Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 2 юли 2017 г.

Отзив от Жак Асса и Иванка Топалова за инж. Паунов, знаменитият директор на пловдивската ПГЕЕ


Днес получих този текст и го публикувам изцяло. Това е началото на сътрудничеството ми с учители от ПГЕЕ (ТЕТ-ЛЕНИН) в Пловдив за реализирането на идеята и инициативата за написване на книга в памет на инж. Паунов. Първи на предложението ми откликнаха неговите дългогодишни приятели Иванка Топалова-Асса, негова съученичка (!!!), а също и Жак Асса, най-дългогодишния учител в това знаменито учебно заведение, който е един от неговите доайени - и същевременно е неговата жива история:

Ние не можем да пишем многословно и затова ще пишем малко по-схематично:

1. Абсолютна комуникативност – винаги гледаше да бъде сред хората. Още от идването си в техникума беше избран за профпредседател и се стараеше да няма огнища на противоречия. Учителстваше във вечерния техникум (тогава имаше такъв сектор в училището) защото с по-възрастните ученици можеше да се сработва добре. Самият той идваше от производството. После стана заместник-директор по производствената част. Тогава имаше задължителен „демократичен централизъм“ и няколко души от ръководството (инж. Ламбрев, инж. Нецов, инж. Рашков и инж. Паунов) не можеха да бъдат само пионки и затова напуснаха техникума! По късно инж. Рашков се завърна като директор, инж.Паунов като заместник-директор на вечерния отдел, а инж. Петков беше заместник-директор по производствената част.

Това беше по времето на Людмила Живкова и имаше дух за обучение в направление на всестранно развитие на личността. Техникумът трябваше да обучава техници за 6 месеца. Под ръководството на инж. Рашков, който беше един от най-авторитетните директори в България, който можеше да избере бъдеще на училището като полувисше учебно заведение (колеж) или да подготвя за 6 месеца техници след гимназията, но за тази цел се даваше възможност училището да се разшири пространствено.

За много кратко време (една година) техникумът направи това пространствено разширение с допълнителната пристройка (по-голяма от основната първоначална сграда). Основните "движещи сили" за тази постройка бяха инж. Паунов и инж. Петков. За кратко време те успяха да осигурят банковите кредити за постройката и строителната организация с механизацията. По онова време това беше чудо - защото всичко беше държавно и трябваше да се пробива бюрокрацията.

2. В по-ново време се стигна до обструкции срещу инж. Рашков и той напусна директорското място. Изредиха се няколко директори до идването на инж. Паунов. За него можеше да се каже че не се знае кога се прибира в къщи. Той беше постоянно в движение, между работилниците, новата част, старата част и по възможност повече стоеше в учителската стая - отколкото в директорския кабинет.

3. Като директор се стремеше да обсъжда предварително с колкото се може повече колеги за бъдещите планове за развитие на техникума (например за специалностите, за ново обзавеждане, за нови компютърни кабинети, които бяха най-много за времето си в гр. Пловдив). Най-доброто качество на директора Паунов беше, че ако е допуснал грешка като всеки умен човек я отчиташе и се стремеше незабавно да я отстрани.

4. До такава степен беше подходящ за директор на такъв техникум в новото време, че беше назначен на постоянно място до пенсионирането си. Отново както по времето на инж. Рашков за ПГЕЕ Пловдив се говореше, че има един от най-добрите директори в България. Така започна да се говори за първи път при първия директор на техникума – инж. Ичевски, после при инж. Рашков и накрая – при инж. Паунов. Имаше за една година и една друга сполучлива директорка – математичката Господинова. Самата тя прецени, че техникум все пак трябва да се ръководи от инженер и тя доброволно отстъпи мястото си и до смъртта си остана една от най-добрите и уважавани преподавателки във Пловдив. Изобщо още от инж. Ичевски в училището сред директорите винаги е имало стремеж за създаване на добри учителски колегии (колегията не е само исторически термин). Този подход създаваше доброто име на техникума и чрез това и доброто име на директорите му.

Пояснение: Учителят по философия Грънчаров беше приет за една година като преподавател от инж. Паунов, но после той го назначи на постоянно място, отчитайки оригиналността му. Това е и особеното в стила на управление на умните директори.

5. Благодарение на инж. Паунов (и на Стефан Кралев) ПГЕЕ се свърза със сродни училища в Германия, Франция, Испания и Англия, където с договори пращаше стажанти за около един месец - и се получаваха отлични отзиви за представянето на стажантите по теория и практика.

6. Още от ученическите години в гимназията Веньо Паунов беше много комуникативен и любимец на съучениците си – Иванка Топалова е една от съученичките му. И още оттогава се проявяваше неговото чувство за хумор, което насочваше дори и към себе си!

Послепис: Помагаме ти за книгата и не държим да ни цитираш. Разказваме ти някои от нашите спомени за Паунов.

Написаха: Жак Асса и Иванка Топалова

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Господин Грънчаров, Вие сте един от хората , които осъзнават, че образованието не е само назубряне на учебен материал, а и развитие на цялостната личност.Не знам точно каква е интригата, както и не познавам този човек на снимката.Само виждам, че е пропуснал сериозна част от личностното си развитие - зъбната култура.На всеки българин в чужбина прави впечатление, че на повечето българи им липсва това. Не бих приел насериозно преподавател с такива зъби!

Николай Пехливанов

Ангел Грънчаров каза...

Господине, този човек е вече пенсионер и зъбите едва ли могат да влияят с нещо вече на учениците му. Между другото, този човек е най-талантлив учител, който е възпитал хиляди ученици. Не виждам проблем в зъбите му, но Вас специално единствено зъбите на човека ли са важното? Да не сте случайно зъболекар? :-)