В денят сряда, 30 ноември 2016 г. съм написал Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас, с което подсказвам на бунтуващите се срещу свободата ученици как могат да си спасят душите. Преди това, в петък, 25 ноември 2016 г. пък съм се обърнал с Обръщение към родителите на учениците от 11-ти клас. А по-горе виждате как, оказва се, са отговорили на тия мои обръщения "родителите" на тия ученици, забележете, този документ, наречен "Жалба от родители на учениците от 11 Ж клас" не е подписан от нито един (!!!) родител, поради което ние имаме основателното съмнение, че това е фалшификат, писан от вещата директорска ръка, ръка, която е много умела в писането на такива неща, но този път, за зла участ, е забравила да потърси съответните подписи и пр. Този документ, надяваме се, ще е твърде интересен за уважаемите съдии на предстоящото съдебно дяло за отмяна на заповедта за моето опраскване, пардон, уволнение, което вече е насрочено.
Публикувам документа за да можете да сравните двете философии, моята и на тъй крещящо недиалогичната, но за сметка на това крайно войнствена директорка на пловдивската ПГЕЕ. Това са две философии, принадлежащи на два коренно различни, несъвместими свята. Да, несъвместими най-вече в ценностно отношение са тия два свята.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар