За страшните ви душевни терзания и мъки, господа и дами, другарки, другари и таваришчи правдолюбци

Вчера публикувах в блога текст със заглавие Отвореното писмо на гражданката "Мария" до директорката на тъй славната пловдивска ПГЕЕ. Той постоя известно време, но после авторката пожела да внесе някои промени в него, а също така и да добави нещо. Понеже за мен волята на автора е свещена, премахнах публикацията. Днес получих съобщение, че въпросната дама, именно Мария, е решила да пише друг, съвсем нов текст, от този била решила да се откаже, не съм я питал за причините, това си е нейна работа. По тази причина старият текст повече в този блог няма да се появява. Та значи няма никаква мистика в цялата тази история, нито пък има някаква премъдра конспирация.

Тия, които възприеха текста като... мой, имат правото да си мислят каквото искат, това си е изцяло техен проблем. Вярно, аз самият възприех пасажи от тоя иначе добър текст като все едно че са писани от мен, но това вероятно се дължи на обстоятелството, че с въпросната госпожа имаме напълно близки и дори родствени възприятия и преценки за нещата, мислим еднакво, следователно е логично и да се изразяваме по близък, родствен начин. Това не е кой знае колко интригуваща загадка. Животът, както знаем, е твърде разнолик и може да ни поднесе какви ли не изненади, той също така крие в себе си безчет загадки.

За утеха на тия, които държат да ме обвинят, че аз съм написал въпросния текст, държа все пак да кажа нещичко, щото, както е известно, съм човечен, добър човек и се чувствам длъжен да им помогна - та да разсея поне малко мъките, терзанията, страданията и вълненията им, които, предполагам, не им позволяват да спят спокойно нощем. Ще им подхвърля следната утешителна теория.

Щом толкова искат този текст да е мой, нека да го считат за мой. Вярно, такава една теза върви ръка за ръка с една друга теза, а именно, че моя милост е един много голям подлец, лъжец, манипулатор, мошеник и пр., абе изобщо съм долен, пропаднал човек, на който не може да се има никакво доверие; е, щом тази втората теза им е така свидна, нека да си вярват и в нея. Не ща да ги лишавам от душевна утеха. Да си вярват в каквото искат. Нека да знаят обаче поне това: какъвто човек е, в това той и вярва...

Аз съм пишещ човек, нека да не съм "писател", но пиша, обичам да пиша, често експериментирам в писането. Това е мое всекидневно занимание. В писането има и момент на "художественост", човек примерно когато пише нещо като роман, може да се вживява в различни образи, там му се налага да говори от името на различни хора; разбира се, той "лъже", но това не е долнопробна лъжа, а е лъжа, която има някакъв позитивен, да го наречем "художествен" или дори творчески смисъл. Поетите неслучайно според Платон са "големи лъжци" и понеже великият грък, когото аз крайно самонадеяно смятам за свой учител (наред с неговия учител Сократ!), поставя истината на най-високия пиедестал, той забранява на поетите да живеят в неговата идеална държава; той общо взето възприемал тези непоправими лъжци, поетите, за крайно долни хора (до такава степен долни и дори вредни, че комунистите, най-далечни и извратени последователи на Платон в правенето на своята "идеална държава", на своя комунистически "рай" възприеха изказванията на Платон по адрес на поетите така буквално, че чисто и просто... убиваха всички поети, нали така беше; това поне си го спомняте, нали така? Как комунистите убиха Георги Марков примерно? Ами обявиха го за "вреден лъжец" и го убиха!) Както и да е, та думата ми беше, че пишещият човек има правото на известни волности, писането е една най-свободна и творческа дейност, тия неща, писането, творчеството и пр. са невъзможни без свобода (и дори без фантазия и мистика), ето, понеже аз не крия, че силно обичам свободата, а също така обичам и истината, чистосърдечно си признавам, че много често като пиша си позволявам някакви волности - защото най-самонадеяно се възприемам като "творчески човек", колкото и да е мъчно на завистниците, ще им кажа и това, та болката в сърцата им да е още по-силна. Щото болката лекува, нали така? И понеже съм хуманист, им правя това добро: да ги боли сърцето - та да си облагородят злия дух, що ги тресе, поне малко, и то в позитивна посока...

Много от моите текстове имат един по-свободен, творчески, даже бих си позволил да кажа художествен характер, като идеята ми е била все тази, която вдъхновява всеки що-годе талантлив пишещ човек: да кажа ония истини, които никой не може да каже, които никой не смее да каже, да ги кажа при това така, че да отекнат право в сърцата; ето заради тази цел аз съм си позволявал много "грехове" или "прегрешения", имащи обаче оправданието, че служат на истината, на правдата, на доброто, на справедливостта, на човещината и т.н. Цялата ми идея е да влияя колкото се може по-ефективно на нечии души, особено на ония души, които са по-инертни, по-заспали, абе знаете, аз съм човек, който често си поставя направо неизпълними свръхзадачи, падам си малко идеалист, фантазьор, мечтател, както и за какъвто искайте ме възприемайте, това вече си е напълно ваш проблем - и е ваше право. Ако това толкова ви утешава, смятайте ме ако искате и за лъжец, за подлец, за мошеник, това си е лично ваша работа за какъв ще благоволите да ме възприемате. Но аз съм автор, от свободата си заради вашите капризи току-така няма да се откажа, от истината, бъдете живи и здрави, също няма да се откажа заради вашите суетности, страсти, капризи, нездрави емоции и пр.

Вярно, когато един велик автор пише своите текстове, той успява в устата на героите си да влага думи, които звучат съвсем правдоподобно, нали така? Колкото е по-велик един писател, толкова повече той това нещо го умее. Примерно един Достоевски много го умее, един Шекспир също го умее; на мен и през акъла не ми е минало да се сравнявам с тия титани, аз съм съвсем слаб автор в сравнение с тях. Причината е, че Бог не ми е дал талант, сравним с техния, но пък съм благодарен на Бога, че и на мен все нещичко е дал, не съм непризнателен за това, което на мен Бог е благоволил да даде. И затова, според силите си, си пиша разни неща, дето ме вълнуват, дето на моменти ме ентусиазират даже, обфащат (нарочно написах така тази дума, това пак е моя чисто художествена волност!) ме някакви идеи и аз се хвърлям да работя за реализацията им. Но все пак се съгласете, че дори и героите на Достоевски постоянно сякаш говорят със стила на самия Достоевски, шекспировите герои пък си говорят по шекспировски, няма начин, това е така, щото те са еманация на духа на своите създатели, на великите писатели дето са ги създали. (Творецът винаги оставя своя отпечатък върху творението си, даже самият Бог, Творецът на всичко, не е успял да предотврати, за щастие, този ефект, поради което сега в природата се радваме на такива Божествени неща като красота, хармония, мъдрост и пр.!) Е, и при мен, скромният пишурко, има нещо такова, не мога да съм самонадеян дотам, че да твърдя, че мога това, което не го могат напълно нито Шекспир, нито Достоевски, нито Кафка, нито Оруел, нито който и да е друг. А знаете, аз безброй пъти съм го казвал това, че действителността на живота, който ний живеем тук, в България, е толкова кафкианска, е толкова оруеловска, е толкова бекетова ако щете, че разните там Кафка, Оруел, Бекет, Йонеско и прочие могат преспокойно да ядат било ряпа, било какъвто друг зарзават си искат, това си е тяхна работа.

Това исках да ви кажа. В общи линии де, щото темата е интересна и по нея още много може да се пише. Само пълните идиоти възприемат художествените текстове пределно буквалистки, това са хора, които нямат отношение към литературата като изкуство на словото, които изобщо не разбират що е това изкуство, това са пълни тъпанари, които са прочели само една-единствена книга, но и нея, естествено, не са прочели цялата, ами с титанични усилия са успели да стигнат само до... 14-та страница - и там са спрели бездиханни от титаничния си подвиг. Толкова. Казах каквото трябваше.

Този мой текст не е "художествено" признание, че аз съм писал писмото на оная "Мария", което ви било прозвучало сякаш било мое. Пък и да го приемете като признание, че аз съм писал това имагинерно писмо, проблемът, казахме, си е изцяло ваш, нали така се разбрахме вече? Както искате си мислете. И да съм направил тази "шашма", съм я правил не току-така, за едното нищо, а по съвсем възвишени подбуди: заради интереса на "науката", примерно, съм го правил, вие нали обичате науката, е, щом я обичате толкоз, ще ми простите тогава волността: щот науката иска жертви, нали така? Правил съм го също така по най-възвишени, да не кажа дори благородни, при това чисто нравствени подбуди: за да повлияя на съзнанията - и то за доброто на хората, които имат тия съзнания. За свое успокоение, щом искате, приемете писмото на Мария за чисто "художествена измислица", ако приемете това, ще ви изчезнат ли страшните душевни терзания, господа и дами, другарки, другари и таваришчи тъй страстни правдолюбци? Задоволява ли ви това прекалено причудливо и интелигентско, дори декадентско обяснение? Или на простаци като вас то няма да повлияе по никой начин? Е, проблемът тогава, казахме, си е лично ваш, повредата, дето се казва, е във "вашия телевизор".

Бъдете здрави! Правете нещичко да очистите, да освободите поне малко душите си от тия злокобни и тъй тъпи страсти, а, това поне можете ли да опитате? А иначе ако тъй митичната "Мария", авторката на прословутото писмо реши да ми разреши повторната му публикация, аз ще се подчиня, казах, за мен волята на авторите е свещена.

Това е положението. Ако искате, примолете се на тази тъй капризна "Мария", ако откликне, ако реши да "удовлетвори" молбата ви, тя ще разреши публикацията, а аз ще изпълня волята й. А дотогава с нищо не мога да ви помогна. Терзайте душите си колкото искате! Даже ако искате... Сорос обвинете за случилото се, волята си е съвсем ваша. Излагайте се колкото си искате, това също си е изцяло ваш проблем. Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo