Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 3 юли 2017 г.

"А у нас, в ПГЕЕ-Пловдив, никакова секса вообще нет - никагда не было!"


Федерико Фелини, световно-известният режисьор на... "порнофилми"!

Пак се ровя в онази почти... половинтонна папка с "писмени доказателства" (иначе или по-точно казано: компромати), които тъй усърдната директорка на пловдивската ПГЕЕ е сътворила и изфабрикувала с оглед да придаде правдоподобност на тезата си, че моя милост в качеството ми на учител по философия в това същото училище е... "пълен некадърник", "изобщо не става за учител", "абсолютно негоден за системата" и пр. (тя написа заповедта си за уволнение по параграфа "липса на качества" да бъде учител, което именно това и значи!); знаете, световно известната вече директорка на това училище отново е подсъдима, отново си има проблеми с правосъдието, заведох дело срещу нейната тъй екстравагантна заповед за моето второ опраскване (уволнение), извършено на 23 март тази година (предишното ми уворнение-опраскване тя извърши на 19 май 2014 г., след дълъг и тежък съдебен процес нейната заповед за опраскването ми беше в крайна сметка отменена от Върховния Касационен съд и моя милост в началото на 2016 г. отново се върна в училището).

Та значи ровейки се тази сутрин в тази огромна папка с "писмени доказателства" откривам същински бисери и шедьоври на тъй любимия на директорката (тя иначе е литераторка, тя е преподавателка по литература) доносническо-компроматен поетично-лиричен жанр, което значи, че творецът или авторът може да си пише всичко, което му е на сърцето или ми мине през акъла, може да си фантазира колкото си иска с оглед най-вече, разбира се, колкото се може повече да оплюе, да очерни, да представи в пищни черни краски обекта на своята ненавист, в случая именно моя милост; поне 2/3-ти (66%) от въпросната папка с "доказателства" са вдъхновени по този начин творения на самата директорка, която е голям майстор на подобна занимателна книжнина (ний сме публикували вече някои нейни шедьоври, тепърва, живот и здраве да е само, още такива бисери ще публикуваме). Както е добре известно, наша обичаща да пише подобни лирично-поетични творения директорка (тя ги нарича "констативни протоколи", но това е за заблуда на човечеството, това просто е литературен прийом) ги произвежда в... платонична форма, тя използва формата на платоновия диалог, в който обаче, по един чисто софистичен маниер целта е не да бъде постигната истината, а, напротив, читателя да бъде излъган колкото се може по-умело, та белким повярва на иначе крайно невероятните твърдения на авторката. Интересни са тези четива, от тях обаче се лее такава неподправена ненавист към моята скромна особа, че в един момент ми става... скучно, нищо ново няма в тях, всичко, казахме, е представено в такива черни краски, че на човек, дето се казва, почва да му притъмнява пред очите. Виж, друго нещо са творенията на... учениците, които са били впрегнати от усърдни класни ръководителки също да практикуват тъй любимия на директорката литературен жанр на художествено-поетичния и лиричен донос, горките ученици са писали тези съчинения с големи мъки, писали са ги крайно нечетливо, те се четат наистина трудно, дори са толкова нечетливи, че аз се замислям дали да не искам пред съда директорката да ги представи в... цветни ксерокопия, щото черно-белите са съвсем нечетливи (знаете, когато нещо е написано със син химикал, то бива възпроизведено в съвсем бледо копие, а пък директорката много места ги е подчертала, за да акцентира, най-вероятно със зелен или жълт маркер, което в черно-бялото ксерокопие ги прави хептен нечетливи!). Аз обаче нещичко успях да прочета, искам тук да кажа някои свои впечатления.

Един клас, който има една много строга и при това особено близка при това до директорката класна ръководителка (става дума за Х Д клас, класната им също като директорката е учителка по литература) е бил принуден, предполагам, от тъй примерната си класна ръководителка да напише под формата на "доклади" оплакванията си от "тъй неправилното протичане на часовете на г-н Грънчаров". Представяте ли си, всички ученици от този същия клас "съвсем спонтанно" в един и същ ден са се сетили и са седнали да напиша своите доклади-жалби, които толкова несъобразителната секретарка на директорката е завела във входящата книга с една и съща дата, именно 02.02.2017 г., именно в разгара на подготовката на поредното ми опраскване. При това следва да се допълни, че този същият Х Д клас беше добре обработен и наплашен, щото точно този клас беше наказан заради това, че ученици от него бяха направили (вероятно под вредното влияние на учителя си по философия) една фейсбук-страница, в която ученици от гимназията да могат свободно да казват какво мислят за училищния живот, да, ама тази волност им излезе на носа, целият клас биде опраскан, страницата биде унищожена, всички до един ученици бидоха наказани с дисциплинарно наказание "Забележка", което доведе до това да загубят стипендиите си за отличен успех (почти всички ученици от този клас вземат такива стипендии). Да, ама ето, станало е нещо, с учениците е сключена някаква сделка, не зная точно, само мога да предполагам, но ми е много чудно точно този клас (в който часовете си минаваха нормално, по моето възприятие, нещо повече, много често бяха хубави, интересни, приятни часове!) да реши "напълно спонтанно" да тръгне да се жалва от мен, единственият учител, който, прочее, защити класа и остро възрази срещу наказанията им на учителски съвет - имам предвид наказанията им за това, че са направи въпросната "толкова опасна" фейсбук-страница, да, в нашето училище наказват дисциплинарно и за такива неща! Както и да е, всички до един ученици са се оплакали от часовете, от начина ми на преподаване и пр. Те учеха по онова време предмета Етика и с тях направихме в един час обсъждане по нравствени и психологически проблеми, свързани с любовта и секса, ето, оказва се, точно от този час най-вече са се оплакали и възмутили учениците, което за мен е крайно странно: обичайната реакция на младите хора е, че те обичат да разговарят по такива теми, крайно глупаво е млад човек да се оплаква от това, че му предлагат да разговаря точно по проблемите, които най-много вълнуват младите. От какво точно са се оплакали тия младежи ли? Ще ви кажа, ето още един щрих, който има значение за разбиране на цялостната картина и обстановка.


Директорката на пловдивската ПГЕЕ, милата, много страдаше от това, че само в един клас учениците се вдигнаха на "бунт срещу свободата", дадена им от толкова "неправилно" водещия часовете си свободолюбив учител, именно моя милост, знаете, това беше световно-известния XI Ж клас; във всичките други класове (а аз преподавах в 15 класа) часовете си протичаха в нормална, в много случай дори твърде приятна за учениците обстановка); е, директорката, заместничките й и някои подмазващи й се класни ръководителки положиха страхотни усилия да подпалят "огъня на бунта" и в някои други класове, имаха временни успехи, но до тъй желаната и тъй изгодната за екстравагантните тези на директорката анархия в тези часове не се стигна (за сметка на това анархията в XI Ж клас беше на висота, което доставяше неизмеримо удоволствие на толкова многострадалната иначе директорка!). (Едва накрая, ден преди уволнението ми, "здравите сили" успяха да организират "бунт срещу свободата" и в XI Д клас, клас, в който има доста приближени до дирекцията ученици-активисти, но в случай с Х Д клас ний сега виждаме как "здравите сили" са работили с класовете, в които часовете ми си вървяха в приемлива и спокойна обстановка. И ето, ползвайки се от "вината" и "греха" на учениците от този клас (заради онази "скандална" фейсбук-страница, в която те показаха тъй осъдителната, по представите на директорката, склонност към свободомислие) те са били заставени в един момент, не зная как точно, но мога да се досещам, да напишат... "жалби под формата на доклади", т.е. били са заставени да се упражняват малко в писането на тъй любимия на директорката литературен жанр, който ние, заради пословичното си правдолюбие, наричаме с най-подходящата за този случай дума, именно думата донос. Да се обучава да пише доноси цял един клас е голямо, бих казал авангардно, невероятно "съвременно", няма що, нововъведение на толкова прогресивно мислещата и иновативна наша директорка, на която общо взето изглежда хич не й пука, че се излага непрекъснато, правейки грешка подир грешка, коя от коя по нелепи и досадни.

Такъв е сега и случаят с този "букет от доноси", които откривам тази сутрин във въпросната близо... половинтонна папка с компромати, които е произвела толкова производителната фабрика за доноси, организирана в пловдивската ПГЕЕ от нашата така авангардно мислеща, няма що, директорка. Както и да е де, ето сега онова, което най-много е възмутило въпросните ученици, които, между нас казано, са писали "докладите" си така небрежно, че си личи, че са го правили не по свое дълбоко вътрешно убеждение, а чисто и просто защото така им е било наредено; но те, видите ли, се били възмутили, значи, от въпросите, които аз съм им предложил да използват, те са от моето помагало по сексуално образование и самообразование, носещо кошмарното заглавие ЕРОТИКА И СВОБОДА (подзаглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"), тази книжка и издадена преди години от авторитетното издателство ИЗТОК-ЗАПАД.

Е, те трябваше да си избират въпроси от тази книжка, всъщност "избират" е смело казано, те просто си избираха число от 1 до 44 (толкова са въпросите), който въпрос налучкваха, него задаваха. Има в този списък с крайно провокативни въпроси и такива, които със свободомислието си са способни да ужасят всеки закостенял училищен бюрократ-педант; ето, директорката се е ужасила така, че е наредила да намерят тия въпроси в помагалото, да увеличат шрифта им така, че съдиите в бъдещите съдебни дела също без никакво усилие да се ужасят не по-малко от самата нея; речено, сторено, това е направено, ето сега и вие можете да прочетете тия толкова "ужасни въпроси", които, предполагаме, свидетелстват също за моята "пълно непригодност" да бъда учител, особено пък по такива специални "идеологически" предмети като философските, които "здравите сили" очевидно не желаят да изпуснат от контрола си; и още една важна добавка, учениците, като са се жалвали от някакви "крайно неприлични въпроси", които "толкова лошият учител" им бил задал, първо, заблуждават директорката, аз никакви въпроси никому не съм задавал, учениците, казахме, сами си избираха въпросите от предложения списък, второ, "цитираха" в доносите си въпроси, които изобщо ги няма в списъка, е, те цитираха "по памет", което е още по-интересно, щото показва как тяхното толкова "непорочно" възмутено съзнание е модифицирало въпросите, които, прочее, не съм ги формулирал аз, това са въпроси, което съм събирал от свои ученици, мои ученици са ги формулирали в предишни години, аз само съм ги събрал на едно място; знаете, моя милост е новаторски мислещ не само учител, но и писател, така съм направил това мое помагало, че мои ученици са негови съавтори; ето сега накрая и тъй жадуваните вече и от теб, драги читателю, "крайно неприлични въпроси"; ето сега тия толкова страшни въпроси, потреперете и вие малко:





Това са толкова "страшните порнографски въпроси", които авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ-Пловдив без замисляне представя на съда, смятайки, че това е "много тежък" компромат по мой адрес. В предишното съдебно дяло директорката на ПГЕЕ-Пловдив се прочу с това, че обяви филма на Федерико Фелини АМАРКОРД за... "порнографски" (тогава престарали се, ала неграмотни в областта на киноизкуството класни ръководителки страшно подведоха директорката да си мисли, че Фелини е режисьор на... "порнофилми", аз този филм го бях прожектирал на учениците си, те бяха споделили с класните си ръководителки за него, а пък някои от тях, казахме, се ужасиха и обявиха филма за "порнографски"; директорката им се върза, върху това си построи тезата относно моята "пълна негодност" да бъда учител, а именно, че толкова обичам да гледам... "порнографските филми" на Фелини, че съм ги предложил и на учениците си - с което, видите ли, съм "уронил" тяхното тъй невинно иначе нравствено съзнание (зер, наште ученици изобщо, ама изобщо никога не гледат истинска порнография в нета, нали така, другарки и другари, нема защо да се лъжем, че наште ученици изобщо някога са гледали порно по нета?!). А сега, ето, в това дяло, предполагаме, директорката ни ще се прослави с това, че обяви горните въпроси за "порнографски", за недопустими за обсъждане в училище, за "лудешки", не знам как точно тя ще ги обяви в съда, ще имаме това щастие да разберем скоро, щот ний, обикновените хора, нема начин предварително да знаем тъй прогресивните мисли на нашите тъй авангардно мислещи училищни директорки.


Спирам дотук. Тия дни ще ви дам възможността да се насладите на още шедьоври. Сега чао - и хубав ден! Успешна седмица ви желая! Разхладихме се тази сутрин малко, ох, едва издържахме тази горещина, слава Богу, че я издържахме някак!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

8 коментара:

Рамон Меркадер каза...

Товарищ Грынчаров, вы большой тэпунгер!

Анонимен каза...

Анастасова пак се обади, прикрита като "Рамон Едикойси" :)))))

Рамон Меркадер каза...

Грънчарий,
Аз мисля, че тъпунгер като теб би трябвало първи да попълни тази анкета и да я изнесе пред широката общественост, и едва след това да я дава на учениците.
Я да видим ти лъскаш ли бастуня?
Възбуждаш ли се от собствения си пол, а?
Или те интересуват отговорите на ученичките?
Да съм бил родител на някое от децата, на които си им дал анкетата, да дойда лично да ти я попълня на тъпата дебилна тиква!

Анонимен каза...

Госпожо Анастасова, много сте отворена когато сте се скрила под псевдонима "Рамон Едикойси" :))))) Браво на Вас, Вие явно сте страшна работа в сексуално отношение, личи си че Ви бива! :)))))))))

Ученик от тет Ленин

Рамон Меркадер каза...

Грънчарий, и на врабчетата отвън им е ясно, че анонимните коментари си ги пишеш ти, тъпунгер с тъпунгерите.
Кажи сега за твоята Асоциация на дебилите и тъпунгерите, има ли наплив от кандидати, или си само ти засега?

Анонимен каза...

Малеее, лелеее, тая госпожа Анастасосова била много отворена бе, супер!!!!! Бахти мадамата!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Очевидно е, че въпросите са формулирани от ученици и затова изглеждат недобре оформени. В пособието "Еротика и свобода" (което не сме чели), но познавайки други произведения на Грънчаров сме убедени, че всичко е обяснено със стил, много по-различен от оформянето на посочените въпроси. Има модернистично (възникнало отпреди стотина години) литературно течение ЕКСПРЕСИОНИЗЪМ, един от похватите на който е да се наблегне на определена част (от текста), за да се внуши мисълта на автора. Госпожа Анастасова, като литераторка, използва спрямо Грънчаров такъв (литературен) похват, чрез което изопачава реалната действителност. Ето защо за щяло и не щяло всеки път се появяват тези въпроси, изопачавайки цялостната педагогическата работа и способност на г-н Грънчаров. За професионалист -мениджър веднага става ясно, че тук се проявява съществената разлика между учителя-литератор (заемащ по една случайност или съчетание на размирни политически ситуации) длъжност ДИРЕКТОР НА ПРОФЕСИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ по ЕЛЕКТРОТЕХНИКА от един истински ръководител. За да имитира истинско ръководство, най-лесно е да се всее страх сред подчинените чрез отстраняване на способните учители с достойнство, които не биха се подчинили на непрофесионално ръководство. Този страх се допълва и чрез създаване на интриги в уж "съществуващия колектив" .От СОЦИАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ се знае, че колектив се създава за постигане на някакви общи цели. В случая на педагогически колектив въпросът може да се постави така - дали целта е "да си запази всеки работното място" или "ДА СЕ ПОВДИГА НИВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО".

Иванка Топалова

Анонимен каза...

Със забележката, че на мен пък, тези "сексуални" въпроси изглеждат, именно, защото са възниквали и задавани от и при живото общуване с учениците, точно на място и супер добре даже "оформени"! :-)

Владимир Петков