Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 16 април 2018 г.

За страшните ви душевни терзания и мъки, господа и дами, другарки, другари и таваришчи правдолюбци


Вчера публикувах в блога текст със заглавие Отвореното писмо на гражданката "Мария" до директорката на тъй славната пловдивска ПГЕЕ. Той постоя известно време, но после авторката пожела да внесе някои промени в него, а също така и да добави нещо. Понеже за мен волята на автора е свещена, премахнах публикацията. Днес получих съобщение, че въпросната дама, именно Мария, е решила да пише друг, съвсем нов текст, от този била решила да се откаже, не съм я питал за причините, това си е нейна работа. По тази причина старият текст повече в този блог няма да се появява. Та значи няма никаква мистика в цялата тази история, нито пък има някаква премъдра конспирация.

Тия, които възприеха текста като... мой, имат правото да си мислят каквото искат, това си е изцяло техен проблем. Вярно, аз самият възприех пасажи от тоя иначе добър текст като все едно че са писани от мен, но това вероятно се дължи на обстоятелството, че с въпросната госпожа имаме напълно близки и дори родствени възприятия и преценки за нещата, мислим еднакво, следователно е логично и да се изразяваме по близък, родствен начин. Това не е кой знае колко интригуваща загадка. Животът, както знаем, е твърде разнолик и може да ни поднесе какви ли не изненади, той също така крие в себе си безчет загадки.

За утеха на тия, които държат да ме обвинят, че аз съм написал въпросния текст, държа все пак да кажа нещичко, щото, както е известно, съм човечен, добър човек и се чувствам длъжен да им помогна - та да разсея поне малко мъките, терзанията, страданията и вълненията им, които, предполагам, не им позволяват да спят спокойно нощем. Ще им подхвърля следната утешителна теория.

Щом толкова искат този текст да е мой, нека да го считат за мой. Вярно, такава една теза върви ръка за ръка с една друга теза, а именно, че моя милост е един много голям подлец, лъжец, манипулатор, мошеник и пр., абе изобщо съм долен, пропаднал човек, на който не може да се има никакво доверие; е, щом тази втората теза им е така свидна, нека да си вярват и в нея. Не ща да ги лишавам от душевна утеха. Да си вярват в каквото искат. Нека да знаят обаче поне това: какъвто човек е, в това той и вярва...

Аз съм пишещ човек, нека да не съм "писател", но пиша, обичам да пиша, често експериментирам в писането. Това е мое всекидневно занимание. В писането има и момент на "художественост", човек примерно когато пише нещо като роман, може да се вживява в различни образи, там му се налага да говори от името на различни хора; разбира се, той "лъже", но това не е долнопробна лъжа, а е лъжа, която има някакъв позитивен, да го наречем "художествен" или дори творчески смисъл. Поетите неслучайно според Платон са "големи лъжци" и понеже великият грък, когото аз крайно самонадеяно смятам за свой учител (наред с неговия учител Сократ!), поставя истината на най-високия пиедестал, той забранява на поетите да живеят в неговата идеална държава; той общо взето възприемал тези непоправими лъжци, поетите, за крайно долни хора (до такава степен долни и дори вредни, че комунистите, най-далечни и извратени последователи на Платон в правенето на своята "идеална държава", на своя комунистически "рай" възприеха изказванията на Платон по адрес на поетите така буквално, че чисто и просто... убиваха всички поети, нали така беше; това поне си го спомняте, нали така? Как комунистите убиха Георги Марков примерно? Ами обявиха го за "вреден лъжец" и го убиха!) Както и да е, та думата ми беше, че пишещият човек има правото на известни волности, писането е една най-свободна и творческа дейност, тия неща, писането, творчеството и пр. са невъзможни без свобода (и дори без фантазия и мистика), ето, понеже аз не крия, че силно обичам свободата, а също така обичам и истината, чистосърдечно си признавам, че много често като пиша си позволявам някакви волности - защото най-самонадеяно се възприемам като "творчески човек", колкото и да е мъчно на завистниците, ще им кажа и това, та болката в сърцата им да е още по-силна. Щото болката лекува, нали така? И понеже съм хуманист, им правя това добро: да ги боли сърцето - та да си облагородят злия дух, що ги тресе, поне малко, и то в позитивна посока...

Много от моите текстове имат един по-свободен, творчески, даже бих си позволил да кажа художествен характер, като идеята ми е била все тази, която вдъхновява всеки що-годе талантлив пишещ човек: да кажа ония истини, които никой не може да каже, които никой не смее да каже, да ги кажа при това така, че да отекнат право в сърцата; ето заради тази цел аз съм си позволявал много "грехове" или "прегрешения", имащи обаче оправданието, че служат на истината, на правдата, на доброто, на справедливостта, на човещината и т.н. Цялата ми идея е да влияя колкото се може по-ефективно на нечии души, особено на ония души, които са по-инертни, по-заспали, абе знаете, аз съм човек, който често си поставя направо неизпълними свръхзадачи, падам си малко идеалист, фантазьор, мечтател, както и за какъвто искайте ме възприемайте, това вече си е напълно ваш проблем - и е ваше право. Ако това толкова ви утешава, смятайте ме ако искате и за лъжец, за подлец, за мошеник, това си е лично ваша работа за какъв ще благоволите да ме възприемате. Но аз съм автор, от свободата си заради вашите капризи току-така няма да се откажа, от истината, бъдете живи и здрави, също няма да се откажа заради вашите суетности, страсти, капризи, нездрави емоции и пр.

Вярно, когато един велик автор пише своите текстове, той успява в устата на героите си да влага думи, които звучат съвсем правдоподобно, нали така? Колкото е по-велик един писател, толкова повече той това нещо го умее. Примерно един Достоевски много го умее, един Шекспир също го умее; на мен и през акъла не ми е минало да се сравнявам с тия титани, аз съм съвсем слаб автор в сравнение с тях. Причината е, че Бог не ми е дал талант, сравним с техния, но пък съм благодарен на Бога, че и на мен все нещичко е дал, не съм непризнателен за това, което на мен Бог е благоволил да даде. И затова, според силите си, си пиша разни неща, дето ме вълнуват, дето на моменти ме ентусиазират даже, обфащат (нарочно написах така тази дума, това пак е моя чисто художествена волност!) ме някакви идеи и аз се хвърлям да работя за реализацията им. Но все пак се съгласете, че дори и героите на Достоевски постоянно сякаш говорят със стила на самия Достоевски, шекспировите герои пък си говорят по шекспировски, няма начин, това е така, щото те са еманация на духа на своите създатели, на великите писатели дето са ги създали. (Творецът винаги оставя своя отпечатък върху творението си, даже самият Бог, Творецът на всичко, не е успял да предотврати, за щастие, този ефект, поради което сега в природата се радваме на такива Божествени неща като красота, хармония, мъдрост и пр.!) Е, и при мен, скромният пишурко, има нещо такова, не мога да съм самонадеян дотам, че да твърдя, че мога това, което не го могат напълно нито Шекспир, нито Достоевски, нито Кафка, нито Оруел, нито който и да е друг. А знаете, аз безброй пъти съм го казвал това, че действителността на живота, който ний живеем тук, в България, е толкова кафкианска, е толкова оруеловска, е толкова бекетова ако щете, че разните там Кафка, Оруел, Бекет, Йонеско и прочие могат преспокойно да ядат било ряпа, било какъвто друг зарзават си искат, това си е тяхна работа.

Това исках да ви кажа. В общи линии де, щото темата е интересна и по нея още много може да се пише. Само пълните идиоти възприемат художествените текстове пределно буквалистки, това са хора, които нямат отношение към литературата като изкуство на словото, които изобщо не разбират що е това изкуство, това са пълни тъпанари, които са прочели само една-единствена книга, но и нея, естествено, не са прочели цялата, ами с титанични усилия са успели да стигнат само до... 14-та страница - и там са спрели бездиханни от титаничния си подвиг. Толкова. Казах каквото трябваше.

Този мой текст не е "художествено" признание, че аз съм писал писмото на оная "Мария", което ви било прозвучало сякаш било мое. Пък и да го приемете като признание, че аз съм писал това имагинерно писмо, проблемът, казахме, си е изцяло ваш, нали така се разбрахме вече? Както искате си мислете. И да съм направил тази "шашма", съм я правил не току-така, за едното нищо, а по съвсем възвишени подбуди: заради интереса на "науката", примерно, съм го правил, вие нали обичате науката, е, щом я обичате толкоз, ще ми простите тогава волността: щот науката иска жертви, нали така? Правил съм го също така по най-възвишени, да не кажа дори благородни, при това чисто нравствени подбуди: за да повлияя на съзнанията - и то за доброто на хората, които имат тия съзнания. За свое успокоение, щом искате, приемете писмото на Мария за чисто "художествена измислица", ако приемете това, ще ви изчезнат ли страшните душевни терзания, господа и дами, другарки, другари и таваришчи тъй страстни правдолюбци? Задоволява ли ви това прекалено причудливо и интелигентско, дори декадентско обяснение? Или на простаци като вас то няма да повлияе по никой начин? Е, проблемът тогава, казахме, си е лично ваш, повредата, дето се казва, е във "вашия телевизор".

Бъдете здрави! Правете нещичко да очистите, да освободите поне малко душите си от тия злокобни и тъй тъпи страсти, а, това поне можете ли да опитате? А иначе ако тъй митичната "Мария", авторката на прословутото писмо реши да ми разреши повторната му публикация, аз ще се подчиня, казах, за мен волята на авторите е свещена.

Това е положението. Ако искате, примолете се на тази тъй капризна "Мария", ако откликне, ако реши да "удовлетвори" молбата ви, тя ще разреши публикацията, а аз ще изпълня волята й. А дотогава с нищо не мога да ви помогна. Терзайте душите си колкото искате! Даже ако искате... Сорос обвинете за случилото се, волята си е съвсем ваша. Излагайте се колкото си искате, това също си е изцяло ваш проблем. Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

23 коментара:

Анонимен каза...

НЕДЕЙ ДА МИ СЕ ПРАВИШ НА МНОГО УМЕН, ТЪПУНГЕР С ТЪПУНГЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Я ГО ВИЖ ТИ, ЛЪЖЕЦА МУ НЕДЕН, ПО "ХУДОЖЕСТВЕНИ" ПРИЧИНИ БИЛ НАПИСАЛ ПИСМОТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АМИ ТОВА ПОКАЗВА ЧЕ СИ ИЗЦЯЛО ПРЕСТЪПНИК ЩОМ КАТО СИ ПОЗВОЛЯВАШ ТАКИВА МЕРЗСКИ ВОЛНОСТИ????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ЗА ТОВА БЕШЕ И УВОЛНЕН - ЗАЩОТО СИ АНАРХИСТ, ЗАЩОТО СИ ДОЛНОПРОБЕН ЧОВЕК, ЗАЩОТО ЗА ТЕБ НЯМА НИЩО СВЯТО, ЗАЩОТО СИ ЛЪЖЕЦ, ЗАЩОТО СИ АМОРАЛЕН ТИП, ЗАЩОТО СИ ПОЗВОЛЯВАШ ДА ЦАПАШ ДЕВСТВЕНИТЕ МОЗЪЦИ НА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ, НА НАШИТЕ УЧЕНИЦИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! БИЛ КАРАЛ УЧЕНИЦИТЕ ДА МИСЛЯТ, МОЛЯ ВИ СЕ, Е, НЯМА ДА ТИ ПОЗВОЛИМ ТОВА ЗАЩОТО МОН Е ДАЛО ДОСТАТЪЧНО РАЗПОРЕДБИ КАКВО МОЖЕ И КАКВО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРАВИ, А ТИ СИ НИКОЙ ЗА ДА НАРУШАВАШ ЗАКОНИТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАРАДИ ТЪПАТА ТИ СВОБОДА ТЕ УВОЛНИ НАШАТА ЛЮБИМА ДИРЕКТОРКА ЗАЩОТО ТИ СЪВСЕМ НЕ РАЗБИРАШ ЩО Е СВОБОДА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! СВОБОДАТА Е ОСЪЗНАТА НЕОБХОДИМОСТ КАКТО УЧИ МАРКС, Т.Е. СВОБОДАТА Е ДА СЕ ПОДЧИНЯВАШ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА МОН!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! САМО КОГАТО БЕЗУКОРНО СЕ ПОДЧИНЯВАШ НА ЗАКОНА И НА ЗАПОВЕДИТЕ НА НАЧАЛСТВОТО СИ ИСТИНСКИ СВОБОДЕН, РАЗБРА ЛИ ЩО Е СВОБОДА, НЕКАДЪРНИКО ПРОСТ???????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! И НЕ СИ НИКАКЪВ АВТОР, НЕ СИ НИКАКЪВ ПИСАТЕЛ, ТИ СЕ ЕДИН ЖАЛЪК ГРАФОМАН!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО ПИШЕШ ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ, КОИТО НИКОЙ НЕ ЩЕ ДА ЧЕТЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! КНИГИТЕ ТИ ЩЕ ИЗГНИЯТ НЕПРОЧЕТЕНИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ХА-ХА-ХА-ХА-ХА-ХА!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АКО ИСКАШ ОТ МЪКА СЕ ЗАСТРЕЛЯЙ САМ ЗА ДА СЕ СПАСИШ ОТ ЗЛОБАТА СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИКОЙ НЕ ТИ ЧЕТЕ КНИГИТЕ, НЕКАДЪРНИКО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЩОТО СА МНОГО ТЪПИ КНИГИТЕ ТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАТОВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ЗА НАЙ-ПРОСТ УЧИТЕЛ НЕ СТАВАШ, ТА ЗА ПИСАТЕЛ ЛИ ЩЕ СТАНЕШ БЕ, МУЛЬО НЕЩАСТЕН??????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Според мен направихте добре, като си признахте авторството на писмото. Просто друг път като правите такива неща, променяйте си малко стила. Този път беше едно към едно.

Анонимен каза...

Пак не се разбира. Вие ли написахте това писмо или някой друг? Отговорете ясно. Нищо не разбирам. Защо така неясно филосовствате?

Анонимен каза...

Как така не се разбира? Първо четете, пък после се оплаквайте. Човекът ви каза, че не е писал това писмо. Но понякога си позволявал да пише художествени измислици за да ни убеди в някаква истина. Аз пък всичко разбирам.

Анонимен каза...

Разбираш, Грънчаров, разбираш. Спор нема. :)

Анонимен каза...

Аз съм Мария, която написа онова писмо. Съзнателно подражавах на стила на г-н Грънчаров. Аз се обучавам за писателка. Радвам се, че масово оценявате моя текст като писан от г-н Грънчаров. Това е висока оценка на моите писателски умения.

Г-н Грънчаров, разрешавам Ви да публикувате отново писмото ми. Няма да пиша нов вариант. Смятам, че и в този казах каквото трябваше. Нека да чете народът.

Мария Широколийска

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря Ви! Да се надяваме, че параноиците-конспиративисти ще се успокоят поне малко. :-) Изпълнявам желанието Ви. Нека да чете народът. За негово добро е писано това писмо.

Анонимен каза...

"Аз се обучавам за писателка." :-) :-) Нямат ли край дивотиите ви, Грънчаров? Станахте твърде много смешен с тези измислици.

Анонимен каза...

Живеем в света на постистината. Няма истина. Няма лъжа. Всичко е истина. Всичко е лъжа. Всичко е истина-и-лъжа едновременно. Всички сме лъжци. Никой не е лъжец. Всички нехаем за истината. Всички се преструваме че ни пука за нея. На никой нему пука за нея. Половите ни органи са по-важни от всичко друго за всички нас... но никой не признава, че е животно.

Димитрина К.

Анонимен каза...

Профаните никога няма да проумеят изтънчената и така модерна духовитост на философа Грънчаров. По-добре се смейте на себе си. Или още по-добре: поплачете над нещастността си.

Анонимен каза...

Права е Димитринка. Животни сме.

Кери, студентка

Анонимен каза...

Не сме животни. Развратници сме.

Анонимен каза...

"Аз нарочно се опитвах да имитирам стила на Грънчаров". Хахахаааахахаааа! Грънчаров, нещо по-умно не ви ли хрумна барем? :)

Анонимен каза...

"НЕДЕЙ ДА МИ СЕ ПРАВИШ НА МНОГО УМЕН, ТЪПУНГЕР С ТЪПУНГЕР!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Я ГО ВИЖ ТИ, ЛЪЖЕЦА МУ НЕДЕН, ПО "ХУДОЖЕСТВЕНИ" ПРИЧИНИ БИЛ НАПИСАЛ ПИСМОТО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! АМИ ТОВА ПОКАЗВА ЧЕ СИ ИЗЦЯЛО ПРЕСТЪПНИК ЩОМ КАТО СИ ПОЗВОЛЯВАШ ТАКИВА МЕРЗСКИ ВОЛНОСТИ????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ТИ ЗА ТОВА БЕШЕ И УВОЛНЕН - ЗАЩОТО СИ АНАРХИСТ, ЗАЩОТО СИ ДОЛНОПРОБЕН ЧОВЕК, ЗАЩОТО ЗА ТЕБ НЯМА НИЩО СВЯТО, ЗАЩОТО СИ ЛЪЖЕЦ, ЗАЩОТО СИ АМОРАЛЕН ТИП,..." - ето това е висшата проява на художественото превъплъщение и публицистичният талант на автора, поддържана със забележителна енергичност и постоянство...
Красимир Делев

Анонимен каза...

Писанията на "Лудата с Удивителните" (!!!!!!!!) са си оригинално постижение на самата Луда с Удивителните. Нея никой не може да я имитира или пресъздаде художествено. Тя е непостижима дори от самата себе си. Лудостта и съвпада с нейната гениалност. Тук няма никакъв автор. Тук присъства самият живот.

Димитрина К.

Анонимен каза...

Искаме още постове от Мария.

Анонимен каза...

Бих гласувал за Мария на бъдещи избори.

Анонимен каза...

Мерзки се пише, а не мерзски... Това са некакви шматки ученици със слаби оценки, марионетки на Атанасостасова която пие портокалов сок кат змей, теа глупави подлоги-ученици, вече бивши както ми се струва, се имат за нещо като обществен мегафон... Един бой по задника на теа пишлемета с акъл като слаба лясковска ракия мисля че ще дойде добре за блого AIG, ок...

Анонимен каза...

Имам идея: разни хора могат ако искат да цитират откъси от писмото на Мария и да го пратят (под формата на цитат) на имейла на директорката Атанасостасова... :-)

Като само кажат, че са съгласни с цитираното...

Анонимен каза...

Грънчаров бил... поет! :)))) Ще умра от смях! Сам се нарича така! Този човек наистина е болен от неизлечима грандомания!

Анонимен каза...

Грънчаров е писал писмото на Мария, ето той сам си признава това:

И да съм направил тази "шашма", съм я правил не току-така, за едното нищо, а по съвсем възвишени подбуди: заради интереса на "науката", примерно, съм го правил, вие нали обичате науката, е, щом я обичате толкоз, ще ми простите тогава волността: щот науката иска жертви, нали така? Правил съм го също така по най-възвишени, да не кажа дори благородни, при това чисто нравствени подбуди: за да повлияя на съзнанията - и то за доброто на хората, които имат тия съзнания. За свое успокоение, щом искате, приемете писмото на Мария за чисто "художествена измислица", ако приемете това, ще ви изчезнат ли страшните душевни терзания, господа и дами, другарки, другари и таваришчи тъй страстни правдолюбци? Задоволява ли ви това прекалено причудливо и интелигентско и дори декадентско обяснение? Или на простаци като вас то няма да повлияе по никой начин? Е, проблемът тогава, казахме, си е лично ваш, повредата, дето се казва, е във "вашия телевизор".

Ами ако все пак Грънчаров не е толкова напреднал в писането? Може би тогава писмото все пак го е писала новата, по-талантлива авторка, избрала си псевдонима Мария Широколийска? Бре, каква загадка?! Госпожо Атанасостасова, вие сте учителка по литература, помагайте да разнищим загадката? :))))

Анонимен каза...

Същият похват е използвал Дидро и това се смята за модерен психологически похват до днес: диалог на човека със съвестта му. Дали използваш похвата на Дидро от "Племенникът на Рамо"?

В "Жак фаталиста" също имаше едно безцелно условно пътешествие на Жак и господаря му, условни са и образите на самите герои. Осени ме мисълта, че Дидро се е превъплътил в Ангел, много общи неща станаха между него и Ангел. :)))

Един и същи похват, като него той каторжник на перото, има дар на превъплъщение. Не са го признавали приживе; и той не се побира в думата писател защото е в едно и също време литератор, философ, критик, книгоиздател. Пък и си приличат с Балзак, на който и Ангел прилича!

На всичко отгоре мисъл на Дидро е: “Книгите, които прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.“ Не е ли смайващо?

Балзак и Дидро са морализатори и критикуват отживелиците на старото общество, досущ като тях Ангел също така прави анализи върху природата на човека.

Maria Vassileva

Ангел Грънчаров каза...

Много интересно наблюдение! Моля те да запомниш този литературен аргумент, който да го използваш като свидетелка в следващото съдебно дело, където ще ме съдят за "морални щети" прототипите на персонажите, които са герои на моите писаници. :-)

Но нека тогава да съдят... духа на Дидро, който, понеже се е превъплътил в мен, ме е подтикнал да направя тия литературни волности. :-)