Константин Павлов: Сега, когато за правителството ще започне да се сбъдва народопсихологическия кошмар, да се излагаме пред „чужденците“, кой ли ще бъде нарочен за виновен? Сороз, разбира се, издателят И. П. и политикът в пенсия И. К.
Българската политика е проста работа. Едни хора крадат, други хора с пари от първите баламосват гражданите с приказки във вестника, а тук там и по телевизията. Сега като започна вълната в чуждите издания и която ще продължи докато сме интересни, ще има явен когнитивен дисонанс... ама нали сме стабилни и не създаваме проблеми, тези защо така говорят? И мутренско-ченгеджийската логика може да открие само едно обяснение – ами някой така ги подучва, някой ни клевети, я какви магистрали сме опънали, кой го интересуват някакви права, някакви свободи на словото, усещания за корупция, екологични проблеми и прочее... за ченгеджийско-мутренската логика човек не може да се интересува и да се вълнува от тия проблеми ако не му се плати. А кой според ченгетата плаща или подстрекава - очевидно някое от горните лица. За тях няма обяснение, което да не включва заговор, защото дълбоко в себе си ченгетата-мутри-престъпници презират гражданите и ги смятат за маса без мнение, която може да бъде люшкана в произволна посока от медиите бухалки или от тайни заговорници, служби и прочее.
Хората се влияят, така е, и често не са виновни че повтарят като папагали това което четат в парцалите. Трудно е да повярваш, че почти 100% от вестниците в България са парцали, които дори за тоалетни нужди не са много подходящи (боядисват), това би значело че държавата е в тежък упадък, а това би значело че трябва да зарежат комфорта си и да я спасяват докато е време. Е, другия вариант е да си казват (което същите тия „медии“ плюс недоразумението министър председател и други управляващи им казват) - ама то тези са като онези, няма надежда, затова няма смисъл от бунтове. Да търкаме талончета, да пием ментета, и да дишаме сажди, с надежда за поединично спасение. Поединично спасение няма да има.
Един от малкото ни шансове е именно във фокусирането на международното внимание върху нашата мила страна през следващите шест месеца. Да го използваме!
Ангел Грънчаров: Спасението е ГРАЖДАНСКИ ИМПИЙЧМЪНТ на ченгесаро-мафиотско-мутренското корумпирано управление! Най-подходящ момент за излизането ни на улицата е по време на церемониите по председателството. Целият свят ще види, че гражданите са против мафията, завладяла държавата ни. Ако пропуснем този шанс, значи не сме нито граждани, нито народ!
Нека ний, гражданите и то тъкмо по време на българското председателство на ЕС да покажем, че сме против комунисто-мафиотското заграбване на държавата ни! Нека да покажем на целия свят, че ний, гражданите, сме против узурпиралата държавата ни ченгесарско-мутренска мафия! Трябва да протестираме така мощно, че земята да почне да се клати под краката на разпищолилите се до крайна степен мафиоти, които успяха да узурпират цялата власт у нас! Длъжни сме непременно да си отвоюваме държавата от мафията! Защото допуснахме България да стане позора на Европа! Докога ще търпим мафията на поругава всичко най-светло, което младата българска демокрация въпреки всичко постигна?!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар