодвижения като след поглъщане на бастун, задушевност като при селска вечеринка и поглед вперен в ония безутешни далнини, където се е изгубило и скита немило-недраго клетото българско достойнство.

И всъщност да, българското достойнство наистина беше смачкано. България наистина беше унизена. Ама не някога в прежни времена и някъде си там, в безутешни едни далнини, а миналия месец. Когато председателят на Европейската Комисия Жан Клод Юнкер заяви, че Румъния трябва да влезе в Шенген. Без да спомене България.

Клод Юнкер не ги говори тия неща за да се намира на приказки (както политиците, които говорят за загубеното българско достойнство). И не е нужно да си кой знае колко изпедепцан в политиката разбирач, за да се досетиш. Това е подготовка за Европа на различните скорости и различните области. Румъния ще бъде поканена вътре, в средището, България ще бъде избутана из кюшетата. Румъния тръгва на първа - втора скорост и ще върви напред, България тръгва на задна и ще върви съответно. Обидно, много обидно. И не е само обидата. Намаляват, изчезват, губят се възможностите страната ни да влезе на само в Шенген и в Еврозоната. Губят се възможностите да влезе в общ европейски енергиен съюз, което означава милиарди левове печалба от по-ниски цени на нефта и газа, губи се вероятността да влезе в европейски банков съюз, което означава сигурност на вложенията и застраховка срещу нова КТБ, губи се вероятността за общ прокурорски надзор, което означава решителна разправа с корупцията. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

5 коментара:

Анонимен каза...

Но защо – нали комунизмът в България рухна и на власт дойдоха нови хора с нови идеали и ценности, страната е член на ЕС и НАТО? Проблеми винаги и навсякъде ще има, но България би трябвало по принцип да е решила основните въпроси и сега само леко да донамества и донастройва това или онова. От статията на Иво Беров обаче разбираме, че това съвсем не е така. Само че Иво прави само констатации. Работа на философите и анализаторите обаче е най-вече ДА ОБЯСНЯВАТ И РАЗБИРАТ в случая процесите след 1989, а в това отношение аз не съм прочел почти нищо смислено в нито една медия не само в България, а и по света.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, па като не си прочел земи напиши сам нещо бе? :-) От гонене на студентки-отличнички очевидно немаш време не само за писане, но и за мислене...

Анонимен каза...

Добре, макар и в поста си да се шегувате, ето едно телеграмно анализче без претенции за изчерпателност. Не стоя догматично на тези позиции, ако някой има по-добри идеи какво да се прави, да заповяда с алтернативни мнения. Да видим дали има план и стратегия или всички предпочитат само да мърморят и недоволстват, без да посочват решение. Надеждата е да се получи смислена дискусия за благото на България. И така:

Свобода или смърт: ДСБ в българската политика

Както знаем днес, уж „антикомунистическата“ опозиция в комунистическите страни е била целенасочено създадена и/или инфилтрирана от комунистическите тайни служби, даже има твърдение, че тогавашният председател на КГБ Шелепин още през 1959 (!) в секретен доклад е призовал за създаване на фалшива опозиция в Съветския съюз и страните от Източния блок като подготовка за планирана бъдеща либерализация на режима!

Очевидно това се отнася и за СДС в България. Затова не е учудващо, че след 1989 СДС не само не направи почти нищо за реална декомунизация на страната, а дори може да се каже, че (пост)комунистите дължат до голяма степен оцеляването си в новите условия именно на услугите и скритата помощ, оказани им от СДС! Факт е обаче, че въпреки всичко правителството на Костов свърши и много полезни неща за страната и ако му беше позволено да продължи, реформите в един момент можеха да доведат до истинска свобода и демокрация в България. Само че през 2001 КГБ намери човек – Симеон – и ресурс, за да предотврати подобно развитие. Впоследствие Костов и последователите му бяха успешно изолирани и в крайна сметка елиминирани от СДС.

При създаването на ДСБ през 2004 на базата на математическо-статистически модели бяха идентифицирани около 150-200 000 потенциални избиратели на ДСБ и на парламентарните избори през 2005 партията действително получи около 235 000 гласа и 6,44%, така че тези оценки се оказаха доста близко до реалния резултат. Същевременно обаче беше априори ясно, че това е само една основа, която трябва да бъда надграждана и разширявана, ако ДСБ иска да изпълни своята крайна цел: да стане НОВАТА ГОЛЯМА ДЯСНА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ. Тази цел към онзи момент не изглеждаше толкова нереалистична и утопична, понеже креатурата на КГБ т. нар. „НДСВ“ вече необратимо се плъзгаше по нанадолнището, СДС също се бореше за оцеляване, а ГЕРБ още не беше създаден. Създаването на ГЕРБ обаче, подплатено с много пари и цялата медийна мощ на посткомунистическата олигархия, сложи кръст на тези планове и надежди.

Оттук нататък пред ДСБ имаше два пътя: ПЪТЯТ НА КОМПРОМИСА и ПРАВОЛИНЕЙНИЯТ ПЪТ НА ПРИНЦИПНОСТТА. Политиката, разбира се, е изкуството на възможното, и при цялата принципност компромиси може и често трябва да се правят. Но те не бива да са самоцелни и имат своите граници. Трябва рязко да разграничаваме компромисите в демократичната и посткомунистическата система. Компромис в демократичната система означава компромис между ДЕМОКРАТИЧНИ партии, но компромис в посткомунистическата система от страна автентични демократи е нещо съвсем различно и означава компромис с ПОСТКОМУНИСТИЧЕСКАТА ОЛИГАРХИЯ И МАФИЯ.
Въпреки всичко ако например ДСБ има шанса да е водеща партия в правителствена коалиция, макар и с не дотам демократични партии, е допустимо все пак да направи някакви компромиси в името на тази цел. Съвсем друг въпрос е обаче дали са допустими компромиси в името на това да се влезе в парламента с пет депутата и да се стои там в опозиция или пък да се участва в правителството с един министър. Точно с тази идея обаче бяха създадени първо Синята коалиция, в която ДСБ участваше заедно с партията - СДС - от която в крайна сметка се беше един вид откъснала и разграничила! - и по-късно уж „Реформаторския“ блок, в който реформаторско беше май само името.

Анонимен каза...

продължение

Това впрочем е и част от една порочна практика, която е присъща на българската политика от самото начало на демократичните промени: създаването на всевъзможни, при това най-често не особено принципни ПРЕДизборни коалиции. Такива коалиции, разбира се, са възможни, но нормалната практика трябва да е повече в посока СЛЕДизборни коалиции на етап формиране на правителство. Ако една партия не е в състояние да преодолее самостоятелно бариерата за влизане в парламента, няма особен смисъл да се коалира със себеподобни слаби формации, само и само да попадне в НС. Поучителен пример в това отношение е Германия, където малките партии FDP, Grüne, Die Linke, сега и AfD често остават под прага от (в Германия) 5%, но никому и през ум не му минава да прави предизборни коалиции с други малки партии или пък да се прикрепи предизборно към някоя голяма партия-ракета-носител, само и само да влезе в Бундестага или Ландтаговете.

Трябва също да се има предвид, че слабите резултати на ДСБ не са следствие на някакви особени тежки и съдбоносни „грешки“ на партийното ръководство - и че ДСБ с други лидери би имала съвсем друга съдба. Проблемът на ДСБ се състои в това, че тя е единствената партия в България, СЪЗДАДЕНА БЕЗ РЕШАВАЩАТА НАМЕСА И ВЛИЯНИЕ НА КГБ и затова е обект на яростни и непрекъснати атаки от страна на посткомунистическата олигархия, поради което нейните резултати и при оптимални действия от страна на ръководството не биха могли да са много по-различни. От друга страна поради причини, на които тук няма да се спирам, тя не се радва и на особена почит и подкрепа от страна на повечето наши приятели в старите демокрации, така че е ощетена и от тази гледна точка.

Анонимен каза...

край

След оставката на Радан Кънев сега се говори, че начело на ДСБ трябвало да застане „по-диалогичен“ и „по-склонен на компромиси“ лидер. Преведено, това явно означава, че трябва да бъде избран председател, който да е готов да включи ДСБ в поредната предизборна коалиция с мафията, най-вече с остатъчния Реформаторски блок, който при следващите избори да влезе с десетина депутата в НС, от които двама-трима от ДСБ, след което или да стои в опозиция, или евентуално да формира правителство заедно с ГЕРБ, в което ДСБ да участва евентуално с един министър. Ако борбата е за това, ДСБ има всички шансове да постигне тази цел.

Алтернативата обаче е следната: ДСБ да обяви, че е алтернатива на всички други партии в България, независимо от това с какви - леви, десни и т.н. - етикетчета се кичат, че няма да влиза по никакъв начин в предизборни коалиции с тях и че е готова да управлява България самостоятелно или в най-добрия случай в коалиция с други партии, но последното само при условие, че е най-голяма партия и близо до абсолютното мнозинство. Подобна позиция, разбира се, в български условия обрича ДСБ не само на опозиционност, но вероятно и на оставане извън НС, но това е цената, която трябва да се плати за принципността. Ако нямаш шанс да влияеш решаващо на правителството в България, а засега това изглежда именно така, не е чак толкова важно дали си в НС, или извън него. В такъв случай е по-добре да стоиш на принципни позиции и да не правиш компромиси. Нека посткомунистическата мафия и олигархия знае, че в България има последователни политици и избиратели, няма значение колко са на брой. Дори да ИМА ЕДИН ТАКЪВ ЧОВЕК, това е достатъчно. Трябва да се знае, че има алтернатива на системата, била тази алтернатива и привидно слаба и незначителна. ДСБ може би никога няма да спечели избори в реалния свят, но в един по-висш, МЕТАФИЗИЧЕН смисъл тя вече е победител, защото истината, правдата, светлината и свободата са на нейна страна. Също както в реалния свят комунистите са репресирали милиони хора, но именно жертвите на комунизма са победители на своите палачи в един по-висок, МЕТАФИЗИЧЕН план. Аналогично и ръководителите на Априлското въстание не са били толкова наивни да си правят илюзии, че могат да победят военно Османската империя. Но тяхната цел е била друга:

«Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.» (Тодор Каблешков)

Разбира се, в реалния свят нам е потребна реална победа, но поне засега такава не се очертава на хоризонта, така че за съжаление не можем да завършим този кратък анализ на оптимистична нотка.