Получих от една учителка от София текста на изключително интересно нейно обръщение до омбусмана Мая Манолова. Помолих я за разрешение да го публикувам в блога си, но още не съм получил отговор на предложението си. Въпреки това си позволявам да публикувам откъс от това обръщение, в което тя пише за... моя казус; на мен ми беше твърде любопитно да разбера как е била възприета моята борба от един друг, непознат доскоро за мен човек; ето този откъс (това всъщност е заключителната част на толкова интересния и важен по моя преценка документ):
...
3. Случаят на Ангел Грънчаров – дългогодишен учител в ПГЕЕ в Пловдив. Той е и бивш асистент по философия в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, ръководител на създаденият от него Център за развитие на личността и автор на множество статии и книги. През есента на 2011 г. Грънчаров си позволява да направи предложение на директорката на училището Стоянка Анастанасова патрон на училището да стане Стив Джобс - вместо досега използваното име Ленин. Директорката започва кампания по дискредитиране на името му с използване на богата палитра от репресивни похвати. Грънчаров завежда съдебни дела срещу директорката, печелейки и на три съдебни инстанции. Тя от своя страна го праща на... психиатър!
На 05.12.2016 г. Грънчаров обявява гладна стачка в знак на протест срещу българското образование. Протестът е подкрепен от депутата от ВНС Николай Близнаков. Резултат – нулев, директорката – несменяема.
От контактите ми с тези колеги разбирам, че те са омерзени от България. ... и ... (пропускам цитираните имена на учители, бел. моя, А.Г.) са щастливи от факта, че вече са успели да се спасят от системата на българското образование.
Това е само малка част от случаите, за които обаче медиите не дават гласност и обществото дори не знае. В личният си опит от учителската професия мога да посоча хиляди такива незнайни за останалите хора примери за директорски тормоз и авторитарно поведение.
Директорка на провинциално училище задължава педагогическият персонал да окопава лозето и градинката й, при отказ – уволнява. При отказ да провеждат „допълнителни часове” без заплащане – пак уволнява. Директорка на централно столично училище крещи, строява колегите прави в редица и се обръща към колежки с „ма”. Друга „авторитетна личност” пък задължава учителите да присъстват с нея на екскурзии, не признавайки дори тежко заболяване на роднина на колега или лични ангажименти като оправдание. При случаен отказ следват крясъци и обвинения в „заговор” срещу нея. Стига се и до още по-оригинални методи за контрол: сравнително млад колега бива последователно разделян с две от приятелките му - тъй като възрастната счетоводителката проявява интерес, ревност и „загриженост” към него. Директорката удовлетворява капризите на счетоводителката си (сами може да се досетите защо!). Учителят – също, той предпочита ниско платената, но сигурна работа пред семейство, деца и домашен уют. Човек често избирайки хляба пред свободата не осъзнава, че губи и двете, а и правото си да се нарече човек.
В следващото родно училище директорът крещи в пияно състояние и заплашва млада учителка (самотна майка), обещавайки й ако остане в училището му да си намери повод за дисциплинарно уволнение и да й „намери цаката”!
Както сами разбирате на такъв тотален контрол може да завиди самият Живков и номенклатурата му в периода на държавния социализъм. Днес директорският тормоз е усъвършенстван. Учители на практика няма. Има патологичен страх сред добре образовани, но отдавна смачкани и пречупени хора, треперещи единствено за работното си място. След неколкократно сменяване на учебни заведения българският учител се убеждава, че ситуацията е идентична и единствената му цел е да се закрепи някъде - за да успее един ден благополучно да се пенсионира и така да се спаси; и поне старините си изживее човешки.
Другият характерен и за цялата страна проблем е подборът на кадри в училищата. На интервютата, на които имах честта да присъствам, констатирах, че броят на младите хора, желаещи да се упражняват професията си и все още неосведомени за ситуацията и явлението „български директор”, е все по-голям. Една немалка част от кандидатите дори са със защитени докторски дисертации. За жалост високата образователна квалификация не е критерий за назначаване на работа. В голяма част от институциите на училищното образование длъжностите се упражняват от колеги в пенсионна възраст или пък не дотам високо квалифицирани специалисти, но за сметка на това „свои хора”, чиито покровители директорите не смеят да обидят с отказ. Показателни са случаите, в които директор съчувствено ми задава въпроса: „Нямаше ли кой да се обади за вас!?” или пък: „С удоволствие ще взема колежката на работа стига да не ми позвънят за някой друг от министерството!”. Близка директорка споделя с мен, че не може да си избере педагози, които наистина харесва. Налага й се да се съобразява с кмет, държавни експерти от МОН или РУО – София. Резултатът е показателен и аз самата съм свидетел на подобни критични ситуации: поредното „наше момче" или "наше момиче” не може, а и не иска да работи, в някой случаи дори е с психични отклонения. Колектив и директор се ангажират с неговата работа, а ученици и родители засипват институциите с жалби. На следващата година мястото отново се обявява и случаят се повтаря. Мястото на подобен колега в IV СВГ „Отец Паисий” дори не се обявява, колегата продължава да „преподава”, дори го прави в още две учебни заведения (една от причините, която ме подтикна да започна да търся правата си и да потърся отговорност от директорката).
Тази порочна практика лишава хиляди достойни учители с афинитет към книгата и преподаването от правото им на участие в социалният живот, от правото им на професионално развитие и придобиване на степени, а и дори от... необходимата вечеря. Принизява чувството за ценност и смазва представата за лична чест и достойнство. Най-шокиращото е, че именно тези истински учители, работещи по-късно на бензиностанции или като продавачи на бельо и козметика, най-често казват: „Не ми се занимава, тук е България все пак, не мога да се боря със системата!”. Именно тази пораженческа култура и нежелание да се борят със системата я поддържат в този й вид.
Оттам идва и причината за голямото текучество на учители, която за никой не е тайна. Корени се в директорските своеволия, произхождащи от несменяемостта на директорите. Малцина са тези ръководители, които не се главозамайват от своята недосегаемост и се държат с подопечните си като с професионалисти.
В този ред на нещата бих искала да отправя апел за съдействие от Ваша страна за въвеждане на мандатност с колективно гласуване за директорската длъжност. Да се въведе истинска, не политическа мандатност и назначаване на директори от казионните управляващи партии. Смяната на директори ще се отрази отрезвително на доживотно закрепостените на ръководни позиции политически кадри. Учителите имат правото сами да избират и преценяват кой е достоен за такъв лидерски пост - защото лидерството се печели, не се подарява. Не е ли избирателното право едно от основните права на гражданите, гарантирано от Конституцията!? Къде е логиката органите на държавната и органите на изпълнителната власт да бъдат мандатни, училищният директор да бъде такъв до гроб!? Именно избирателното право дава възможност за упражняването и осъществяването на контрол по отношение на институциите и начинът, по който те осъществяват властта си. Демократичното управление е немислимо без избори. Всички други пътища ни връщат в ерата на феодалите.
Обръщам се към Вас за съдействие защото вярвам, че доброто взаимодействие между институциите и партньорството със всички заинтересовани страни е гарант за постигане на високи цели, които българското общество очаква в толкова важна и чувствителна сфера каквато е образованието.
Надявам се, че всички ние ще продължим да работим за модернизиране на българското образование.
В качеството си на учител (макар и безработен) се обръщам към Вас с молба за среща-разговор в удобно за Вас време. Бих желала и ще се радвам да обсъдим фактическото състояние на системата на училищното образование от гледна точка на хората, упражняващи професията си в нея...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
7 коментара:
ПАТОЛОГИЧНИЯТ ЛЪЖЕЦ ГРАНЧАРОВ ЛЪЖЕ ЧЕ НЯКОЙ ДРУГ ЧОВЕК Е НАПИСАЛ ТОЗИ ТЕКСТ НАПИСАЛ ГО Е ТОЙ САМИЯТ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АЗ СЪМ УЧИТЕЛКА И ДОБРЕ ДОЛАВЯМ ИЗМАМАТА!!!!!!!!!!!!!!! МЕН НЕ МОЖЕ ДА МЕ ИЗЛЪЖЕ!!!!!!!!!!!!!! НЯМА НИКАКВА УЧИТЕЛКА ОТ СОФИЯ, КОЯТО ДА ПИШЕ ТАКИВА ГЛУПОСТИ ПО АДРЕС НА УЧИЛИЩНИТЕ ДИРЕКТОРИ САМО ЛУДИЯТ ГРАНЧАРОВ МОЖЕ ДА НАПИШЕ ТАКИВА ГЛУПОСТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НЯМА ДРУГ КОЙТО ТАКА СИЛНО КАТО НЕГО ДА МРАЗИ БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!! А ТОЙ ГО МРАЗИ ЗАЩОТО НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! БЕШЕ ДОКАЗАНО И ПО СЪДЕБЕН РЕД, ЧЕ ТОЙ НЯМА КАЧЕСТВА ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА ПОРАДИ ТАЗИ СПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА ТОЙ КАТО ОТРОВНА ЗМИЯ СЕ ОПИТВА ДА СЕ ИЗМЪКНЕ - И ЗАТОВА КЪЛВЕ И ПУСКА ОТРОВАТА СИ КЪДЕТО СВАРИ!!!!!!!!!!!!!! НЕ ВЯРВАЙТЕ И НА НИТО ЕДНА ДУМА, ПИСАНА ОТ ТОЗИ ЗЛОБЕН МОШЕНИК!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
КАЖЕТЕ МИ СЕГА МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ ТАКЪВ ИДИОТ КАТО ГРАНЧАРОВ ЩОМ КАТО ПО ТОЛКОВА БЕЗЦЕРЕМОНЕН НАЧИН ОБИЖДА ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО УЧИТЕЛСТВО????????????????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
ВИЖТЕ КАКВО ОБИДНО ЗАГЛАВИЕ Е СЛОЖИЛ!!!!!!!!!!!!!!!! ДАВАЙТЕ ДА ГО ДАДЕМ ПО СЪД ЗА КОЛЕКТИВНА ОБИДА????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Вие учителка пи сте?
ДА УЧИТЕЛКА СЪМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И СЕ ГОРДЕЯ С ТОВА ЧЕ СЪМ ИСТИНСКА УЧИТЕЛКА А НЕ СЪМ ЛЪЖЕ-УЧИТЕЛКА КАТО ГРАНЧАРОВ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Интересно защо само на двама- трима тук им се струва, че Грънчаров сам си пише коментари? Интересно е и това, че същите тези 2-3- ма са яростни противници на осъществяване промени в образованието ни, че тези същите поддържат директорката и статуквото изобщо. Интересно, че са грандомани, високомерно и арогантни, с груби обноски. Съдят по себе си, като обвиняват Грънчаров в неща, несъвместими с неговия образ.
" Аз съм лъжец и подлец, следователно и той е такъв, да не се прави толкова на интересен!"- завидна логика имат!
Селяндурчетата от село Балхария се развихриха... Тая селения смята че ще яха таблета кат бай Тошо Балхария, егати и пичовете прости, аз само за едно ги оправдавам - те са на 13 години, като пораснат умò им щъ узрей, а...
Публикуване на коментар