Покана за дискусия: Нима християнинът има право да говори от името на самия Христос - и да постановява какво Христос одобрява и какво би порицал?!

Ето мястото във Фейсбук, където започна тази дискусия; пренасям я и тук, който иска, може да каже какво мисли по повдигнатите вече немаловажни въпроси:

Martin Ralchevski каза: Бог е любов. Безусловна, съвършена, истинска, свята, вечна. Това го знае всеки искрен и вярващ човек. Но Бог е и Личност. Свят Дух, Който изпълва всичко и пребивава навсякъде. Той обича всеки човек, закриля го и общува с него по тайнствен, индивидуален начин. Поради греховете си обаче, често човек не вижда тази закрила, а общуването на Твореца с него смята за недействително. Така се стига до самопревъзнасяне. Човек започва да мисли, че не Бог е сътворил вселената, а че тя е възникнала случайно, вследствие на голям, необясним взрив. Започва да си мисли, че не Бог е сътворил човека, но той се е оформил посредством еволюцията, като е преминал преди това през амеба, риба, земноводно, маймуна и пр. Започва да си мисли, че законите в Свещеното Писание са измислени, а тези в човешкото сърце са сугестия.

Така, постепенно, той губи връзката с Истината, губи връзката си с Твореца. Започва да вярва, че всичко му е позволено. И неусетно се превръща в атеист. В безумен индивид, отричащ съществуването на Бога. В следствие на това пътят надолу е много бърз. "Щом няма Бог всичко ми е позволено", заключава той и започва да Богохулства с мисли, дела и действия. Аборти, извънбрачни деца, хомосексуализъм, евтаназия... Свободите и греховете му нямат край. Превърнал се в самодостатъчен индивид той започва да парадира с войната си срещу Твореца и похулването на волята Му. Организира публични прояви на глупостта и разпуснатостта си и неспокойно крещи към всички, които са запазили здравия разум и християнската си съвест, че трябва да го приемат такъв какъвто иска да бъде, различен, обратен, гей, педераст и т.н. Но християните, колкото и да им се иска да бъдат добри, не могат да приемат това поведение.

Всеки християнин е длъжен, доколкото му позволяват силите, да говори честно и открито, че Христос не одобрява това. Да, Бог е любов. Но Той е духовна, свята, истинска, вечна, чиста, и съвършена любов. Не любов плътска, страстна, временна и нечиста. Затова християните нямат право да одобряват еднополовите публични обществени прояви. Християните са благословени да знаят Истината. Кръстените са в Христа и им е обещана вечна радост с кроткия и благ Спасител. От тях се иска само малко повече решимост и вяра. "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света", казва Господ (Йоан 16:33).

Ангел Грънчаров каза: Говорите съвсем общо за "човека" (за някакъв всеобщ абстрактен човек), а такова нещо, разбира се, реално го няма, то не съществува, има безкрайно много и все различни, силно индивидуализирани човешки същества и съществувания; така че всичко онова, което приписвате на този "всеобщ човек", реално не съществува, примерно, ако има индивиди, отдали се на хомосексуализма, това не бива да бъде приписвано (като грях) на всички останали човешки същества и пр. Допускате основна грешна на универсализирането, докато при човекът реално действа законът на индивидуализацията: ценно при нас не е общото, а различното, раз-личността е онова, което е специфично човешкото при мен, при този там човек, при другия и прочие.

Апропо, същата грешка допускате когато говорите общо за "християните", сиреч, за християните като абстракция на Вашето собствено съзнание, на Вашата собствена представа. А всеки християнин (и също така всеки човек) е уникална вселена, особен и неповторим свят, ето тук отново допускате груба грешка. Общите твърдения не ни помагат когато искаме да разберем човека, общи теории за "човека" и за "християните" има колкото щеш, но ще постигне истината онзи, който се откаже от тях и се опита да постигне принципа, а той при нас, човеците, е простичък: ние сме различни - и доколкото сме различни сме личности и човеци. Бог ни е отредил особено място като ни е създал такива. И ни е дарил също така свобода. Има ли свобода, общите приказки за "човека" и "християнина" съвсем отиват по дяволите...

Anna Ivanova каза: Ама че глупости! От коя сатанинска теология са извлечени? Това ли са заповедите, дадени от Бог: "Бъдете различни и правете каквото си искате?"

Свободата ни е дадена, за да изберем доброто или злото - и изборът ни има последици. Да избереш злото не е различие, а грях - отделяне от Бога, което прави хората нещастни. Направени сме различни и индивидуални, за да можем по индивидуален начин - в зависимост от дадените ни от Бог таланти - да работим за доброто. Не сме направени различни, за да ни се даде разрешение да избираме злото. Това е християнската свобода. Другите "свободи" са от лукавия и не са свободи, а тежко демонично робство.

Ангел Грънчаров каза: Anna Ivanova, в момента, в който един самозван индивид като Вас почне да крещи: "Твоят избор е зло, твоят избор е грях!" и свободата отива на кино - или по дяволите, каквото предпочитате. Доброто не се налага чрез подобен външен и тираничен натиск, а по съвършено друг: човек трябва чрез преживяване на горчилката на злото и на греха САМ да прозре, че трябва да намери сили да победи склонността си да прави зло или да греши. Тиранията, диктатурата на доброто (и на добрите, които сякаш не познават изобщо греха или злото!) е не по-добра от всяка друга тирания или диктатура. Ако направите човека марионетка на Вашата представа за "единствено-правилния път към доброто", тогава ликвидирате свободата му, убивате духа му, погавряте се с индивидуалността му. Колкото грешни човеци има на тази земя, толкова индивидуални пътища към доброто и към Бога има. "Единствено-правилният път" (определян от "единствено-правилно мислещите" избраници!) е път на несвободата и на тиранията.

Ангел Грънчаров каза: Говорите съвсем общо за "човека" (за някакъв всеобщ абстрактен човек), а такова нещо, разбира се, реално го няма, то не съществува, има безкрайно много и все различни, силно индивидуализирани човешки същества и съществувания; така че всичко онова, което приписвате на този "всеобщ човек", реално не съществува. Примерно ако има индивиди, отдали се на хомосексуализма, това не бива да бъде приписвано (като грях) на всички останали човешки същества и пр. Допускате основна грешна на универсализирането - докато при човекът реално действа законът на индивидуализацията: ценно при нас не е общото, а различното, раз-личността е онова, което е специфично човешкото при мен, при този там човек, при другия и прочие.

Cherry Black каза: Ние - човешките същества - сме най-великото творение на нашия Творец Бог.

Krasimira Vladimirova Uzunova каза: Да те поживи Господ, Martin Ralchevski!

Елена Седых каза: Все правильно, но ведь Вера - это Дар Божий, это, когда Господь коснется сердца человека. Ведь рождаются же люди слепыми, глухими, дальтониками...! Так бывает и с Верой! Святые отцы говорят - спасайся сам, и вокруг тебя спасутся тысячи!

Но и бороться с бесчестием тоже необходимо, особенно если идет гонение на Христа!

Stasi Ki каза: Относно коментарът на Ангел Грънчаров: Когато станете християнин, тогава ще разберете това, което говори Мартин Ралчевски. Сега Ви е трудно.

Ангел Грънчаров каза: Аз СЪМ християнин! :-) А Вие лично може би издавате атестати за това кой е и кой не е "единствено-правилен християнин", правилно ли Ви разбирам?! На времето пък имаше копои, които бяха овластени да дебнат кой е правоверен комунист и кой не е...

Stasi Ki каза: Да.

Krasimira Vladimirova Uzunova каза: Stasi Ki много му е трудно. Но пътят трябва да го извърви сам, и Господ да му е на помощ.

Ангел Грънчаров каза: Krasimira Vladimirova Uzunova Така е, пътят трябва всеки един от нас да го извърви сам, всеки ден побеждавайки (по възможност) склонността да греши, да пада, да се проваля. Ние сме слаби и грешни същества, но стремежа си към правене на добро не трябва да губим. И свободата си не трябва да губим никога. Но когато се намерят такива като вас, дето един вид сте се самообявили за един вид "по-специални", дето, тъй да се рече, имате нещо като атестати за праведност и в делата, и в мислите, когато на тази база такива хора като вас започнат да се самообявяват за вестители на самата правда, за нещо като рупори на самия Бог, за Божии пратеници, които имат властта да господстват и да налагат представите си нас "стадото от грешници", тогава, сами разбирате, християнството почва да губи човеколюбивия и свободолюбивия си смисъл.

Христос обаче е показал, че обича ония, които не се кичат с претенцията за праведност, а ония, които много са грешили, които много са страдали, които много са се каяли, които много са падали - и само преминавайки през това горнило на страданията са подготвили духа си за срещата си с Бога. Най-лошото нещо, което може да се случи на християнството е една група от хора да излезе с претенцията, че само те са прави и всичко разбират, а всички други са грешни и неразбиращи. Това са човешки и сатанински съблазни към власт и господство, от които истинският християнин се пази. Лакомията към духовна власт също е грях. Църковните дейци през вековете (пък и днес) са демонстрирали и продължават до какви страшни неща се стига когато се върви по този път. Не превърнаха ли на това основание църквата ни в нещо като биснесорганизация, не станаха ли владиците и поповете ни в бизнесмени, чиито единствен бог се оказа... парицата?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo