Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 26 май 2017 г.

Няколко снимки от вчера, придружени с разказа за един направо фантастичен, изцяло неправдоподобен сън!


Вчера със съпругата си седнахме в едно заведение в центъра на Пловдив. Минути след като сме седнали, оказа се, в същото заведение идват да седнат и... г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ в Пловдив, ведно със своите приятелки инж. Снежана Тодорова, учителка от същото това училище, нейна най-близка приближена, с г-жа инж. Лили Попова, вече пенсионерка, най-приближената и дори най-сърдечната приятелка на директорката, както и г-жа инж. Камелия Стоянова, заместник-директорка-и-синдикална-лидерка (на "Подкрепа"), тя обаче дойде малко по-късно и се присъедини към дружната, но кой знае защо така угрижена (по лицата им си личеше това!) компания. Те значи са седнали в заведението (в частта му, която е на самата улица, т.е. отвън) без да забележат, че в туй същото заведение вече седи "народният враг Грънчаров", да, оня същия, който понеже много пише в проклетия си блог за епичните истории в ПГЕЕ, се наложи да бъде опраскан (уволнен) от войнствената директорка и то не веднъж, а цели два пъти за по-малко от три годинки! Пиша за туй нещо, за тази толкова неочаквана среща не защото си падам по клюките, а по принципна причина, след малко ще разберете каква. Но първом да кажа какво се случи в заведението, интересно е.

По едно време забелязвам, че покрай нас минава г-жа Снежана Тодорова, която е с някакво малко дете, детето бяга, тя върви след него, очевидно се грижи за него (аз още не бях видял и осъзнал, че в заведението вече се е настанила самата височайша властваща особа в ПГЕЕ); казах на съпругата си, че ето тази там дама е учителка от ТЕТ-ЛЕНИН (това пък е другото, значително по-популярно сред гражданството наименование на въпросното училище, в което съм работил много години). Аз в това време си четях ръкописа на своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, имам обичай в заведение все нещичко да чета, сега поправям грешките в този ръкопис, а пък съпругата ми си четеше вестник. По едно време вдигам очи от книгата и срещу себе си забелязвам, на два метра, че стои самата директорка на ПГЕЕ, която беше станала да каже нещо на занимаваща се с детето своя приятелка (Снежана Тодорова) и именно в този момент беше забелязала, че в същото заведение седи "народният враг Грънчаров"; открих, че заради това свое откритие лицето й се беше зачервило от гняв! След малко директорката отиде да си седне на мястото, намиращо се през три маси от нашата маса; за зла участ лицето й беше тъкмо срещу мен (и срещу съпругата ми). Разбира се, понеже съм психолог, ми се наложи набързо да се басирам със съпругата си, че компанията на ей-онази там маса съвсем скоро ще си тръгне, съпругата ми се хвана, и, разбира се, загуби баса: след минути въпросните дами изчезнаха "яко дим", така бързо, че даже не успяхме да забележим кога са си тръгнали, т.е. пропуснахме толкова спешното им паническо ставане!


Аз обаче, понеже съм философ, развих на моята очарователна съпруга теорията, че ето, тъй великият Бог очевидно си устрои чудесен експеримент с... г-жа директорката, забелязал съм, че и Бог като мен много си пада по експериментирането, по устройването на какви ли не тестове с человеците. Да, представете си: аз вече два месеца провеждам своя граждански протест пред входа на училището, цели два месеца директорката успява да се крие, престана да минава през тази врата, само и само за да не ме срещне, само и само да не й се наложи да застане лице в лице със своя "смъртен враг" (и уличните котки вече знаят, че тя ме опраска или уволни по една-единствена причина: за да й се налага да ме гледа в училище, щот просто тя не може да ме гледа, да, нейните управленски решения се ръководят от чисто субективните й капризи, и това нещо котките превъзходно го знаят!). Та значи цели два месеца тя успя все пак най-ефективно да се крие (следите ли ми мисълта?) от мен и от моя граждански протест, да, ама ето, премъдрият Бог вчера й подготви толкова неприятната изненада: след безсънната нощ на абитуриентския бал (предполагам), на 25 май, съдбата й устрои този именно номер, да се засече "съвсем случайно" с въпросния свой "смъртен враг" в едно заведение в центъра на Пловдив (!!!), представяте ли си какъв страшен душевен потрес вчера е требвало да изживее въпросната администраторка?! Тъй великодушният Бог обаче й даде с тази "случайна среща" един чудесен шанс вчера, но тя, естествено, не се възползва от него, което означава, че поради емоциите си продължава да затъва в грешките си. Какъв шанс й даде вчера таз среща ли? Не се сещате ли? О`кей, ще ви кажа - щом сте толкова недосетливи!

Питам ви, за да си отговорите все пак сами, не ща да ви подценявам, вие сте интелигентни хора. Каква е естествената, нормалната човешка реакция в толкова хубавата вчерашна ситуация в заведението, което народът още нарича "Руската книжарница", щот точно там навремето се продаваха руски книги, а сега е кафене в самото начало на "Главната" улица на Пловдив?! Да, каква е най-естествената и човешка реакция според вас в такава една ситуация, която животът (да не намесваме Бог, нито съдбата!) й предостави така великодушно?! Ами и на... уличните котки е известно, че в такава една превъзходна ситуация най-естествената реакция би била тази (хайде, ще се опитам да ви представя въпросната ситуация под формата на диалог, самата директорка много си пада по диалозите, тя даже самите "констативни протоколи", основната форма компромати, с които подготви уволнението ми, ги пишеше под формата на лирично-платонични и художествено издържани диалози!); значи най-естественото поведение в тази ситуация би било следното:


Да пофантазираме малко, а? О`кей, какво ни пречи да пофантазираме малко, ведь ний тоже уважаваме литературата!

Става, представяте ли си, директорката от стола си след като ме е забелязала и идва до нашата маса; казва:

- О, колега Грънчаров, здрасти, каква случайна среща?! Да се засечем в туй кафене съвсем случайно след като два месеца така усърдно се крих от теб - за да не те срещна на твоя граждански протест! Та може ли за малко да седна на вашата маса, стига госпожа съпругата ти да не възразява?! За да си поговорим малко... има какво да си кажем, ведь два месеца не сме имали сгоден случай да разговаряме...

- Здравейте, госпожо директор, каква изненадваща среща, какъв сюрприз ни поднася тоз стар присмехулник или майтапчия - животът! Разбира се, седнете, ето, моята съпруга така отдавна копней да се запознае с Ваша милост! - Двете дами, съпругата ми и директорката се запознават, подават си ръка, казват си това-онова, което е обичайно за такъв случай, нема тук да предавам тази част от разговора щот не е толкоз съществена. Като си поприказваха малко, моя милост ги прекъсва и казва ето що:

- Вий ме шашнахте с таз постъпка обаче, да дойдете на нашата маса, бравос! Неочакван жест! А честит 24 май, не сме си честитили празника, честито, честито! Нищо че е "на патерица", ама ето, поне имаме случай да си честитим празника.

- Честито, Грънчаров, ето, че животът ни даде възможност да се честитим празника! Как я караш напоследък, след като те опрасках?! Освен че киснеш по три часа пред училището и ми създаваш неудобства да не смея да мина през този вход какво друго правиш?!


- О, работа имам даже и на ушите, не смогвам да я върша! Сама знаеш, пописвам, работя по цял ден, минутка свободно време нямам. Натрупала ми се е крайно много работа, ето, даже и новите броеве на двете списания не смогвам да подготвя за печат, закъснях покрай тия главоболия с новото ми опраскване! Пък и с адвокати се занимавам, подготвях тия дни исковата молба за съда, едва успях оня ден да я внеса, щот краят на двумесечният срок от опраскването ми беше наближил. Но заведох съдебното дяло де, няма проблеми, сколасах да свърша и тази работа, пак ще се съдим. Макар че съдебната сага, да ти кажа правичката, вече не ми е интересна, ний "тоз филм" вече сме го гледали.

- Ще видим, ще видим какво ще стане тоз път. То може съдебно дяло този път да не водим, от нас зависи. Аз доста мислих по проблема, твоят протест, както и да го погледне човек, ме подбуди доста да се позамисля. Много неща разбрах в това усърдно двумесечно мислене...

- Леле, да не поверваш, значи наистина си мислила по казуса?! Бравос, не очаквах такъв успех! Аз точно това целях с протеста си, да те подтикна да се позамислиш повечко, с оглед да ти помогна да разбереш, да осъзнае собствената си грешка. Значи си мислила, похвално е това, изненадан съм?! И какво, ако не е тайна, измисли?

- Ти мен, знам добре това, отдавна ме подценяваш в мисловно отношение, но аз израснах напоследък в тази посока. Мислих доста, много неща разбрах. И осъзнах. Разбрах, примерно, това, което е така близко до ума, но заслепена, не го разбирах: че не е този начинът да решаваме проблемите, с опраскване и прочие, не, прав си, признавам, верният начин е този, който ти така упорито предлагаш вече няколко години: дискусията, дебатът, диалогът е този верен начин! Отказвам се от тезата на др. Сталин "Нема го човека, нема го и проблема!", майната му на др. Сталин, повече нема да съм му последователка! Ще се зафана да се демократизирам, то и г-н Премиеро почна да става демократ, та аз ли ще изостана в туй отношение?! Още повече, че си имам добър учител в туй отношение: ти, Грънчаров!

- Малее, ти ме уби съвсем, госпожо директор! Такъв коренен душевен поврат у теб не съм очаквал! Чакай да си пия валидола че сърцето ми ще се пръсне от изненадата! Не мога да повервам на ушите си! Майчице, такъв поврат, та това е револуция даже! Бравос, бравос, пофално е, вий сте станала нов човек! Боже, май ти помогна на госпожата за това чудо, аз още не мога да повервам, дай да се ощипя, че нищо чудно и да сънувам?!

- Не, не сънуваш, истина е. Станах нов човек. Отказвам се от глупостите, в които вярвах толкова години. По дяволите да идат и комунизма, и авторитаризма, и администрирането, всичко да иде по дяволите, аз вече ставам привърженичка на свободата, на човещината, на истината, която ни прави свободни, да, ставам християнка!!!


- Боже мили, какво чудо!!! Тука, в тази руска книжарница, требва да направим светилище, требва да помолим владиката Николай Московский да направи водосвет, това е същинско чудо, имам чувството, че сте станала... светица, госпожа Стоянова, синдикалната-лидерка-и-заместник-директорка-и-много-набожна-дама знае ли за това велико чудо?!

- Не, не знае, но ще й го кажа след това! Просто Бог ме озари със светлина, с истина тия дни, разбрах всичко, освободих се от веригите на Сатана! Станах свободен човек! Грънчаров, връщай се в училището, поемай си часовете по философия, отменям глупавата си заповед за опраскването ти, мама му стара, стига сме се излагали!!! За смях и на уличните котки станахме с тия опрасквания и с тия съдилища! Край, почваме нов живот! Ставаме нови хора, ставаме човеци!

- Леле, не мога да повервам! Ще припадна от тази страхотна изненада! Това наистина е чудо велико, дай да викаме инженер Стоянова да почне да пее религиозен химн! Това чудо требва да се отпразнува някак! Ами Лили Попова как ще приеме твоя душевен поврат, дали нема да пропадне дългогодишното ви приятелство?!

- Не знам, Лили трудно ще преживей промяната, но тя също може да се преустрои душевно. Тя, между нас казано, е с всяка власт, тъй че и този път ще се преустрои. Ами да се оправя всеки както иска: има вече свобода! Мен и да ме уволнят копоите от МОН, майната му! Като ме уволнят и мен ще почнем заедно с тебе да правим Алтернативно училище на тротоара пред гимназията! Да става каквото ще! Истината ни прави свободни - и баста!

В тоя момент аз припаднах... паднах от стола, ударих си главата в нечии обуща и се... събудих! Понеже съм преуморен съм... задрямал на масата и ми се е присънил тоз чуден сън! Като погледнах към масата на директорката открих, че компанията на онази там маса, която от години управлява ПГЕЕ, вече си е тръгнала!

Такива ми ти работи! Какви чудеса бе, Ангеле, какви "душевни поврати", каква свобода бе, Грънчаров, на тази грешна земя такива чудеса не са възможни! Особено у нас, в Мутроландия, абе стига си се майтапил бе, тук промяна не може да има! Никаква промяна не може да има.

Това е положението. Хубав ден ви желая! И приятен уикенд! Бъдете здрави, поспаланковци неедни: като спите постоянно не сънувате ли бе?! Я вижте какви хубави сънища има, вий от умствена ленивост вече и не сънувате, така ли?! Браво на вас! Да, вас имам предвид, дами и господа съдебни заседатели и заседателки, не некой друг! Вий кой си помислихте че имам предвид?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

12 коментара:

Анонимен каза...

Добър сън! Далеч си от миманското майсторство на г-н Хлопаща дъска, Гъди Гъдев и сие, но опитът си го бива и, като идея, и, като изпълнение...:-) Що не им щракна физиономийките на усойниците... :-) Истината си е истината... и тях щеше да стори... е, поне малкичко от малко по-свободни! Не, че и сънната няма да има... своя тайнствено-дълбинен ефект Чоджум! :-) Твърдо го вярвам!

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Не ги снимах, щот ме фана страх! Можеше да станат да се бият с мен дамите, да не се излагаме там пред хората. Затова не ги снимах. Пък и физиономиите им бяха така отчаяни, че ме досрамя. Мъка, голема мъка има по тоя свят, приятелю, не знам дали си го разбрал... :-(

Анонимен каза...

Хай и да му се не види и мъката , и намярата й... Че я преживнем некак си с тебе, те... тези кокони да му я мислят, ако имат... с какво! :-) Как да си я преживнат! :-) Ний с тебе сме лесни! Свикнале сме й... на Мъката... :-)

Владимир Петков

Ангел Грънчаров каза...

Прав си, така е! Ний сме се наживяли и намъчили донасита, да му мислят тия, които още нищо не са разбрали от живота... :-)

Анонимен каза...

Здравейте! Моя приятелка, която е медицинска сестра в МБАЛ Медлайн ми сподели, че горе-долу по времето на случката, която описвате, там е постъпила в спешното пациентка с "истерична/хистерична криза" - тя не си спомня как точно се е изразил доктора, но след прегледа се пошегувал пред сестрата че на тази учителка, която била и директорка се е отразил странно отминалия празник. Дали е само съвпадение?
Росита Пенева, пенсионирана учителка от Колеж по икономика и администрация – Пловдив - сега вече висше училище, редовна читателка на блога.

Анонимен каза...

Ясно е, че написаното е лъжа. На Ангел само директорки Анастасови му се привиждат. И присънват. Вероятно даже мокри сънища има с директорката. Жена ти знае ли за това, пор такъв?

Ангел Грънчаров каза...

Другарката, която адвокатства неизвестно за какво (и също така се прави на сексуално "прекалено отворена"!), нека все пак да знае, че четирите дами, които са упоменати в текста по-горе, воглаве с директорката на ТЕТ-а, бяха в кафенето "Руска книжарница" вчера, вярвам, че и те самите няма да отрекат този факт, който, между другото, разбира се, е запечатан и на снимка :-)

Анонимен каза...

Наистина само насън стават чудеса тук у нас не се знае кога може да се случат...

Cvetanka Nikolova

Анонимен каза...

Гранчаров има анастасосовистки халюцинации :))))))

Анонимен каза...

Много ми хареса Вашият разказ! Особено положителното Ви философско мислене!

Корнелия Нинова повтаря непрекъснато, че са се променили! Не мога да им повярвам - защото продължават да се гордеят с над 100 годишната си партия! Комунистите, днешни социалисти не са разбрали, че докато не се разкаят и извинят за сторените злини никога няма да се променят........ и няма кой да им прости!

Ануш Тилкиян

Анонимен каза...

Някой нещо повече знае ли за заболяването на Анастасосова? Била постъпила в болница. Дайте повече инфо. Какво казват по този повод "злите езици"?! :)))))) Нещо много се умълчаха.........

Анонимен каза...

Госпожа Анастасова днес не беше на работа, носят се слухове, че е в болнични. Грънчаров, ти разболя нашата любима директорка!!!!!!!! Ще си платиш за всичко!!!!!