Учителка от Добрич изпрати писмо с призив за човечност до директорката на пловдивската ПГЕЕ

Публикувам писмото на г-жа Красимира Гинкова с нейното съгласие:

Здравейте, Госпожо Анастасова!

Аз съм учител в детска градина, с когото не се познавате. Сигурна съм, че писмото ми ще Ви се стори странно, а може би и дръзко навлизане в непознато, чуждо за мен пространство. Ако го прочетете, обаче, ще разберете моето желание и смелост да Ви пиша. Убедена съм!

Преди повече от пет години станах неволен свидетел на изнасяне на хранителни продукти от кухнята на детската градина, в която работя. В същото време храната на децата (сред които и моя собствен син) беше изключително оскъдна. Ние сме жени, майки и знаем как се чувстваме, когато децата ни остават гладни, и то пред собствените ни очи. Реагирах само пред моята директорка (тогава). Отговорът бе пренебрежително мълчание и... пъклен замисъл за отстраняването ми от градината през следващата учебна година. Знаете какво следва принципно... Заплахи, манипулации, анкети, подписки, които трябваше да докажат, че никой не желае да работи с мен. Оказа се, че това е единствената вратичка за отстраняване на учител с 1-ви клас-квалификация, активен, награждаван, с 28-годишен стаж в учебното заведение.

След дълга, опустошителна битка (вече и пред множество институции) директорката ми беше наказана с последно предупреждение за уволнение, а аз останах на работа, където съм до днес. Победих! Но това беше пирова победа. Хората, които бяха въвлечени в това останаха гузни, а някои озлобени. Та нали трябваше някак да оправдаят огромната си грешка... Как се излиза от такава мръсотия? Как се излиза от състоянието "аутсайдер"? Как се топят ледове, лекуват рани, отмива срам..., как се иска прошка... и как се прощава? Черна сянка падна върху всички ни. В рамките на няколко години колеги и техни най-близки хора се разболяха, претърпяха операции, чупеха крайници, сблъскаха се със смъртта... Самата аз в момента лекувам рак.

Случайно попаднах на публикация във Фейсбук от Ваш учител - Ангел Грънчаров. Започнах да следя този случай, виждайки в него своята драма от близкото минало (макар и доста по-различна). Така достигнах до Вас и, макар че не Ви познавам, реших да Ви напиша тези редове, заради чисто човешкото ми убеждение, че такива битки са напълно безсмислени. Такива битки не носят нищо добро на никого. Те не се печелят и губят. Те се преживяват и оставят белези върху всички. Тихо, неусетно, безпощадно рушат здраве, достойнство, имидж, ценности... Такива битки са лош пример за децата - нашите собствени и тези, с които работим. Не познавам детайлите от Вашата съвместна работа с господин Грънчаров, взаимоотношенията ви и дълбочината на това противоречие, но ми се прииска да Ви помоля с цялото си сърце и съзнание да спрете този конфликт и да покажете силата, която, убедена съм, притежавате.

Моята сестра е директор на детска градина в Бургас. С годините осъзна, че този пост не дава власт..., че власт имат законите, наредбите, папките, телефоните и хилядите писма, които чете и на които отговаря. С годините осъзна, че има власт само над себе си и своите подчинени. Скоро осъзна, че няма власт и над тях. След случая „Брезичка" разбра, че те са най-ценния й ресурс (с всички свои странности, проблеми и нужди), че са нейното лице и гръб. В крайна сметка... имаме власт само над себе си, над своето собствено поведение, характер, отношение към нещата и другите, власт над чувствата и разума, с които управляваме, но и творим средата, в която работим.

Сега, от позицията на отминалите събития и всички понесени щети, в светлината на отминалите Велики празници се осмелявам да Ви помоля да преосмислите случилото се и случващото се във Вашата работна среда с надеждата, този конфликт да бъде разрешен в полза на здравето и вечните ценности, които трябва да възпитаваме у децата, с които работим. Истинската сила е силата, с която преодоляваме слабостите и егото си, силата, с която прощаваме и даваме път на обичта и добротата. Истинската победа е победата над себе си, над всички дребни страсти, на които робуваме, влачени от инерцията на ежедневието. Трудна победа, но така сладка, удовлетворяваща и показателна за нас, хората, призвани да градят... хора.

С уважение и добри чувства: Красимира Гинкова

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo