четвъртък, 25 май 2017 г.

А ще доживеем ли деня руски дипломати да ни поздравят на български език?!



Полски дипломати в София рецитират стихотворението на Христо Ботев „Хаджи Димитър”.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Чудесно, прекрасно, много хубави и разбираеми са и полските преводи. Аз пък обичам да рецитирам „Пан Тадеуш“ в оригинал. Няма поляк, който да не знае първите стихове наизуст, те са нарицателни. Между другото е интересно, че Мицкевич в началото не се обръща към Полша, а към Литва: „Litwo, Ojczyzno moja! ty jesteś jak zdrowie; Ile cię trzeba cenić, ten tylko się dowie, Kto cię stracił.“, т.е. свободно: „Литво, отечество мое, ти си като здравето – може да те оцени и разбере само, който те е изгубил („затрил“).“, само че по онова време Полша и Литва са били едно – „Жечпосполита“, така че това не е учудващо.

Хора, уважавайте, ценете и познавайте ВСИЧКИ култури и езици по света!